Решение № 884 от 02.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. *, 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330202994 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ * чрез адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № *0101979 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – *, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди неправилно нарушението да е санкционирано като извършено повторно. Жалбоподателят моли атакуваният електронен фиш (ЕФ) да бъде изменен, като бъде преквалифицирано изпълнителното деяние в нарушение по основния състав и да бъде намален размерът на административното наказание „глоба“. С молба с вх. № 71204/25.06.2025 г. от повереника, с пълномощно по делото, се твърди да не е доказано връчването на жалбоподателя на предходния електронен фиш, въз основа на който е прието нарушението да е извършено повторно. Оспорва се доказателствената стойност на представените от въззиваемата страна справки относно датата на връчване на този предходен електронен фиш с № 9146217. Моли се жалбата да бъде уважена. Претендират се разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт З.М.П., приложено на лист 2-3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени 1 процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и да е приспадната максимално допустима грешка за типа средство за измерване. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Намира обжалвания електронен фиш за съответстващ в пълнота на нормативните изисквания към съдържанието му по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Поддържа правилна да е квалификацията на деянието като извършено в условията на повторност. В тази връзка твърди, че описаният като определящ повторността друг, по-ранно издаден електронен фиш не е бил обжалван и е влязъл в сила, а в едногодишен срок от този момент да е извършено и процесното деяние. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. С. П., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 03.05.2025 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – * на 16.05.2025 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Електронен фиш серия К № 9146217 на жалбоподателя Г. С. П. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено на 14.05.2024 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. По делото не се установява този електронен фиш да е връчван на жалбоподателя.

На 28.11.2024 г. в 01:40 часа в гр. *, по бул. „*“ № * в посока от изток към * жалбоподателят П. управлявал лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № ** **** ** със скорост от 73 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Автомобилът бил собственост на И.Н.М., който доброволно го бил предоставил на жалбоподателя П. още на 20.11.2024 г. Движението на автомобила „Хюндай Соната“ с рег. № ** **** ** със скоростта от 73 км/ч на посоченото място на 28.11.2024 г. било заснето и установено със система за измерване на скоростта тип Celeritas MVD 2020 с № 0х000355ВВ. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 76 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 73 км/ч.

2

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1 т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя П. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № *0101979, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. В електронния фиш било прието, че нарушението е извършено повторно – в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 9146217.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване се установява, че процесното техническо средство тип Celeritas MVD 2020 е от одобрен тип и е вписано в регистъра под № В-70, без краен срок на одобряването на типа.

От Протокол от проверка № *45-СГ-ИСИС/17.10.2024 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип Celeritas MVD 2020 с фабр. № 000355ВВ е преминало последваща проверка на 17.10.2024 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № *030р-30361/29.11.2024 г. се установява, че на дата 28.11.2024 г. системата за измерване на скоростта тип Celeritas MVD 2020 с фабр. № 0х000355ВВ е заснела статични изображения с поредни номера от 012326 до 012355, с начален час на работа 00:00 ч. и краен час на работа 06:00 ч. и с място на контрол гр. *, бул. „*“ до № * с посока на движение на контролираните МПС от изток към *, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От снимка № 012344 от радар с № 0х000355ВВ се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ** **** **, стойността на измерената скорост е 76 км/ч, а заснемането е извършено на 28.11.2024 г. в 01:40 часа в посока „отпътуване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** **** ** се установява, че същото е собственост на И.Н.М. и представлява лек автомобил с марка и модел „Хюндай Соната“.

От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с УРИ 103000-24381/11.12.2024 г. от И.Н.М. се изяснява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВР – *, че на дата 28.11.2024 г. в 01:40 часа процесният лек автомобил с рег. № ** **** ** се е намирал във владение на жалбоподателя Г. С. П.. Изяснява се още, че към декларацията е представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на жалбоподателя П..

От Електронен фиш серия К № 9146217 (лист 13 от делото) се установява, че със същия на жалбоподателя П. е наложено административно 3 наказание глоба за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

От писмо с вх. № 65475/11.06.2025 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ – * (лист 11 от делото) се изяснява, че глобата, наложена на жалбоподателя с Електронен фиш серия К № 9146217, не е платена, както и че не е налична разписка за връчването му.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Предметът на проверка по делото е определен от съдържанието на жалбата. В конкретния случай не се оспорва в цялост законосъобразността и правилността на електронния фиш, а единствено приложението на квалифициращия състав по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, извършено повторно. Тази по-тежка квалификация е довела до определяне на наказанието глоба в двоен размер. Тъй като по делото се оспорва единствено наличието на повторност, то искането по жалбата не е за отмяна в цялост на електронния фиш, а само за неговото изменение с намаляване на размера на наказанието „глоба“ до този за нарушение, извършено за първи път, т.е. по основания състав по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

По тези съображения съдебната проверка в случая е ограничена до обстоятелството дали материалният закон е приложен правилно, налагайки санкция по по-тежко наказуемия състав за повторност по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя за недоказаност на квалифициращия признак повторност са основателни. Съгласно § 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби на ЗАНН предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице се налага, когато нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид. В случая повторността се обосновава с наложено наказание по Електронен фиш серия К с № 9146217. Екземпляр от същия е приложен на лист 13 от делото и от него се установява, че действително е издаден срещу жалбоподателя Г. С. П.. Последният оспорва този електронен фиш да му е връчван и да е влязъл в сила, поради което в тежест на въззиваемата страна е да представи доказателство за твърдяното от нея съставомерно обстоятелство.

Указания за ангажирането на такива доказателства са отправени с Разпореждане № 3075 от 03.06.2025 г. на лист 9 от делото. Съгласно постъпилия отговор, приложен на лист 11 от делото, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – * не е постъпвала разписка за връчването на електронния фиш, а наложената с него глоба не е заплатена. Представена е и справка от автоматизираната информационна система „АНД“ на МВР на лист 14 от делото. Основателни са възраженията на жалбоподателя срещу доказателствената стойност на тази справка. В нея липсва подпис или друго удостоверително изявление, което да е изходящо от жалбоподателя и така да му е противопоставимо. Отбелязването в информационната система на МВР не е обвързващо, тъй като е неясно въз основа на какви факти е направено при 4 отсъствието на разписка или друго доказателство за връчването - в този смисъл Решение № 9292 от 29.10.2024 г. по к.а.н.д. № *079/2024 г. на XXIV състав на Административен съд – *; Решение № 2292 от 11.03.2024 г. по к.а.н.д. № 3133/2023 г. на XIX състав на Административен съд – *. Относимо е позоваването на жалбоподателя на Решение №15813 от 18.12.2018 г. по адм. дело № 5172/2018 г. на ВАС, в което е изяснено, че справката от АИС „АНД“ има вторичен, регистърен характер. По делото така и не е представено доказателство за достигане на първия по време електронен фиш с № 9146217 до знанието на жалбоподателя – на коя дата е връчен, кое лице е приело съобщението. Сочената от въззиваемата страна справка е документ, създаден именно от нея, който не носи подписа на жалбоподателя, липсва и друго обвързващо го изявление.

Фактът на връчване на Електронния фиш от серия К № 9146217 не може да бъде доказан и въз основа на правилото по чл. 43, ал. 8 от ЗАНН, тъй като по делото се доказва – от справката на лист 11, че наложеното с него административно наказание „глоба“ не е заплатено.

По тези съображения съдът приема, че към датата 28.11.2024 г., когато жалбоподателят П. е извършил процесното си деяние, предходният Електронен фиш с № 9146217 не се е считал за влязъл в сила, доколкото по делото не се доказва той да е бил връчен. Не са представени никакви годни доказателства за връчването и влизането в сила на този електронен фиш. Дори и хипотетично да съществува доказателство за връчването, то е било известно на наказващия орган, не е представено при отправеното изрично поискване и не се касае за доказателство за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, поради което възможността за неговото представяне е преклудирана - така изрично Решение № 3555 от 17.04.2024 г. по к.а.н.д. № 293/2024 г. на Административен съд – *. Повторността не би могла да се основава на електронен фиш, който макар да е по-рано издаден, е влязъл в сила след извършването на деянието. При така събраните доказателства твърдението за извършване на нарушението в условията на повторност остава недоказано, поради което следва да бъде отменено приложението на по-тежко наказуемия състав по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.