Решение № 120 от 19.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Надежда Трифонова

Петя Колева при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора К. П. Софиянски като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201119 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители В. М., В.

Ж., Б. Б., А. Б. / лично и като законен представител на Б. Б./, подадена чрез повереника адв.А. В. срещу въззивно решение № 279 от 14.07.2023г., постановено по ВНОХД № 769/20219г. по описа на 1 въззивен състав на Софийски апелативен съд. Постъпили са и самостоятелни жалби от частния обвинител В. М. / с допълнение към нея/, чрез повереника адв.А. и от частния обвинител Б. Б..

В депозираната обща жалба и в личната жалба на частния обвинител Б. Б. се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като оплакванията на частните обвинители са съсредоточени върху несправедливото, според тях, намаляване на наложеното на подс. К.З. наказанието „лишаване от свобода“ и отлагане изпълнението му по реда на чл.66 НК. В жалбата на частния обвинител В.М. се посочват и трите касационни основания, с основен акцент на това по чл.348, ал.1,т.3 НПК.

Иска се от касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд, да увеличи наказанието на подсъдимия в размер надвишаващ този на СГС/ в жалбата на частния обвинител Б./ или поне в съответен на наложеното от първата инстанция наказание или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

1

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, повереникът на частните обвинители и жалбоподатели - Б. Б., В. М., А. Б., Б. Б., В. Ж.адв.В. заявява, че поддържа касационната жалба с направените в нея оплаквания и искания. Подчертава, че въззивната инстанция е надценила смекчаващите отговорността обстоятелства при извършената корекция на определеното от първия съд наказание. Поставя акцент на оцененото от въззивния съд психическо заболяване на подсъдимия, като особено съществено смекчаващо отговорността му обстоятелство и противопоставя довода, че същото е било скрито от подсъдимия при подновяване на свидетелството за правоуправление.

Частният обвинител Б. Б. се явяват лично. Счита, че извършените от подсъдимия предходни административни нарушения на ЗДвП не са адекватно интерпретирани от въззивния съд в процеса на вземане на решение относно отмерване на наказанието.

Представителят на Върховната прокуратура подкрепя становището на частните обвинители. Намира, че намалявайки наказанието на подсъдимия и отлагайки изпълнението на лишаването от свобода по реда на чл.66 НК, въззивният съд не е съобразил обществената опасност на подсъдимия. Неправилно са били игнорирани множеството административни нарушения на ЗДвП, за които подс.З. е бил санкциониран, очевидно не постигнали поправителния ефект на административното наказание, като не е отчетена и завишената обществена опасност на деянието, мотивирана със сериозната увреда на обществените отношения. Счита, че това води до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се отстранят пропуските на апелативния съд и се стигне до справедливо отмерване на наказанието и правилно определяне на режим на изтърпяване.

Защитникът на подсъдимия- адв.С.Д. оспорва касационните жалби. Счита, че оплакванията за нарушения на материалния и процесуалния закон, направени в самостоятелната жалба на частния обвинител Вл.М., не са конкретизирани, поради което и касационната инстанция не им дължи отговор. Що се отнася до основния довод за явна несправедливост на наказанието, защитата изразява несъгласие с аргументите на касаторите и счита, че то е правилно индивидуализирано от апелативния съд.

Подсъдимият споделя аргументите на защитника си като подчертава, че периодът на наказанието „лишаване от право“ да управлява МПС, дори намален от въззивния съд, е твърде дълъг.

В последната си дума желае да бъде оправдан.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 260032 от 10.03.2021г. постановена по НОХД № 3980/2019, на Софийски градски съд, наказателно отделение, 2 състав, подс.К. З. е признал за виновен в 2 това, че на 18.06.2018г. в с. Ж., при управление на МПС л.а. „Хонда“, модел „Сивик“ с рег.

№ ***, нарушил правила за движение – чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Б., настъпила на 11.07.2018г. и средна телесна повреда на В. М., поради което на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ , пр.1 вр. ал. 1, б.

„б“ и б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 , пр. 2 НК., вр. чл. 54 НК. му е определено наказание от шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 343г НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от девет години. Присъдил е в тежест на подсъдимия направени по делото разноски.

В резултат на депозирана жалба от подсъдимия е инициирана въззивна проверка на присъдата. С решение № 279 от 14.07.2023г., постановено по ВНОХД № 769/20219г. по описа на 1 въззивен състав на Софийски апелативен съд, присъдата е изменена, както следва: преквалифицирано е нарушението на правилата за движение по пътищата от чл.16 ЗДвП в такова по чл.25, ал.1 ЗДвП и е намалено наказанието на подсъдимия на три години лишаване от свобода изтърпяването, на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Намален е размерът на наказанието лишаване от право да се управлява МПС на шест години. На основание чл. 67, ал. 3 НК са определени пробационни мерки спрямо подсъдимия, които да се изпълняват в изпитателния срок. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил настанен за стационарно изследване в Психиатричната клиника на ВМА, МБАЛ – София, за срок от 14 дни, считано от 18.07.2022г. до 01.08.2022г. Апелативният съд се е произнесъл и въпросите относно направените разноски. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Предвид наведените в личната жалба на частния обвинител В. М. доводи за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК настоящата инстанция намира за необходимо да вземе първо отношение по тях. Без всякаква конкретика, в допълнението към касационната жалба се твърди, че са нарушени процесуалните правила, поради проявена необективност от страна на въззивния съд при осъществяване на доказателствения анализ, че „Софийският апелативен съд не е анализирал и обсъдил в пълен обем всички събрани и релевантни доказателства и доказателствени средства за установяване на конкретното виновно нарушение на административните правила за движение по пътищата, допълващи диспозицията на бланкетния престъпен състав на чл.343 от НК“, както и че установяването на значими по делото факти е мотивирано с „лъжливи и противоречащи си свидетелски показания“. Това според повереника е довело и до незаконосъобразно изменение на присъдата в наказателно-правната й част и преквалифициране на допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата от такова по чл.16 ЗДвП в нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.

Първата част на оплакването касае аналитичната дейност на въззивния съд по правдива интерпретация на доказателствата и оспорва обективността и всестранността на разследването. Неговата схематичност и пълната липса на конкретни доводи лишават касационната инстанция от възможност да отговори на поставения въпрос. Това е отчетено и 3 от защитата на подсъдимия, който в съдебно заседание основателно възразява срещу формално направените възражения. В хода на наказателното производство е събран обемен доказателствен материал, който е обсъден пространно от контролирана съдебна инстанция.

Настоящият съд не би могъл да предполага, в какъв точно аспект се състои недоволството на касатора, при условие че същият има задължение изчерпателно и мотивирано да изложи оплакванията си, с оглед същността на касационната проверка и правомощията на настоящата инстанция.

Втората част на оплакването може да се определи като такова, свързано с нарушение на материалния закон, доколкото се твърди, че неправилно въззивният съд е преквалифицал нарушението на правилата за движение по пътищата от чл.16 ЗДвП в такова по чл.25 ЗДвП.

Същността и съдържанието на двете законови разпоредби е обсъдено много подробно от апелативната инстанция, а повереникът подхожда с неразбиране и некоректно пресъздава приетите за установени от съда факти, за да мотивира твърдението си. Неразбирането произтича от невярно цитиране на мотивите към въззивното решение. Апелативният съд не е приел за установено, както твърди повереникът на стр.2 от касационната жалба, че подсъдимият е предприел маневра по заобикаляне на намиращия се, успоредно в неговата лента за движение, автомобил на св.С.. Подобни изводи не се съдържат в решението. На стр.9 от мотивите ясно е посочено, че движейки се преди подсъдимият, св.С. предприел маневра по навлизане в пътно уширение. А когато в хода на маневрата предната част на управляваната от свидетеля кола била вече на паркинга, а задната- все още на пътното платно, подсъдимият предприел заобикаляне на автомобила, като се отклонил в ляво по посока на движението си, пресякъл осевата линия и навлязъл в насрещното платно.

Аргументите на въззивния съд да направи преквалифициране на извършеното от подсъдимия нарушение не са свързани с обстоятелството как точно е бил ситуиран автомобилът на свидетеля / успоредно на платното, косо или изцяло перпендикулярно/въпреки, че и по този въпрос е взето отношение. Съображенията на контролираната инстанция се свеждат изцяло до съдържанието на двете законови разпоредби и задълженията, които те въвеждат за водачите. Нормата на чл.16 ЗДвП касае разположението на нерелсовите пътни превозни средства на пътя и забранява навлизането и движението на пътните превозни средства в насрещната лента за движение на пътно платно с двупосочно движение. Но от нормативно въведената забрана са допуснати две изключения- при извършване на изпреварване или заобикаляне.

Въззивният съд законосъобразно е достигнал до извода, че подсъдимият не е нарушил тази забрана, тъй като е заобикалял отклонилия се в отбивката автомобил в момент, в който не е бил изцяло ситуиран на мястото на уширението . Виновно извършеното нарушение на правилата за движение, което е довело и до настъпване на съставомерните последици / заедно с нарушението на чл.21 ЗДвП/ е това, че подсъдимият не е извършил маневрата по заобикаляне според изискванията на чл.25, ал.1 ЗДвП - още преди предприемането й не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

4

Всъщност оплакването на повереника за неправилно приложение на материалния закон не е подкрепено с убедителни доводи, освен с невярна интерпретация на фактите, които дори в представената от него светлина, не водят до други правни изводи. С нужната убедителност съдът е установил , че движейки се с превишена скорост и предприемайки заобикаляне на автомобила, управляван от св.С., подс. З. е навлязъл в платното за насрещно движение, където е настъпил ударът с насрещно движещия се автомобил. Предприетата от подсъдимия маневра е извършена в нарушение на правилата по чл.25 ЗДвП, а не на чл.16 ЗДвП, както законосъобразно е мотивирал правните си изводи апелативния съд.

Основният въпрос, който се поставя на вниманието на касационната инстанция от всички частни обвинители, е този за справедливостта на наказанието. С оглед обхвата на касационната проверка следва да се уточни, че възраженията са съсредоточени преимуществено относно намаленото наказание „лишаване от свобода“ и отлагане изпълнението му по реда на чл.66 НК, като предвид обстоятелството, че се изразява недоволство срещу цялостната корекция, която апелативният съд е направил по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания, следва да се приеме, че оплакванията касаят и намаленото наказание „лишаване от право“ да се управлява МПС.