Определение № 6856 от 12.05.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6856 гр. Варна, 12.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20243110112068 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба, първоначално озаглавена „частна жалба“ с вх.№ 21757/18.03.2026 г. от ответника Етажна собственост на комплекс вилни сгради за сезонно ползване ОАЗИС, изграден в поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на село Близнаци, общ. Аврен, обл.

Варна, представляван от ********* чрез адв. Д. Г., за изменение на постановеното по делото Определение № 3552/05.03.2026 г. в частта за разноските, като в полза на ответника бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в пълен размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата, озаглавена „частна жалба“ е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Налице е и представен от молителя, претендиращ увеличение на присъдените му разноски, списък по чл. 80 ГПК, поради което молбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по настоящото делото е образувано по искова молба на Е. Б. Ч. срещу Етажната собственост на комплекс вилни сгради за сезонно ползване ОАЗИС, находящ се в село Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, 1 представляван от ********* с която ищцата претендира от съда да бъде постановено решение, с което да отмени взетите на 25.08.2024 год. на общо събрание на етажната собственост Решения по т. 2 и т. 4 като незаконосъобразни и противоречащи на императивни разпоредби на материалния закон.

С молба от 12.12.2026 г. ищцата е заявила, че оттегля предявения иск, а в условията на евентуалност, ако ответникът не даде съгласие за оттеглянето му, прави отказ от иска.

Доколкото ответникът е заявил, че не е съгласен с оттеглянето, то съдът с Определение № 3552/05.03.2026 г. е прекратил производството по делото на осн. чл.233 ГПК – поради направен от ищеца отказ от иска.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Ответникът е заявил своевременно претенцията си за присъждане на разноски по делото, като е обективирал същата в отговора на исковата молба.

По делото са представени и доказателства за действителното извършване на претендираните разноски – договор за правна помощ от 19.02.2025 г., в който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение по настоящото дело е в размер на 1500 лв. и е изплатено изцяло и в брой при сключване на договора.

Ищцата е заявила своевременно възражение за прекомерност на възнаграждението, по което съдът се е произнесъл в постановеното прекратително определение, като е счел същото за основателно и е намалил възнаграждението от 1500 лв. на 500 лв.

Към настоящия момент съдът не намира за необходимо да ревизира формираните мотиви. В допълнение към същите намира следното:

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон.

Според чл. 36, ал. 3 от ЗА размерът на възнаграждението се определя 2 при спазване на следните критерии - фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на опредЕ.та минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара представлява сериозно нарушение на конкуренцията, по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и в действителност съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени.

Отчитайки вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че размерът на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение е адекватен за обема на предоставеното процесуално представителство, защита и съдействие по конкретното дело.

Изложеното налага извода, че така сезиралата съда молба по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба (озаглавена „частна жалба“) с вх.№ 21757/18.03.2026 г. от ответника Етажна собственост на комплекс вилни сгради за сезонно ползване ОАЗИС, изграден в поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на село Близнаци, общ. Аврен, обл.

Варна, представляван от ********* чрез адв. Д. Г., за изменение на Определение № 3552/05.03.2026 г., постановено по гр.д. №12068/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 16 състав, в частта за разноските, като в полза на ответника бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в пълен размер.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните;

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, процесуалните им представители, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК. чрез

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4