Решение № 134 от 08.10.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Габрово, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница В. П.а Ставрева при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Зорница В. П.а Ставрева Частно наказателно дело № 20254210200452 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 72 ал.4 от ЗМВР и е образувано по жалба на Х. М. М. от гр. Варна против Заповед за задържане на лице рег. № 284зз-423 от 18.08.2024г. издадена от командир на отделение към РУ Казанлък Г. Д. П..

В жалбата се излагат съображения в насока, че жалбоподателят бил задържан незаконосъобразно, тъй като не били налице предвидените от закона предпоставки за приложението на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Претендира се отмяна на издадената заповед за задържане на лице.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Процесуалният представител на ответната страна, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в жалбата, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:

Със Заповед за задържане на лице с рег. № 284зз-413 от 18.08.2024г., издадена от командир на отделение Г. Д. П., Х. М. М. от гр. Варна, ЕГН ********* е задържан в 01.00 часа за срок от 24 часа, на основание чл. 72 ал. 1 т.1 от ЗМВР във вр. с чл. 237 ал.1 от НК – като е посочено в заповедта, че има данни, че лицето е убило едър дивеч без надлежно разрешение за това. Освободен е в 21,40 часа на същата дата.

На задържаното лице М. са разяснени правата му по чл. 72 ал.3,4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР и е подписал декларация приложение №1 към 15 ал.2 от ЗМВР.

Не се оспорва компетентността на издателя на обжалваната Заповед за задържане на 1 лице.

Заповедта съдържа всички необходими реквизити предвидени в чл. 74 ал.2 от ЗМВР и е издадена във връзка с правомерно изпълнение на служебните задължения на полицейски орган.

По делото са изслушани показанията на свидетелите П. Ф. – мл. инспектор при РУ Казанлък, Д. К. и Апостол Зарев.

От показанията им се установява, че на 18.08.2024г. около 00,40 часа е постъпил сигнал в ОДЧ при РУ Казанлък за това, че в землището на гр. Шипка е установено лице, което бракониерства. Сигналът е отработен и на място пристигнал полицейски екип в състава на който бил свидетелят Ф.. На място установили свидетелят Д. К., член на Ловно рибарска дружинка „Сокол“ гр. Казанлък, който обяснил, че във връзка с опазване на опазване на дивеча членове на дружинката давали дежурства. При извършен обход на района на гр. Шипка късно вечерта на 17.08.2024г. забелязали няколко благородни елена. След извършено наблюдение известно време на животните, свидетелят К. и придружаващия го решили да си тръгват, когато видели два джипа. Чули изстрели. Тръгнали по посока на изстрелите и установили МПС, което спрели, а водачът му останал в автомобила. На свидетелят Ф. било показано спряното превозно средство и водачът му. Свидетелят Ф. установил самоличността на водача, това бил Х. М. М.. В купето на автомобила видели ловна карабина, с монтирани заглушител и оптика. В багажника имало голямо пластмасово корито, ножове и найлонови чували. При запитване от страна на полицейските служители относно причината поради която се намира на това място, М. им отговорил, че е бил на лов за вреден дивеч, но не представил документи за това. При извършен обход на района, на разстояние около 500 метра, от мястото на което се намирал автомобила на М., установили убит елен и друг ранен, на земята. В близост до елените имало друг джип, за който М. заявил, че е негов. При извършен оглед на джипа в него бил установен преносим боен фар.

Жалбоподателя не носел в себе си документи за самоличност. Самоличността му била потвърдена чрез с справка в ОДЧ. Впоследствие след установяването на жалбоподателя, свидетелят Зарев донесъл чанта с лични документи на М..

Издадена била Заповед за задържането на М. и след приключване на процесуалните действия на място бил отведен в РУ Казанлък.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че издадената Заповед за задържане на лице е правилна и законосъобразна.

Заповедта е издадена на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, съгласно който текст полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

От събраните по делото доказателства е видно, че към момента на задържането на Х.

М. и издаването на Заповедта са налице такива данни, като е посочен и вида на престъплението и участието на лицето в него, а именно, че са налице данни, че лицето е убило едър дивеч без надлежно разрешително.

2

Описанието на вида на престъплението е ясно и точно и в съответствие с установените към момента данни, като следва да се държи сметка, че издаването на Заповедта е в един много ранен етап от действията по разследването и установяване на фактите и не може да се очаква описание със съдържание подобно на постановление за привличане на обвиняемо лице или обвинителен акт.

При налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин всички обективни и субективни елементи на престъплението по смисъла на НК, включително вината на извършителя. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, а такива в случая безспорно са били налични при установените факти, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи принудителна мярка от вида на процесната.

Целта на закона е да се преустанови противоправното Д.ие или да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Издаването на Заповед за задържане по реда на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР от органите на МВР и задържането на лицето за срок до 24 часа е дейност, свързана с разкриването на евентуално престъпление, а не с наличието и санкционирането на вече доказано такова.

Съобразно установените в настоящото производство факти, съдът намира, че предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповед за задържане са били налице. Към момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които сочат на инкриминирано поведение на жалбоподателя М., процесната ПАМ е приложена спрямо последния в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето е само с оглед постигане на предвидени в закона цели. Задържането е извършено на законово основание, в съответствие с предвиденото от ЗМВР. Към момента на издаването на заповедта са били налице обективни данни за съпричастност от страна на задържаното лице към Д.ие, съставляващо престъпление по НК, посочено в заповедта, като дали жалбоподателят действително е извършител на това Д.ие, подлежи на установяване в рамките на наказателно производство.

Оспорената заповед е издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, както и че при издаването й са били спазени всички правила, свързани с изпълнението на законовите изисквания при полицейското задържане на лице, за срок до 24 часа.

Спазен е и принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК и с издаденият акт не е допуснато засягане на правата и законните интереси на задържаното лице, в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законната цел.

По изложените съображения съдът счете жалбата срещу издадената Заповед за 3 задържане на лице за неоснователна.

Неоснователни са направените възражения относно допуснати неточности в посочване часа на издаване на заповедта за задържане, както и че била връчена на по-късен етап. Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити, отговаря на изискванията на закона, съдържа ясно и точно посочване на часа на издаването, часа на връчването й, както и часа на освобождаването на жалбоподателя. Неотносимо е възражението, че в района на гр.

Шипка жалбоподателят притежавал недвижим имот, тъй като това обстоятелство няма никакво отношение към установените факти дали основание за издаването на процесната заповед.

Жалбоподателят следва да понесе отговорността и за направените разноски, като заплати на ОДМВР Стара Загора сума в размер на 120 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. М. М. от гр. Варна, ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице с рег. № 284зз-413 от 18.08.2024г. издадена от командир на отделение към РУ Казанлък, Г. Д. П., като неоснователна.

ОСЪЖДА Х. М. М. от гр. Варна, ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Стара Загора направените по делото разноски в размер на 120 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен срок от получаване на съобщение, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4