Протокол № 605 от 05.11.2020, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

Номер 605

Окръжен съд – Варна

05.11.2020 г.

Град Варна

III състав

На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100502049 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:16 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призован, не се явява представител.

Съдът докладва Писмено становище вх. № 23203/29.10.2020 г., с което юрисконсулт Б. Й. е заявила, че няма да се яви в с.з. поради служебна ангажираност и изразява становище по жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 300 лв.

Въззиваемата страна Д. Д. П. , редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът докладва Молба вх. № 23356/02.11.2020 г., с която процесуалният представител на въззиваемата страна адв. Д. е заявил, че няма да се яви в с.з. поради служебна ангажираност и не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Изразява становище по жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 430 лв. и договор за правна защита и съдействие от 02.11.2020 г.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ОДМВР – гр. Варна,чрез юрисконсулт Б. Й., срещу Решение №2213/09.06.2020г., постановено по гр. дело №16509 по описа за 2019г. на 1

РС-Варна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, въззивникът е осъден да заплати на Д. Д. П. сумата 1808,24 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г.

- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски за производството в размер на 248,49лева, на осн.чл.78 ГПК. В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че всъщност спорът между страните е изцяло правен, като досежно приетите за установени фактически положения спор не съществува. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат.

Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски.

Доказателствени искания не са направени.

Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з776/29.07.2016г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на 2 колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение – потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.18 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3