Решение № 764 от 02.08.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Перник, 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20251720101053 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от В. Б. В. срещу „Топлофикация-Перник” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

В исковата молба са изложени доводи, че по описа на ЧСИ С. Б., с peг. № 753 на КЧСИ, и въз основа на изпълнителен лист от 28.05.2015 г., издаден от Районен съд Перник въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 1985 от 22.04.2015 г. ч. гр. д. № 2427/2015 г., е образувано изпълнително дело № 2471/2021 г. за събиране на сумите по листа, а именно: 1 810,43 лв. – главница, представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2014 г.; 529,81 лв. - законна лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до 27.03.2015 г., 46,81 лв. разноски по делото за държавна такса, 100 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.04.2015г., до окончателно изплащане на вземането. Твърди се, че посоченото изпълнително дело е образувано на 11.08.2021 г. с искане да бъдат предприети съответните действия по събиране на притезанието, а именно проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запори на банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника срещу починало лице. Поддържа се, че видно от печата на гърба на изпълнителния титул се установява, че въз основа на същия е имало предходно образувано дело срещу длъжника по листа С. И. П., а именно изпълнително дело № 69/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Съгласно отразеното това дело е било образувано през 2016 г., като същото на 10.06.2020 г., е било прекратено, на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, поради липса на изпълнителни действия, като е изрично отбелязано, че последното изпълнително действие по делото е предприето на 09.02.2016 г. Изложени са доводи, че други предприети изпълнителни действия по делото няма, като на печата 1 на гърба на изпълнителния титул съдебният изпълнител е посочил, че делото се прекратява на 14.01.2020 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че покана за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 29.01.2013 г., както и че последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността е извършено на 12.04.2016 г. Съобразно изложеното се поддържа, че вземанията по процесния изпълнителен лист не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност, което се иска да бъде признато за установено от съда.

В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран такъв от ответника. На 25.06.2025 г. е депозирана молба от него, с която оспорва предявения иск и излага доводи, че вземанията по процесния изпълнителен лист подлежат на принудително изпълнение. Съобразно изложеното е направено искане предявената искова претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Позовава се на съдебна практика, която намира за относима. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е предявен от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено спрямо ищеца, че вземанията на „Топлофикация-Перник” АД спрямо него, в качеството на наследник на С. И. П., ЕГН **********, по изпълнителен лист от 28.05.2015 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1985/22.04.2015 г. по ч. гр. д. № 2427/2015 г. по описа на Pайонен съд - Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2471/2021 по описа на ЧСИ С. Б., не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.

Според константната съдебната практика /определение по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, І т. о., решение по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о. и др./, длъжникът – ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес или изпълнителното дело е прекратено по силата на закона поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти за издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу починал наследодател на ищеца, въз основа на който ответникът е инициирал изпълнителен процес за принудителното събиране на вземането, предявеният иск е по чл. 439 ГПК е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Между страните не е спорно, че въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1985/22.04.2015 г. по ч. гр. д. № 2427/2015 г. по описа на Pайонен съд – Перник е издаден изпълнителен лист от 28.05.2015 г. срещу С. И. П., ЕГН **********, починала на 01.05.2016 г., за следните суми: 1 810,43 лв. – главница, представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г.; 529,81 лв. - законна лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до 27.03.2015 г., 46,81 лв. разноски по делото за държавна такса, 100 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.04.2015 г., до окончателно изплащане на вземането.

По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № 21/ИЗТ902/21.09.2021 г., от което се установява, че ищцата е длъжник за вземанията по процесния изпълнителен лист, в качеството на наследник на Б. В. Б. – баща, починал 2 на 04.11.2017 г., и И. В. Б. - чичо, починал на 04.11.2017 г. /без данни за низходящи или преживяла съпруга/, като двамата са синове на С. И. П., ЕГН **********.

Между страните не е спорно, че първоначално за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело

№

20167530400069/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б..

На гърба на процесния изпълнителен лист от 28.05.2015 г. е обективирано постановление на помощник – частен съдебен изпълнител Р. А. при ЧСИ Б. от 10.06.2020 г., с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, производството по посоченото изпълнително дело е прекратено, като е посочено и че последното валидно изпълнително действие е извършено на 09.02.2016 г., а поканата за доброволно изпълнение е връчена на 25.04.2017 г. – чрез залепване на уведомление.

Между страните не е спорно и че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист е образувано впоследствие изпълнително дело № 2471/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., като молбата за образуване на делото е депозирана срещу починалия длъжник С. И. П. на 11.08.2021 г.

По делото е изискана справка от ЧСИ С. Б. с изх. № 37638/01.07.2025 г., от която се установява, че вземанията по процесния изпълнителен лист не са погасени.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, т. е. предпоставка за допустимостта на исковете е да е налице годно изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната хипотеза ищеца се позовава на изтекла погасителна давност.

С постановеното по делото определение с рег. № 1657/19.05.2025 г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, на ответника са дадени указания, че негова е доказателствената тежест да установи, при условията на пълно и главно доказване, че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, включително настъпването на факти, които имат за последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност за вземанията по обсъждания изпълнителен лист, но от него не са предприети процесуални действия в тази насока.

При анализ на въпроса погасено ли е правото на принудително изпълнение за непогасените вземания по процесния изпълнителен лист, на първо място, съдът съобрази, че видно от негово съдържание, същият е издаден на 28.05.2015 г. въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По аргумент от чл.

117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се счита приложима и за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл: решение № 37/2021 г. по гр. д. № 7047/2020 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС/.

Видно от печата, поставен върху гърба на изпълнителния лист /л. 6 - гръб/ от помощник-частен съдебен изпълнител при ЧСИ С. Б. по изпълнително дело № 2016753040069/2016 г., се установява, че последното изпълнително действие по посочено изпълнително дело е извършено на 09.02.2016 г. Независимо от разпределената доказателствена тежест, от ответника са изложени единствено 3 твърдения, но не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания за установяването на действия, който са прекъсвали и/или спирали погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист преди или след тази дата. Изложени са твърдения и е направено позоваване на съдебна практика, споделяна и от настоящия съдебен състав, съгласно която т.н. перемпция е без правно значение за прекъсването на давността. Изложените от ответника съображения за същността на перемпцията са правилни, но неотносими към предмета на делото, защото страните не спорят и не са представени доказателства, след отбелязаната на гърба на листа дата на извършено последно изпълнително действие – 09.02.2016 г. по образуваното през 2016 г. изпълнително дело, да са извършвани валидни изпълнителни действия в периода до депозирането на молба на 11.08.2021 г. за образуването на ново изпълнително дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист пред ЧСИ С. Б..

При така установените факти, съдът намира, че правото на принудително изпълнение за вземанията по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, тъй по делото от ответника не са представени доказателства, като съществено е и че не твърди, в период по-дълъг от пет години /от 09.02.2016 г. до 11.08.2021 г./ да са извършвани от него действия, имащи последица спиране и/или прекъсване на погасителната давност за процесните вземания. При преценката относно основателността на разглежданата искова претенция съдът съобрази и срока на въведеното в страната извънредно положение през 2020 г. и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, както и че връчването на покана за доброволно изпълнение /в случая на гърба листа е направено отбелязване, че е връчена такава по реда на чл. 47 ГПК на 25.04.2017 г., при данни за настъпила смърт на длъжника на 01.05.2016 г./ не съставлява изпълнително действие и не прекъсва давността, съгласно разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.