Решение № 303 от 24.07.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. *****, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря В.Н.С. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101299 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от И. И. П., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ****** № 29, вх. А, ет. 3, ап. 6, както следва:

- против „********” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.

*********, бул. ********* № 146, ***, ******** за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от сключените между тях договор за кредит № 2780296/25.05.2023г., договор за кредит № 2816488/04.08.2023г., договор за кредит № 2932542/02.03.2024г. и договор за кредит № 3103286/30.12.2024г. е недействителен на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК;

- против „******” ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.

*********, бул. ********* № 146, ***, Бизнес център ***** за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от сключените между тях договор за предоставяне на поръчителство от 25.05.2023г., договор за предоставяне на поръчителство от 04.08.2023г., договор за предоставяне на поръчителство от 02.03.2024г. и договор за предоставяне на поръчителство от 30.12.2024г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП евентуално на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

- против „********” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.

*********, бул. ********* № 146, ***, ******** за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1510,76евро /2954,79лева/, представляваща сбор от получена от него без основание сума извън чистата стойност на получените в заем суми, поради недействителност на сключените между тях договор за кредит № 2780296/25.05.2023г., договор за кредит № 2816488/04.08.2023г., договор за кредит № 2932542/02.03.2024г. и договор за кредит № 3103286/30.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 27.10.2025г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД;

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 25.05.2023г. между ищеца и ответника „********” ЕАД е сключен договор за паричен заем, по който на ищеца е отпусната в заем сумата от 1450лева. По този договор ищецът 1 извършил плащане на сумата от 443,96лева.

На 04.08.2023г. е сключен нов договор за кредит, по който му е отпусната в заем сумата от 2000лева, с която е рефинансирано задължението по договора от 25.05.2023г. и реално получената от него сума е била 553,76лева. По този договор е погасил задължение от 1253,09лева.

На 02.03.2024г. е сключен нов договор за кредит, по който му е отпусната в заем сумата от 3800лева, с която е рефинансирано задължението по договора от 04.08.2023г. и реално получената от него сума е била 1869,64лева. По този договор е погасил задължение от 3211,57лева.

На 30.12.2024г. е сключен нов договор за кредит, по който му е отпусната в заем сумата от 5527,40лева, включваща и застрахователна премия от 1027,40лева, с която е рефинансирано задължението по договора от 25.05.2023г. и реално получената от него сума е била 503,85лева. По този договор е погасил задължение от 2423,46лева.

Така, по четирите договора извършил плащане на сумата от 7332,04лева, а реално получената е била 4377,25лева.

Съгласно чл. 4 от всеки от договорите за кредит, заемът е следвало да бъде обезпечен чрез поръчителството на втория ответник.

Едновременно със сключване на всеки от договорите за кредит ищецът е сключвал и договор за предоставяне на поръчителство с посоченото от заемодателя дружество- втория ответник „******” ЕООД.

По всеки от договорите за предоставяне на поръчителство дължал възнаграждение платимо на разсрочени вноски към погасителните вноски по договора за кредит.

Твърди всеки от договорите за кредит да е нищожен, поради некоректно посочване в него на ГПР, за което излага следните съображения: Съгласно чл. 4.1 от всеки договор той е следвало да сключи към него и договор за предоставяне на поръчителство. Счита, че дължимото се възнаграждение на ответника ****** ЕООД по тези договори представлява разход по кредита, поради което и е следвало да бъде включено в ГПР. В подкрепа на това счита да са фактите, че възнаграждението е вкл. в погасителната вноска по договора за кредит, а поръчителят е лице свързано с кредитора. По този начин счита да се постигало скрито оскъпяване на кредита. Посоченият в случая ГПР е само величина, без разяснение как е определен и какви допускания са взети предвид. Включването на възнаграждението на поръчителя в ГПР сочи да обосновава размер различен от посочения в договора и надвишаващ максималния разписан в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин се постигало заобикаляне императива на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора от 30.12.2024г. твърди, че е била обект на кредитиране и застрахователна премия, която също не е била включена в ГПР, макар да представлява разход по договора за кредит. Излага и правни доводи в тази връзка, обосновани със съдебната практика, вкл. на СЕС.

Относно твърденията за недействителност на договорите за предоставяне на поръчителство се сочи следното:

Сключването им е задължително условие за сключване на договора за заем, което по същината си представлявало неравноправно третиране на потребителя. Ищецът е бил лишен от възможност да избира и договаря индивидуално, тъй като договорът се сключва с избрано от кредитора лице, което не отговаря на изискването за добросъвестност. Позовава се и на противоречие на императива на чл. 16 ЗПК.

Предвид недействителността на договорите за кредит, счита че на основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Доколкото по четирите договора за кредит е платил общо 7332,04лева, а реално дадената му в заем е 4377,25лева, счита че разликата му се дължи от ответника ******** ЕАД като получена от него без основание.

2

Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „********” ЕАД, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Не оспорва сключването на сочените четири договора за кредит и договори за поръчителство към тях.

Потвърждава, че по договора за кредит от 25.05.2023г. на ищеца е отпусната в заем сумата от 1450лева, усвоена в цялост по банков път, при уговорка за връщане на 16месечни вноски, с ГПР 45,99% и ГЛП от 38,45%. Общо ищецът е следвало да върне по него сумата от 1885,45лева, вкл. главница и 435,43лева възнаградителна лихва. Посочва, че кредитът е погасен предсрочно, поради което и не цялата възнаградителна лихва е платена. По договора е платена сумата от 1890,17лева и с нея плащането над главницата е 440,17лева.

По договора за кредит от 04.08.2023г. на ищеца е отпусната в заем сумата от 2000лева, усвоена в цялост. С част от сумата е погасено задължението му по предходния договор, а остатъкът е преведена по банковата му сметка. Уговорено е връщане на заема на 18месечни вноски, с ГПР 47,73% и ГЛП от 39,66%. Общо ищецът е следвало да върне по него сумата от 2700,76лева, в т.ч 700,76лева възнаградителна лихва. Посочва, че кредитът е погасен предсрочно, поради което и не цялата възнаградителна лихва е платена. По договора сочи ищецът да е платил сумата от 3473,59лева и с нея плащането над главницата да е 1473,59лева.

По договора за кредит от 02.03.2024г. на ищеца е отпусната в заем сумата от 3800лева, усвоена в цялост. С част от сумата е погасено задължението му по предходния договор, а остатъкът е преведена по банковата му сметка. Уговорено е връщане на заема на 24месечни вноски, при ГПР 47,84% и ГЛП от 39,74%. Общо ищецът е следвало да върне по него сумата от 5612,62лева, в т.ч 1812,62лева възнаградителна лихва. Посочва, че кредитът е погасен предсрочно, поради което и не цялата възнаградителна лихва е платена. По договора сочи ищецът да е платил сумата от 7207,72лева и с нея плащането над главницата да е 3407,72лева.

По договора за кредит от 30.12.2024г. на ищеца е отпусната в заем сумата от 5527,40лева, усвоена в цялост. От нея сумата от 4500лева е усвоена за потребителски цели, а със сумата от 1027,40лева е платена дължима застрахователна премия. С отпуснатата в заем сума от 1027,40лева, ищецът е закупил услуга /застраховка/, а възнаграждението за услугата е платено еднократно от кредитора, от името и за сметка за ищеца, директно за доставчика.

Уговорката за връщане на заема е на 24месечни вноски, при ГПР 46,36% и ГЛП от 38,7%.

Общо ищецът е следвало да върне по него сумата от 8088,09лева, в т.ч. 2560,69лева възнаградителна лихва. Посочва, че кредитът е погасен предсрочно, поради което и не цялата възнаградителна лихва е платена. По договора сочи ищецът да е платил сумата от 2423,47лева, а след приспадане с нея на задължението за главница, сочи да е налице остатък на задължението за главницата от 3103,93лева.

Ето защо, ако съдът приеме договорите за кредит за нищожни счита, че исковата претенция е основателна до размера на сумата от 2217,55лева.

Оспорва всеки от договорите да страда от сочените пороци. Сочи, че в случая ГПР е изчислен съобразно изискванията на Приложение № 1 към ЗПК като са упоменати и допусканията взети предвид. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сочи, че изчислението му е направено към датата на сключване на договора и на база взетите предвид допускания.

Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението по договорите за поръчителство не е включено като разход и като единствен такъв е включена договорната лихва.

Оспорва възнаграждението по договора за поръчителство да е част от ГПР, както и 3 твърдението сключването на договора да е условие за сключване на този за заем.

Потребителят преди да се обвърже е имал цялата необходима преддоговорна информация на база, на която да вземе информирано решение дали да сключи договора като обезпечен или като необезпечен. Ако и да е избрал опция за обезпечен кредит, той е имал възможността на раздел III, т. 13 ОУ да измени заявените условия едностранно в телефонен разговор, при което първоначалн заявеното се анулирало и желаните от клиента условия се заявявали в телефонен разговор. Т.е имал е възможност да се откаже от кандидатстване за обезпечен кредит.

Твърди, че този разход за него в момента на сключване договора за кредит е в неясен размер, доколкото се дължи по договор, по който той не е страна. Затова счита да не попада в хипотезата на пар. 1, т. 1 ДР на ЗПК.

Обяснява механизмът на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство. При подаване на заявката за отпускане на кредит твърди, че кредитополучателят има възможност да избере дали кредитът ще е обезпечен или не, съотв. с какво по вид обезпечение. В случай, че е направен избор за обезпечаване на кредита, клиентът се насочвал към електронната система на ответника ****** ЕАД, където в защитена среда се сключвал договорът за предоставяне на поръчителство. Признава, че е едноличен собственик на капитала на другия ответник, но независимо от това отрича да има достъп до договора за поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е такъв за поръчка и затова не попада в обхвата на понятието разходи по кредита. Ако и да се приеме тезата за свързаност на двете дружества, оспорва това да влече недействителност на договора за кредит и за предоставяне на поръчителство. Счита, че единствено може да обоснове недействителност на клаузата за дължимост на възнаграждение, като излага правни доводи за това. А ако и договорът за предоставяне на поръчителство да бъде приет за недействителен, то това би обосновало само отпадане на задължението за плащане на възнаграждение по него, но не и до недействителност на договора за кредит.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „******” ЕООД, с който искът се оспорва като неоснователен.