Решение № 440 от 22.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Плевен, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500715 по описа за 2023 година

Делото е образувано по жалба от И. Х. И. от гр.Левски срещу отказа на ЧСИ Н. В. да прекрати спрямо него изпълнителното производство по ИД № 20108140400554 на осн. чл. 433,ал.1 т.8 от ГПК.

Първоначално по тази жалба е било образуванов.гр.д.№ 603/ 2023г. на Плевенски окръжен съд ,но със свое определение № 1293/ 25.08.20203г. Плевенски окръжен съд е ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д.№ 603/ 2023г. на ПлОС и ВЪРНАЛ ДЕЛОТО на ЧСИ Н. В. за изпълнение на процедурата по чл. 436,ал.2 и 3 от ГПК по отношение на жалбата,подадена от

И. Х. И. с вх. № 4026/

18.08.2023г., а именно - за връчване на препис от тази жалба на взискателя по изп.дело ,както и за изготвяне на мотиви по обжалваното действие .Постановил след повторно постъпване на делото в ПлОС и образуване на ново дело , същото да се докладва да разпределение на същия състав.

При повторното постъпване на делото в Плевенски окръжен съд ,където е изпратено с писмо от ЧСИ Н.В. , Плевенски окръжен съд отново е констатирал ,че ЧСИ Н.В. отново не е изпълнила изцяло процедурата по чл.

436,ал.2 и 3 от ГПК по отношение на втората жалба,подадена от И. Х. И. тази с вх. № 4026/ 18.08.2023г. , а именно – връчване на препис от тази жалба на взискателя по изп.дело ,като само са изготвени мотиви от ЧСИ по обжалваното действие –отказ.Поради това и за да не се прекратява втори път 1 производството по делото и то да се връща отново на ЧСИ за изпълнение на горната процедура , Плевенски окръжен съд е разпоредил със свое разпореждане № 631/ 01.11.2023г. да се връчи препис от жалбата от И. Х. И. на взискателя – „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД за евентуални писмени възражения срещу жалбата в тридневен срок от получаването и . Това е връчване е било извършено с писмо с обратна разписка на 10.11.2023г. с оглед на което срокът за подаване на писмени възражения от взискателя е изтекъл на 13.11.2023г.

До изтичането на този срок , а и досега – 21.11.2023г. не са постъпили писмени възражения от „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД.

Отказът на ЧСИ Н.В. да прекрати производството по изпълнително дело № 20108140400554 е обективиран в писмо изх.№ 5104/ 03.08.2023г. на ЧСИ до длъжника И. Х. И. , което му е било връчено на 07.08.2023г.

Жалбата срещу отказа е подадена от И. Х. И. с вх. № 4026/ 18.08.2023г. с оглед на което се явява подадена в законовия двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК ,подадена е срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ по смисъла на чл. 435,ал. 2 т. 6 от ГПК ,внесена е дължимата д.т. ,поради което жалбата като редовна и допустима следва да бъде разгледана по същество.

Жалбоподателят твърди,че е узнал за образуваното през 2010 г. срещу него изпълнително дело ,едва с получаването на запорно съобщение изх.№ 2490/ 11.04.2023г. на ЧСИ В. ,като преди това не е получавал никакви съобщения ,респ. счита ,че срещу него не са били извършвани никакви изпълнителни действия ,поради което счита ,че производството по делото е следвало да бъде прекратено на осн. чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК ,като според него това прекратяване е следвало да стане още през 2012г. или някоя друга година след това ,ако срещу него е имало поне едно валидно изпълнително действие ,след което да е започнала да тече нова давност . От жалбата се вижда ,че жалбопадателят смесва прекратяването на изпълнителното производство на осн. чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК и погасяването на правото на принудително изпълнение на материалното право на взискателя поради изтекла погасителна давност ,но като се има предвид жалбата му и формулираното в нея искане ,заедно с искането по което се е произнесла с отказ ЧСИ Н.В. ,формулирано в неговата жалба с вх.№ 5355/ 30.05.2023г. ,която в една своя част е имала характер на молба за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК , съдът приема ,че в настоящото производство е необходимо да се изследва именно този спорен въпрос- налице ли са условията на чл. 433,ал. 1 т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по ИД № 20108140400554 спрямо конкретния длъжник –И. Х.

И..

В мотивите към жалбата ,като проследява в общи линии движението на изпълнителното дело ,ЧСИ Н.В. счита ,че с оглед наличието на изпълнение по делото в резултат на действащи запори ,не следва да се приеме ,че са налице условията на чл. 433,ал.1 т.8 от ГПК.

Като проследи движението на изпълнителното производство,по което И. Х.

И. е бил конституиран като длъжник,Плевенски окръжен съд намира ,че тези условия на чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК не са налице в конкретния случай .

2

Най-напред ,обаче ,следва да бъде посочено принципното разбиране на съда за това ,че при солидарните длъжници преценката за това дали са настъпили условията на чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК може и следва да бъде извършена поотделно за всеки от солидарните длъжници. За отговора на този въпрос е необходимо да се прави разлика между материалноправните норми ,уреждащи погасяването по давност на солидарното задължение и процесуално правните по своя характер норми ,уреждащи прекратяването на изпълнителното производство поради неизвършване на конкретни изпълнителни действия по изп.дело.

Докато при материалноправните норми ,касаещи погасяването по давност , акцента е върху единството на солидарното задължение за което отговарят всички солидарни длъжници , то при процесуалноправните норми за перемцпията , акцента е поставен върху проявата на процесуална активност на взискателя срещу всеки от длъжниците с които разполага той в рамките на това изпълнително производство и няма пречка по отношение на един от солидарните длъжници то да бъде прекратено поради изтичане на двугодишен срок без насочени конкретно спрямо него действия , а да продължи спрямо други солидарни длъжници ,срещу които този двугодишен срок не е изтекъл. Изобщо процесуалноправното положение на всеки от солидарните длъжници може да бъде различно в зависимост от предприетите срещу него процесуални действия ,каквито са по характера са действията по принудително изпълнение в рамките на изпълнителния процес.

Първоначално по молба от кредитора „ ОББ“ АД и въз основа на издаден изпълнителен лист от 20.11.2009г. от РС-Левски по ч. гр.д.№ 638/ 2009г. срещу СОЛИДАРНИТЕ ДЛЪЖНИЦИ И. Х. И. , Х. И. Х. и А. С. Х.а ,които дължат сумата 23 777,64 лв. главница , сумата 969,63 лв. договорна лихва ,наказателна лихва 5,40лв. и разноски в размер на 1337,09 лв. , е било образувано изпълнително дело № 853 / 2010г. на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС .

Следва да се отбележи същественото за изхода на делото обстоятелство ,че с молбата за образуване на изпълнителното дело , кредиторът „ОББ „АД е възложил на осн. чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки , да набавя документи ,книжа и др. ,както и да определи начина на изпълнението.

Въз основа на това упълномощаване на ЧСИ първоначално са били изпращани запорни съобщения до различни банки за налагане на запори върху средства по банкови сметки на тримата солидарни длъжници ,които запори ,обаче ,не са били ефективно наложени поради липса на банкови сметки на тези длъжници / изключение прави само частично плащане на сумата 36,55 лв. изплатена от „Банка Пиреос България“ АД на 25.03.2010г. – вж. документа на л. 47 от изпълнителното дело / .

Въз основа на молба от взискателя „ОББ „АД , обаче , от 15.09.2010г. / на л. 84 от копието на изп.дело /, изпълнителното дело е било прехвърлено от ЧСИ М.Б. , на ЧСИ с № 814 с район на действие ОС-Плевен , а именно това е ЧСИ Н.В.. В т.вр. съдът приема ,че въпреки извършеното прехвърляне на 3 изпълнителното производство при друг ЧСИ с друг район на действие , остава овластяването на новия ЧСИ Н.В. с правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ , вкл. избора на начина на изпълнението .

По образуваното при ЧСИ Н.В. изпълнително производство с № 20108140400554 въз основа на изрична молба от взискателя от 03.11.2010г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. Х. И. , дължимо от „Технокороза „ АД – гр.Ловеч ,като в резултат на този наложен запор са били извършени почти ежемесечно частични плащания първото от които е от 03.01.2011г. , а последното частично плащане в изпълнение на запора върху ТВ от същото предприятие е от 26.10.2011г. .

След това въз основа на нова молба от 01.11.2011г. за налагане на запор върху трудово възнаграждение на И. Х. И. , дължимо от „Уолтопия „ ООД,са започнали частични плащания от това предприятие ,ежемесечно на суми от по 67 лв. ,първото от които е на 28.12.2011г., което е продължило до 18.07.2013г.

На 05.08.2013г. отново е подновена молбата за налагане на запори върху трудовите възнаграждения и на тримата солидарни длъжници ,като въз основа на нея са били наложени запори върху трудовите възнаграждения както на И. Х. И. ,така и на Х. И. Х. и от тях са били правени удръжки ,като последната такава удръжка от ТВ на И. Х. И. според намиращите се в изпълнителното дело документи е от 29.06.2015г. / преводно нареждане на л 181 от изп.дело / .

В т.вр. е нужно да се отбележи,че когато конкретният избран от взискателя способ за изпълнение дава резултат / в случая такъв положителен резултат са постъпващите частични плащания от страна на работодателя на И. Х. И. поради наложения запор на ТВ /, то не се налага взискателят да търси и да сочи друг изпълнителен способ,доколкото вече е налице продължаващо частично погасяване на задължението в резултата на първоначалния избран изпълнителен способ,който не е приключил.

След това са продължили удръжките от трудово възнаграждение, но само на Х. И. И.ов.

С нова молба от 07.07.2015г. взискателят „ОББ“АД е поискал налагането на възбрана върху земеделски земи и гори на И. Х. И. ,но същият не е притежавал такива .

След това , с молба вх.№ 4118/28.06.2018г. е поискано конституиране на нов взискател – „ЕОС МАТРИКС „ЕООД на мястото на „ОББ „АД поради извършена цесия на вземанията срещу тримата солидарни длъжници ,за която цесия е бил уведомен и И. Х. И. със съобщение на 28.03.2018г./ на л. 233 от копието от изпълнителното дело /,след което е била подадена нова молба от 03.09.2019г. от „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД за налагане на запори върху банкови сметки на дължниците ,както и за изпращане на нови запорни съобщения за налагане на запори върху трудовите им възнаграждения.на 03.10.2019г. е била подадена нова молба от взискателя за налагане на запори върху банкови сметки на длъжниците; на 17.06.2021г. е подадена нова молба за запор върху трудови възнаграждения на същите ; на 11.04.2023г. е депозирана нова молба за налагане на запори върху трудови възнаграждения 4 и конкретно върху ТВ на И. Х. И. в „Уолтопия „ ООД.

От това се вижда ,че за периода от 07.07.2015г. и до 03.09.2019г. срещу длъжника И. Х. И. действително не са били предприети от ЧСИ В. конкретни изпълнителни действия,нито пък са постъпвали частични плащания в резултат на предприети спрямо него действия по принудително изпълнение .

Нормата на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК , обаче , предвижда санкция за взискателя , ако той не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години . В случая ,обаче,както беше посочено и по-горе ,когато е налице овластяване от взискателя на ЧСИ с правомощията по чл. 18 , ал.1 от ЗЧСИ ,вкл. и да избере начина на изпълнението , то няма основание да се санкционира взискателя заради бездействие на ЧСИ на когато са възложени тези правомощия вкл. и по избора на начина на изпълнение.

Освен това ,в конкретния случай , частичното погасяване на дълга по изпълнителното дело е продължило чрез продължаващи удръжки от трудовото възнаграждение на другите солидарни длъжници - Х. И. Х. ,чието ЕГН е посочено в платежните нареждания с които са извършвани преводи на част от трудовото му възнаграждение по сметка на ЧСИ В. и А. Х.а ,т.е. очевидно първоначално избраният от ЧСИ способ за принудително изпълнение все още дава резултат ,поради което и ЧСИ е счел ,че това е достатъчно за целите на принудителното изпълнение и не се налага предприемане на други действия по принудително изпълнение.