Решение № 43 от 09.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Бургас, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело за възобновяване № 20262000600109 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане на и.ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1114/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, за отмяна на определение № 134/03.04.2026 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В искането се сочи, че с одобреното споразумение С. М. У. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „пробация“, включващо пробационни мерки за срок от шест месеца, включване в програма за обществено въздействие за срок от една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. Главният прокурор поддържа, че определението за одобряване на споразумението е постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Излага се становище, че макар 1 разпоредбата на чл. 381, ал. 4 НПК да допуска определяне на наказание при условията на чл. 55 НК и без наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, това е възможно само когато и найлекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. В тази връзка се акцентира, че за престъплението по чл. 296, ал. 1 НК законът предвижда алтернативно наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до пет хиляди лева. Според вносителя на искането, при наличие на алтернативно предвидени наказания приложението на чл. 55 НК следва да се преценява спрямо най-лекото от тях, а именно наказанието „глоба“. Твърди се, че законът не допуска замяна на наказанието „глоба“ с наказание „пробация“, тъй като това би довело до замяна на по-леката алтернативна санкция с потежко по вид наказание. Поддържа се още, че като е одобрил споразумение, предвиждащо налагане на наказание „пробация“ при условията на чл. 55, ал.

1, т. 1 НК, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Наред с това се сочи и процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението на съда да провери съответствието на споразумението със закона по реда на чл. 382, ал. 7 НПК, съответно да предложи промени в него по чл. 382, ал. 5 НПК и при неприемането им да откаже неговото одобряване.

С тези съображения се иска възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, отмяна на постановеното определение за одобряване на споразумението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас.

В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас поддържа искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1114/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас. Посочва, че при постановяване на определението за одобряване на споразумението са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Прокурорът поддържа, че с одобреното споразумение за престъпление по чл.

296, ал. 1 НК на осъдения С. М. У. неправилно е наложено наказание „пробация“ при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Излага съображения, че макар чл. 381, ал. 4 НПК да допуска при споразумение определяне на наказание по реда на чл. 55 НК и без наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, тази възможност е приложима само когато и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно 2 тежко. В тази връзка прокурорът акцентира, че за престъплението по чл. 296, ал. 1 НК законът предвижда алтернативни наказания - „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до 5000 лв. Според него приложението на чл. 55 НК е следвало да бъде съобразено с най-лекото от тези алтернативно предвидени наказания, а именно „глоба“. Тъй като законът не предвижда замяна на наказанието „глоба“, още по-малко замяната му с по-тежкото по вид наказание „пробация“, одобреното споразумение противоречи на материалния закон.

Представителят на прокуратурата поддържа още, че първоинстанционният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение, тъй като е одобрил споразумение, което противоречи на закона, без да предложи промени по реда на чл. 382, ал. 5 НПК и в нарушение на задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК да провери съответствието му със закона. С оглед на изложеното прокурорът счита, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство, като моли след възобновяването делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас.

В личната си защита осъденото лице С. М. У. изразява съжаление за извършеното, като заявява, че се извинява за постъпката си. В предоставената му последна дума осъденият не излага допълнителни съображения по съществото на искането, като предоставя преценката на съда.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на наказателното производство, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е съдебен акт от кръга на посочените в чл. 424, ал. 1, вр. чл. 419 НПК.

Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК и от компетентен орган по чл. 420, ал. 1 НПК.

Разгледано по същество, искането на главния прокурор на Република България е основателно.

С определение № 134/03.04.2026 г., постановено по НОХД № 1114/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, първоинстанционният съд е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, сключено между прокурор от Районна прокуратура – Бургас и защитника на обвиняемия С. М. У.. Със споразумението У. се е признал за виновен в това, че на 22.07.2025 г. е извършил престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при 3 условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „пробация“, включващо пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, включване в програма за обществено въздействие за срок от една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.

Определението за одобряване на споразумението не подлежи на въззивна и касационна проверка и е влязло в сила с постановяването му, като има последиците на влязла в сила присъда.

Така одобреното споразумение противоречи на материалния закон.

За престъплението по чл. 296, ал. 1 НК законът предвижда алтернативни наказания - „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до пет хиляди лева. Разпоредбата на чл. 381, ал. 4 НПК действително допуска със споразумение да бъде определено наказание при условията на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Тази процесуална възможност обаче не дерогира изискването наказанието да бъде законосъобразно по вид и размер, нито предоставя на страните и съда правомощие да определят наказание извън предвидената от закона санкционна рамка или в противоречие с правилата на материалния закон. Приложението на чл. 55, ал. 1 НК изисква констатация, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. В случая полекото по вид наказание, предвидено в санкционната норма на чл. 296, ал. 1 НК, е „глоба“. Поради това е незаконосъобразно чл. 55, ал. 1 НК да бъде прилаган спрямо по-тежкото алтернативно предвидено наказание „лишаване от свобода“, като същото бъде заменено с наказание „пробация“. Последното е по-тежко по вид от предвиденото в чл. 296, ал. 1 НК алтернативно наказание „глоба“.

Законът не предвижда възможност наказанието „глоба“ да бъде заменено с „пробация“ при условията на чл. 55 НК. Още по-малко е допустимо най-лекото алтернативно предвидено наказание да бъде заместено с наказание, което по своя характер включва по-интензивна и продължителна държавна принуда, свързана с трайни ограничения и контрол върху поведението на осъдения. След като санкционната норма на чл. 296, ал. 1 НК предоставя възможност за налагане на наказание „глоба“, съдът е следвало да 4 изхожда именно от тази алтернатива при преценката за приложение на чл. 55 НК. При липса на законова възможност за замяна на наказанието „глоба“ с „пробация“, постигнатото между страните съгласие относно вида на наказанието е било в противоречие с материалния закон. Като е одобрил това споразумение, първоинстанционният съд е допуснал нарушение по чл. 348, ал.

1, т. 1 НПК. Нарушението е съществено, тъй като засяга основен елемент от наказателната отговорност - вида на наложеното наказание.

Наред с нарушението на материалния закон, първоинстанционният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. При разглеждане на споразумението съдът не изпълнява формална удостоверителна функция, а е длъжен самостоятелно да провери дали същото отговаря на закона и морала. Това задължение произтича от чл. 382, ал. 7 НПК и включва проверка не само на доброволността на съгласието и процесуалната допустимост на споразумението, но и на законосъобразността на вида, размера и начина на определяне на наказанието.

След като в конкретния случай споразумението е предвиждало наказание, което противоречи на материалния закон, районният съд е следвало да упражни правомощието си по чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи на страните съответни промени. При неприемането им съдът е бил длъжен да откаже одобряване на споразумението. Вместо това съдът е одобрил споразумение с незаконосъобразно съдържание, с което е нарушил процесуалния ред за съдебен контрол върху тази диференцирана процедура за приключване на наказателното производство.

Допуснатото процесуално нарушение също е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като е довело до постановяване на окончателен съдебен акт при неизпълнение на основното задължение на съда да не допуска одобряване на споразумение, което противоречи на закона. Именно съдебният контрол по чл. 382 НПК е гаранцията, че съгласието на страните няма да произведе правни последици, несъвместими с императивните правила на наказателния закон.

При тези данни са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство. Постановеното определение за одобряване на споразумението следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас.

5

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Апелативен съд – Бургас

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство

1114/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас. по

НОХД

№

ОТМЕНЯ определение № 134/03.04.2026 г., постановено по същото дело, с което е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, съгласно което С. М. У. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при условията на чл. 55 НК му е наложено наказание „пробация“.

ВРЪЩА делото първоинстанционния съд. за ново разглеждане от друг състав на

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6