Решение № 7679 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7679 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110156400 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004.

Ищците А. И. К., Г. Г. К., С. Г. С. и Я. П. С. , чрез адв. С. К., са предявили срещу „Б Еър“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ във вр. с чл. 5 и чл. 6 от Регламент (ЕО) № 261/2004 за заплащане на обезщетение в размер на по 400 евро на всеки от ищците, поради голямо закъснение на полет FB**** по направление летище „Джерба“ (DJE) – летище „В“ (VAR), планиран за 16.09.2025 г. с разписание излитане в 11:35 ч. и кацане в 17:30 ч. на същата дата. Ищците твърдят, че са имали качеството на пътници по валидно сключен договор за въздушен превоз, удостоверен с издадени на тяхно име самолетни билети и потвърдени резервации с номера J4DU8E за А. И. К. и Г. Г. К. и J4DUGW за С. Г. С. и Я. П. С.. Поддържат, че са се явили на летище „Джерба“ в изискуемото време съобразно потвърдените резервации. Сочат, че процесният полет е излетял със закъснение над три часа и вместо да пристигне в 17:30 ч. на 16.09.2025 г., е пристигнал на 17.09.2025 г. в 20:53 ч.; че разстоянието между двете летища е 1 807 км, поради което за всеки от тях е възникнало право на обезщетение в размер на 400 евро.

Поддържат, че са отправили извънсъдебни претенции до ответника чрез „Сървисис Ей Си“ ЕООД, по които плащане е било отказано, като превозвачът не е посочил и не е доказал наличие на извънредни обстоятелства, нито предприети всички разумни мерки за избягване на закъснението. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б Еър“ АД оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва изрично твърденията за съществуването на полет FB**** от 16.09.2025 г. и за претендираните от ищците размер на обезщетения, но поддържа, че не е завършен фактическият състав на правото на обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004, 1 тъй като ищците следва да докажат, че са се явили за регистрация в предвидения от Регламента срок, а именно в часа, посочен предварително и в писмен вид от превозвача, туроператора или упълномощен пътнически агент, а при липса на такъв – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Ответникът развива доводи, че явяването за полета по договора за превоз следва да се различава от явяването за регистрация като предпоставка за възникване на обезщетителното правоотношение по Регламента, като при липса на доказателства за надлежно и своевременно явяване на гишето за регистрация правото на обезщетение не възниква. В подкрепа на това се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз по дела C-474/22 и C-54/23 и моли това обстоятелство да бъде съобразено при разпределяне на доказателствената тежест. Освен това прави възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение, с искане при евентуално уважаване на исковете разноските да бъдат редуцирани поради липса на фактическа и правна сложност на спора и с позоваване на практика на Съда на Европейския съюз относно минималните адвокатски възнаграждения. Моли исковете да бъдат отхвърлени и заявява, че при неявяване на негов представител делото да бъде разгледано в отсъствие на ответника.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото са приети като писмени доказателства четири бордни карти за полет FB **** от Djerba/DJE до Varna/VAR на дата 16 септември, с посочен час на излитане 11:35 ч., изписаните имена в тях са на: К/АИ — място 21D, К/G — място 21C, Sа/S — място 23E, Sа/Y — място 23F. Посочени са още клас „M“, икономична класа, серийни номера 0071, 0072, 0106 и 0105 и отбелязване „paper ticket“. Бордните карти са представени в превод.

Приета като писмено доказателство е и електронна кореспонденция от Клиентски център на летище „В“, с която в отговор на запитване се съобщава информация за полет FB**** DJE–SOF–VAR от 16.09.2025 г.: планиран час на кацане 17:30 ч., реален час на кацане 20:53 ч.

Представена и приета е и извадка от Great Circle Mapper , в която се съдържа изчисление по метода на големия кръг за направление DJE–VAR, като е посочено разстояние от 1 807 км.Разяснени са и летищните кодове: DJE — Джерба, международно летище Зарзис, Тунис;

VAR — В, международно летище, Б.

Въз основа на тези доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

Ищците са били пътници по полет FB**** на 16.09.2025 г. по направление Djerba/DJE – Varna/VAR. Това се установява от бордните карти, в които са индивидуализирани пътниците, полетът, датата, направлението, местата в самолета и серийните номера на картите.

Бордната карта по естеството си се издава във връзка с процедурата по регистрация и допускане до конкретен полет, като в случая всяка карта съдържа и конкретно място в самолета, което допълнително потвърждава връзката на всеки от ищците с процесния полет.

Самолетният полет е бил планиран да пристигне във В в 17:30 ч., но е кацнал реално в 20:53 ч. на 16.09.2025 г. Макар в исковата молба да се съдържа твърдение за пристигане „на следващия ден“, представеното писмо от летище В сочи конкретна дата 16.09.2025 г. и 2 реален час 20:53 ч. Закъснението е 3 часа и 23 минути. Разстоянието между летище Джерба/DJE и летище В/VAR е 1 807 км., установено чрез извадката от Great Circle Mapper и превода , които не са оспорени от ответника и съответстват на метода на големия кръг, приложим при определяне на разстоянията по чл. 7, § 4 от Регламент (ЕО) № 261/2004.

Ответникът не е ангажирал доказателства, че ищците не са се явили своевременно за регистрация, че не са били допуснати до полета, че са получили обезщетение или помощ в трета държава, нито че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, които не биха могли да бъдат избегнати дори при вземане на всички разумни мерки.

От правна страна съдът установява следното:

Исковете са допустими, предявени са от лица, които твърдят, че са пътници по процесния полет, срещу въздушния превозвач, от когото се претендира обезщетение по пряко приложим акт на правото на Европейския съюз. Регламент (ЕО) № 261/2004 се прилага за пътници, заминаващи от летище в трета държава към летище на територията на държава членка, когато опериращият въздушен превозвач е превозвач от Общността, освен ако пътниците са получили в третата държава обезщетение, ползи и помощ. В случая полетът е от Тунис до Б, ответникът е българско търговско дружество — авиопревозвач, а по делото няма доказателства ищците да са получили обезщетение или еквивалентна помощ в Тунис.

Ето защо спорът попада в приложното поле на Регламента. Според чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламента пътникът трябва да има потвърдена резервация и, освен при отменен полет, да се е явил за регистрация в посочения от превозвача срок, а ако такъв не е посочен — не покъсно от 45 минути преди обявения час на излитане. При голямо закъснение пътникът по принцип не е освободен от задължението да се яви за регистрация, като за право на обезщетение е необходимо да се е явил своевременно за регистрация или, ако вече е направил онлайн регистрация, своевременно да се е явил на летището пред представител на превозвача.

В случая това изискване е изпълнено. Представените бордни карти са издадени за конкретния полет, за конкретните ищци, с конкретни места в самолета и серийни номера.

Съдът на ЕС приема, че бордната карта може да представлява „друго доказателство“, че резервацията е приета и регистрирана от превозвача или туроператора, както и че пътник с бордна карта се счита за лице с потвърдена резервация, когато не е доказано особено необичайно обстоятелство. Допълнително, бордната карта по своята функция удостоверява завършена регистрация за конкретен полет, поради което възражението на ответника, че липсват доказателства за явяване за регистрация, е неоснователно.

При закъснение на полет с пристигане три часа или повече след първоначално планирания час пътниците имат право на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, освен ако превозвачът докаже извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори при вземане на всички разумни мерки.

По делото е установено, че полетът е бил с планирано кацане в 17:30 ч. и реално кацане в 20:53 ч., т.е. закъснението е най-малко 3 часа и 23 минути.

3

Според чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 обезщетението е 400 евро за всички вътрешнообщностни полети над 1 500 км и за всички други полети между 1 500 и 3 500 км, като разстоянията се измерват по метода на големия кръг. Полетът, предмет на делото, не е вътрешнообщностен, тъй като началната точка е в Тунис, но попада в категорията „всички други полети между 1 500 и 3 500 км“, доколкото разстоянието е 1 807 км.

Ответникът не е доказал наличие на извънредни обстоятелства. В отговора не са наведени конкретни твърдения за метеорологични условия, ограничения на въздушното движение, рискове за сигурността, стачка или друго събитие извън нормалната дейност и извън контрола на превозвача, нито са ангажирани доказателства за предприети разумни мерки. Следователно не е налице основание за освобождаване от отговорност.

Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло — по 400 евро за всеки от четиримата ищци.

При този изход на делото право на разноски имат ищците.

Всеки един от ищците претендира да му бъде заплатена държавна така по неговия иск, която е определил на 27, 81 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 204, 52 евро.

Заплатили са общо и държавна такса в размер на 0,66 евро, дължима на основание чл. 103з, ал. 3 ГПК вр чл. 23, т. 3 ТДТГПК.

Всеки един от ищците е предявил иск за обезщетение в размер на 400 евро. По правилата на ТДТГПК всеки един от тях е следвало да заплати държавна такса в размер на 25, 56 евро, за което е представено доказателство. Общо внесената държавна такса за изготвяне на един препис от исковата молба на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК вр. чл. 23, т. 3 ТДТГПК е в размер на 0,66 евро, разделена съобразно броя на ищците е 0, 165 евро. Ищците са договорили възнаграждение с техния процесуален представител в размер на от по 400 лева /204, 52 евро/ за всеки един от исковете – Договор за правна защита и съдействие № 231225.

В т. 4 от договора е посочено, че сумите са заплатени. Ответникът, в своя отговор, е направил възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение, което съдът счита за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Фактическата обстановка в исковата молба обхваща по идентичен начин паричните искания на всеки един от четиримата ищци. Това означава, че положеният адвокатски труд не е обусловен от броя на ищците. По делото не са събирани доказателства, различни от приложените към исковата молба писмени. В единственото по делото открито съдебно заседание не се е явил представител на ищците. Направеният превод е на идентични текстове. Ето защо относимото адвокатско възнаграждение към положения от адвоката труд следва да бъде в размер на 120 евро общо за всички ответници или по 30 евро за всеки един от тях.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на всеки един от ответниците сума в размер на 55, 73 евро.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б Еър“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „С“, бул. „Б“ № 1, аерогара „София“, да заплати на: А. И. К., ЕГН ********** с адрес: гр. В, кв. „ВВ“, бл. 402, вх. 18, ап. 336 сума в размер на 400 евро; на Г. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В, кв. „ВВ“, бл. 402, вх. 18, ап. 336 сума в размер на 400 евро; на С.

Г. С., ЕГН ********** с адрес: гр. В, ул. „В“ № 28 сума в размер на 400 евро и на Я. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул. „В“ № 28 сума в размер на 400 евро, всички суми представляват обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснение на полет FB**** от 16.09.2025 г. по направление Djerba/DJE – Varna/VAR.