Решение № 475 от 07.07.2023, Софийски градски съд

МОТИВИ към решение по в.а.н.д. № 3835/22 г. по описа на СГС, НО, VI-ти въззивен състав

С Решение от 24.07.2020 г. по НАХД № 4644 /2020 г. Софийският районен съд, НО, 133-ти състав е признал подсъдимия за ВИНОВЕН в това, че на 24.04.2019 г. в около 18:30 часа в гр. София, при управляване на МПС лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СВ ****МВ по ул. 8-ма с посока на движение от ул. 12-та към ул. „Акад. Дмитрий Лихачов“ в района на кръстовището с ул. Дмитрий Лихачов нарушил правилата за движение по пътищата както следва: чл. 6, ал.1, т.1 ЗДвП : „участниците в движението 1. Съобразяват своето поведение… с пътните знаци..“ във вр. чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП „пътните знаци относно предимство имат следните изображения и наименования: Б1 „пропусни движещите се по пътя с предимство“ чл. 50, ал. 1 от ЗДвП : „на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран с път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пъти с предимство“, като предприел маневра ляв завой и при наличие на пътен знак Б1 от ППЗДвП не пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ФЗР 1000“ с рег. № СТ****К, управляван от П.Г. Р., като по непредпазливост причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица /закрито/, което е реализирало медикобиологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни“, престъпление по чл. 343, ал.1 буква „б“, пр. 2, вр.чл. 342,ал. 1, пр. 3 от НК, за което на основание чл. 378, ал.4, т. 1 НПК, вр. чл. 78а НК го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като му налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лева.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал.1, буква „б“, пр. 2, вр. чл. 342,ал.1, пр. 3, вр. чл. 78а, ал. 4 от НК първоинстанционният съд му е НАЛОЖИЛ административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

На основание чл. 189,ал. 3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ обвиняемия да заплати по сметка на СДВР направените в досъдебното производство разноски в размер на 318, 20 лева.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на Г. Р., въз основа на която е образувано ВАНД 3835 /22 по описа на СГС, НО, VI- ти състав. В сезиращия съда акт се излагат аргументи за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, както и за явна несправедливост на наложеното наказание.

В проведеното закрито съдебно заседание на 06.03.2023 г. Софийски градски съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага да се проведе съдебно следствие и да се 1 назначи и изготви допълнителна автотехническа експертиза, като формира и въпросите, на които експертите следва да дадат отговор.

В публично съдебно заседание на 21.06.2023 г. в хода на въззивното следствие вещото лице отговори на поставените му въпроси от страна на защитата, като съдебният състав прие изготвеното заключение.

В хода на делото по същество защитникът иска от съда да отмени изцяло постановеното съдебно решение, тъй като го намира за неправилно и за незаконосъобразно. Изтъкват се доводи, че пострадалото лице не е притежавало свидетелство за правоуправление на превозни средства категория „А“, както и че обвиняемият е осъществявал маневрата в рамките със съобразената скорост, докато мотоциклетистът е навлязъл в кръстовището с несъобразена скорост. Защитата намира, че като нарушител следва да се третира пострадалото лице, тъй като не е съобразил правилата за навлизане в кръстовището. Иска от съда да отмени постановения съдебен акт и да оправдае Г. Р..

Представителят на СГП иска от съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Коментира представените аргументи от страна на защитата като такива в посока на налични данни за съпричиняване от страна на пострадалия.

Обвиняемият в право на последната си дума посочва, че се е движел съгласно правилата, но мотористът се е движел с висока скорост.

Въззивният съд, като съобрази събраните и приобщени пред съдебните инстанции доказателства и доказателствени средства, данните от способите за доказване, както и становищата на страните, намери за установено следното:

Постановеното от СРС решение е неправилно, тъй като мнозинството от този съдебен състав намира, че Г. Р. не е осъществил престъплението по чл.

343, ал.1, б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК от обективна страна, с оглед на което депозираната въззивна жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.

При самостоятелната преценка на доказателствената съвкупност, поголяма част от въззивния състав прие фактическа обстановка, която се припокрива в някои части с изложената от контролираната инстанция, в следния смисъл:

Г. Р. Р. е роден на 12.03.1971 г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, трудово ангажиран, с чисто съдебно минало, с постоянен адрес – гр. София, ж.к. ****, с ЕГН **********.

Обвиняемият Р. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № ****, категория „В М“, валидно до **** г.

На 24.08.2019 г. около 18.30 часа в гр. София, по ул. „Академик Димитрий Лихачов“ с посока на движение от метростанция „Обеля“ към ул.

2

„8-ма“ П.Г. Р. управлявал мотоциклет „Ямаха“ ФЗР 1000 с рег. № СТ **** К със скорост около 60 км. в час. Свидетелят П. Р. не бил правоспособен водач и не притежавал издадено СУМПС, а управляваният от него мотоциклет нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Пътната настилка в посочения участък била асфалтова, суха, без налични неравности, а времето било ясно,светло и пътният участък бил с добра видимост.

Междувременно, обвиняемият Г. Р. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ **** МВ, по ул. 8-ма, като се движел по еднопосочна улица „12-та“ към ул. „Академик Димитрий Лихачов“, която била двупосочна, със скорост от 20 км. в час. Г. Р. възприел поставения пътен знак, който установявал липса на предимство на преминаващите автомобили, като предприел действия по осъществяване на маневра завой в ляво, тъй като преценил, че задаващите се автомобили от ул. „Академик Димитрий Лихачов“ се намират на далечно разстояние и той ще може да осъществи маневрата. Обвиняемият навлязъл в кръстовището и констатирал, че към него се движи мотоциклет с висока скорост. П. Р. управлявал възприятия от обвиняемия мотоциклет със скорост над разрешената за конкретния пътен участък, като при навлизане в кръстовището между двете превозни средства последвал удар, който засегнал предната част на мотоциклета и задната лява част на процесния автомобил.

След удара между двете превозни средства мотоциклетът загубил равновесие и паднал на ляво, а неговият водач изпаднал от него и останал да лежи на 5-10 метра от него.

След реализираното ПТП Г. Р. спрял своя автомобил и излязъл, за да види в какво състояние е мотоциклетиста, който лежал на пътното платно по очи и издавал звуци.

Впоследствие пристигнал екип на спешна помощ, който откарал пострадалия в УМБАЛ „Царица Йоана“ – ИСУЛ.

Обвиняемият Г. Р. бил тестван за наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта и пробите били отрицателни.

В хода на разследването е изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която става ясно, че пострадалият е получил счупване на лявата ключица, която травма е реализирала медикобиологичния критерий – трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни.

Съгласно изготвената Допълнителна автотехническа експертиза стана ясно, че пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо, в случай че мотоциклетистът е управлявал мотоциклета си в рамките на разрешената за съответния пътен участък скорост.

Производството пред районният съд е минало по реда на глава 28-ма от НПК.

3

За да достигне до крайния извод в настоящото наказателно производство, по-голямата част от състава на съда се позова на събраната доказателствена съвкупност, в това число: - свидетелските показания на П.Г.

Р . /л. 32 – 33 от ДП /, Я.К.Н. /л. 34 - 35 от ДП пред СРС /, писмени доказателства и доказателствени средства – констативен протокол № К- 230 /л. 16 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и албум /л. 17 - 24 от ДП/, способи за доказване - съдебномедицинска експертиза по ДП № 11135/19 г. /л. 37 от ДП/, автотехническа експертиза /л.

40 - 49 от ДП/, допълнителна автотехническа експертиза /л. 25 - 46 от СП пред СГС/.

От приобщената доказателствена съвкупност се установи с категоричност, че на инкриминираната дата и установената локация обвиняемият Р. е управлявал процесния автомобил, както и конкретната посока на движение. Тези обстоятелства са безспорно доказани посредством приобщения констативен протокол, протокол за оглед за местопроизшествие, както и чрез свидетелските показания. Установена е и с категоричност посоката на движение на пострадалото лице посредством коментираните доказателствени източници.

В настоящето наказателно производство не се спори и за конкретната пътна обстановка в района на местопроизшествието, за която са налице еднопосочни данни, че транспортното произшествие е станало в светлата част на денонощието, в сух участък, без неравности.

С безспорност е установено и пътнотранспортното произшествие, както и неговия механизъм.

За настъпилите травматични увреждания при пострадалото лице съдът изгради представа посредством назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, от която се констатира и медикобиологичния критерий на получените увреждания.

Спорен момент в настоящето производство, в резултат на кое нарушение на правилата за движение по пътищата е настъпило пътнотранспортното произшествие. Въз основа на събраната доказателствена съвкупност съдът установи, че обвиняемият Р. е осъществил маневра завиване на ляво от път, който е обозначен като път без предимство, а съгласно данните от изготвените два броя автотехнически експертизи се констатира, че пострадалият П. Р. е управлявал мотоциклета си със скорост над разрешената за конкретния пътен участък, намиращ се в населено място.

В тази връзка съдът прецени да не се доверява на изложените твърдения на свидетеля Я.Н., който посочва, че П. Р. се е движел с ниска скорост и е опитал да избегне удара като е намалил, тъй като изложените възприятия от страна на свидетеля се опровергават от резултатите от назначените автотехнически експертизи.

4

При преценката си за конкретното нарушение, в чиито резултат е настъпил инцидента, съдът съобрази и данните от констативния протокол относно липсата на правоспособност на пострадалото лице Г. Р., който не притежава необходимото свидетелство за управление на МПС категория „А“, като взе предвид и резултатите от назначената допълнителна експертиза, която изследва характеристиките на мотоциклета и стига до извод, че за управлението му е необходимо СУМПС категория „А“.

По отношение на съдебното минало мнозинството от съдебния състав даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се изведоха данни за чисто съдебно минало към инкриминирания период.

Основополагащо значение за крайния извод на решаващото мнозинство от съдебния състав заемат резултатите от изготвената допълнителна автотехническа експертиза, зА.гащи въпроса дали ударът е бил предотвратим, в случай че водача на мотоциклета се е движел в рамките на разрешената за съответния участък скорост. Съгласно заключението на вещото лице, при движение на мотоциклетиста с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, водачът на МПС е могъл да извърши безпрепятствено маневрата „ляв завой“, без необходимост от предприемане на действия по спиране.

Въз основа на изложеното и съобразно задълженията на въззивната инстанция, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК съдебният състав дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в сезиращата съда жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:

Мнозинството от съдебния състав намира, че депозираната въззивната жалба следва да бъде уважена, като счита, че изложените в хода на делото по същество доводи от страна на защитата са основателни. Безспорно се установи, че водачът на мотоциклета е управлявал същия със скорост над разрешената, което обстоятелство е довело до настъпилото пътнотранспортно произшествие. До този извод мнозинството от съдебния състав достигна въз основа на допълнителната автотехническа експертиза, която установи освен възможността на пострадалото лице да избегне настъпилия инцидент, същото така и обстоятелството, че мотоциклетистът е могъл да възприеме в по-ранен етап водачът на лекия автомобил, управляван от обвиняемия.