Решение № 186 от 29.11.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Русе, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Пламен Дочев

Я. Влахов при участието на секретаря Вероника Я. в присъствието на прокурора Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно административно наказателно дело № 20234500600737 по описа за 2023 година

С решение №610 от 01.09.2023 г. по н.а.х.д. № 746/2023 г., РРС, НО, 2 състав е признал В. К. Я. за виновна в това, че на 13.03.2022 г., в землището на гр. Русе, в района на вилна зона „9-ти километър“ при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № ******, нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал.

1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл.44, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което, по непредпазливост причинила на Г.И.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петна кост, което довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.78а НК я освободил от наказателна отговорност и и наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева и на основание чл.343г НК РРС лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Със същия съдебен акт РРС осъдил В. К. Я. да заплати в полза на ОД-МВР-Русе сумата от 1 584,28 лв. - разноски на досъдебното производство.

Недоволен от така постановеното решение е останал упълномощения защитник на обвиняемата Я., който в законоустановения срок го атакува с твърдение за неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на отмерените наказания. Развиват се съображения за липса на надлежен доказателствен анализ, за превратно оценяване на част от приобщените доказателства и за недоказаност на обвинението предвид обстоятелството, че 1 не е подкрепено от достатъчно доказателства.

Моли атакувания съдебен акт да бъде отменен изцяло, като обвиняемата бъде оправдана по повдигнатото и обвинение. Алтернативно се моли за намаляване на отмерените наказания глоба и ЛУМПС до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание представителят на Русенска окръжна прокуратура излага съображения за правилност и законосъобразност на решението на РРС и моли същото да бъде потвърдено. Счита, че при отмерване на наказанията са били съобразени предписанията на чл.36 от НК като надлежно са били отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Упълномощения защитник на обвиняемата Я. изразява становище за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и моли същият да бъде отменен, като от страна на въззивната съдебна инстанция бъде постановено ново решение, с което да бъде призната за невиновна по повдигнатото и обвинение. Сочи, че единственото приобщено в рамките на първоинстанционното дирене доказателство, на което се основава обвинението е експертното заключение. Алтернативно пледира за изменение на първостепенния акт като по отношение на Я. бъде наложено наказание глоба в минимален размер, като не се налага кумулативно предвиденото наказание ЛУМПС.

Обвиняемата Я. – редовно призована, не се явява пред въззивната съдебна инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

За да постанови решението си, районният съд се е позовал на доказателствата от досъдебното производство, както и на събраните в рамките на проведеното съдебно следствие, които приел за безпротиворечиви.

Въз основа на доказателствената съвкупност районният съд е направил констатацията, че обвиняемият В. Я. била правоспособен водач, притежаваща СУМПС № ******, валидно за категории В, АМ, М и В1 със срок на валидност до 23.09.2023 г.

Вечерта на 13.03.2022 г., около 21,45 ч, обв. Я. привела в движение лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ****** и го управлявала по главен път I-5 – Русе – Велико Търново. До нея на предната дясна седалка бил Г. Д. Д., с когото обвиняемата живеела на семейни начала. Същият бил и собственик на управлявания от обв.Я. лек автомобил „Фолксваген“. Излизайки извън рамките на урбанизираната територия на гр. Русе, обв. Я. наближила дълъг завой непосредствено преди местността „9-ти километър“ по главен път I-5 – Русе – Велико Търново. Непосредствено след излизане от завоя тя загубила контрол върху управлявания от нея лек автомобил и навлязла частично в лентата за насрещно движение.

В същото време, в противоположната посока, се движел лек автмобил „БМВ 530Д“ с 2 рег. № *******, управляван от св. Г.И.Г.. С него пътували св. М.Г.И., който бил седнал на седалката до водача, а зад него бил св. Т.Н.С.. На пасажерската седалка зад мястото на водача била св. И.П. Д.а.

Двата автомобила се движели един срещу друг, като след продължителния ляв завой преди местността „9-ти километър“ посока гр. Бяла, когато между двете превозни средства разстоянието било около 60,95 м, управляваният от обв. Я. лек автомобил „Фолксваген Шаран“ се отклонил внезапно вляво, поради загуба на контрол от страна на водача, вследствие на което настъпил челно-страничен приплъзващ удар между левите части на този автомобил и пътуващия в посока Русе лек автомобил „БМВ 530Д“, управляван от св. Г..

Ударът бил в областта на предните леви ъгли на предните брони, предните леви колела и левите врати. Взаимното застъпване било от около 10 см. След удара лекият автомобил „БМВ“ се завъртял около вертикалната си ос, изминал разстояние от около 46 метра по асфалтовото покритие и спрял в тревната площ до лентата в посока гр. Велико Търново, като лицевата му част била обърната към гр. Велико Търново. Лекият автомобил „Фолксваген“ се завъртял също около оста си, изминал 34 метра от мястото на удара, преминал през левия по посока към Велико Търново бордюр и се ударил в мантинелата, след което под действие на ударните сили се завъртял в същата посока и спрял на място.

Вследствие на така настъпилото пътнотранспортно произшествие на св. Г.И.Г. било причинено счупване на лява петна кост, оток и кръвонасядане на ляв глезен, охлузване на дясна подбедрица. Счупването на лява петна кост довело до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни. На св. И.П. Д.а било причинено комоцио, а на пасажера в лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ Г. Д. Д. охлузване по двете ръце.

След настъпването на удара обв. Я. и Г. Д. напуснали лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ и се качили в лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № *****, който бил докаран от майката на обвиняемата, като последната напуснала местопроизшествието с друго неустановено по делото МПС. След пристигането на служителите на Първо РУ към ОД МВР – Русе св. И.Д. и К.К., съжителстващият на семейни начала с обв. Я. свидетел Г. Д. заявил пред полицейските служители, че обвиняемата е управлявала лекия автомобил „Фолксваген Шаран“. Св. П.П. и Д.В. – служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, извършили проверка с техническо средство Дрегер Алкотест ARBB 0088 на двамата водачи – обв. В. Я. и св. Г. Г., като показанията били отрицателни. Пътуващият с обвиняемата Г. Д. също бил изпробван за алкохол, като техническото средство отчело 1,96 на хиляда.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установило, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ се е движил с 86,8 км/ч, а този на лек автомобил „БМВ 530Д“ – с 86 км/ч. Минималната видимост след завоя била 170 м. И двата автомобила били технически изправни. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „БМВ 530Д“ била 87,8 метра и водачът нямал техническа възможност да спре и да предотврати удара, дори и ако се е движил с въведеното с пътен знак В26 ограничение от 60 км./ч., тъй като тогава спирачният път щял да бъде 51,1 метра, което бил недостатъчно предвид 3 обстоятелство, че тогава лекият автомобил „БМВ 530Д“ се е намирал на 30,35 м от мястото на удара. Вещото лице посочило, че ПТП било непредотвратимо дори и с едновременното спиране на двете участващи превозни средства, като единствено лекият автомобил, управляван от обвиняемата, е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако не е навлизал в пътната лента на насрещно движещият се лек автомобил „БМВ 530Д“.

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза се е е установило, че на св. Г.И.Г. е било причинено счупване на лява петна кост, оток и кръвонасядане на ляв глезен, охлузване на дясна подбедрица, като счупването на лява петна кост е довело до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни и като телесно увреждане според признаците на чл. 129, ал. 2 НК следва да се квалифицира като средна телесна повреда.

Изложената фактическа обстановка, приета почти в съответен вид от РРС, въззивната инстанция изведе от доказателствените източници от досъдебното производство.

Правилно контролираната инстанция е приела, че доказателствена съвкупност в производството е безпротиворечива. Тук следва да се отчете неоснователността на доводите на защитата, касателно липсата на доказателства в насока навлизането на превозното средство управлявано от обв. Я. в платното за движение на управлявания от св. Г. Г. лек автомобил. Последното се извежда по изискуемия от закона несъмнен и безпротиворечив начин както от гласните доказателствени източници – в частност показанията на свидетелите Г. Г. и М.И., така и от приобщените писмени доказателства (протокол за оглед), ведно с експертното заключение на назначената в предсъдебната фаза АТЕ, с уточненията на експерта при разпита му в съдебно заседание пред първата съдебна инстанция. В последната насока е и констатираната като обективен факт следа от протриване на мястото на пътния инцидент. В този смисъл и по безспорен и категоричен начин, от анализа и съвкупната преценка на доказателствената съвкупност, в производството се установява, че именно управлявания от обвиняемата лек автомобил е навлязъл в платното за насрещно движение, където съответно е било и мястото на удара между двете превозни средства.

Въззивният съд като и първостепенния възприе изложението на свидетелите в производството (както показанията им от досъдебната фаза, така и дадените непосредствено и устно в рамките на съдебното дирене) и заключението на съдебно медицинската експертиза, като отчете по отношение на последното, че в съответствие със специалните знания, които притежава вещото лице е определило вида и характера на причинената на св.

Г. увреда.

Въззивният съд отчете като относими за установяване на релевантни за производството факти и заключенията на автотехническата и техническите експертизи, които постави в основата на доказателствените си изводи.

Възприеха се изцяло и писмените доказателства и доказателствени средства по делото.

В обобщение – не е налице твърдяното от защитата нарушение при осъществяване на 4 доказателствената дейност от страна на проверяваната съдебна инстанция и при извършване на дължимата оценка на приобщената доказателствена съвкупност.

При коректно възпроизведена фактическа обстановка, районният съд е направил правилни изводи от правна страна, с които въззивната инстанция изразява отчасти съгласие.

Основателността на обвинителната теза предполага да бъде установено, че на процесната дата – 13.03.2022 година, поради нарушение на правилата за движение, установени в чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл.44, ал.1 от ЗДвП, обвиняемата е причинила по непредпазливост средна телесна повреда на Г.И.Г..

Събраните в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и ползваните от досъдебната фаза на производството по реда на чл.378, ал.2 от НПК доказателствени материали по несъмнен начин установяват частичната състоятелност на тезата на обвинението.

От обективна страна, безспорно е установено, че обв. В. Я. на 13.03.2022 г. в гр. Русе е управлявала лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № ******.