Решение № 165 от 05.11.2024, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 362/2024
- Вид
- Решение № 165
- Подписан
- 05.11.2024
- В сила
- 05.11.2024
- Състав
- АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.280 т.2 изр.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130, ал. 3 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 165 гр. В., 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: А.М.П.
Членове:
С.Ж.С.
Г.П.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20241300500362 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С Решение №573/27.09.2024 г. по гр.д.№ 2057/2024 г. на Районен съд-В. по гр.д.№20241320102057 на Районен съд-В. е разрешено на М. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“ блок 22, вх. А, ет. 6, ап. 23, действащ като баща и законен представител на малолетното дете М. М. Т., ЕГН ********** да извърши действия на разпореждане със сумата в размер на 72 000,00лева/седемдесет и две хиляди лева/, постъпила на името на детето М.
М. Т., ЕГН **********, която сума да бъде използвана за закупуване в полза на М. М. Т., ЕГН **********, на имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр. В., с площ от 189 кв.м., на ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 64 кв.м., предназначение жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес гр. В., ***, като искането в останалата част е отхвърлено като недоказано.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от адв.С.Л. от АК В., пълномощник на М. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.В., ул.”Цар Александър II" №3, ет.1, офис 13 .Твърди се ,че с решение № 573/27.09.2024г.
1 постановено по гр.д.№ 2057/2024г. по описа на ВРС било уважено частично искането на доверителя и относно разпореждане със сума, постъпила като обезщетение на малолетното му дете М. М. Т., която да бъде използвана за закупуване на недвижим имот на малолетното дете, като в останалата част искането било отхвърлено.
Решението се обжалва в частта , в която е отхвърлено искането за разпореждане със сумата от 38 000 лева.
Сочи се ,че с решение ,постановено по к.гр.д.№ 4921/2023г. по описа на ВКС е потвърдено решението на САС, постановено по в.гр.д.№ 2760/2022 г., с което на малолетнато дете е присъдено обезщетение в размер на 180 000 лева, ведно със законната лихва от 08.07.2016 г. ,представляваща неимуществени вреди от настъпилата на 08.07.2016 г. смърт на неговата майка М.В.И.. Общата изплатена сума като главница и лихва била в размер на 288 000 лева.
Детето в момента било на 8 навършени години, толкова колкото били изминали от смъртта на неговата майка М.И., починала две седмици след раждането на единственото си дете. От този момент досега за детето се грижел неговият баща, който бил и единствената му опора в осиротелия му свят.
В подадената молба ясно и точно било описано, че молителят след проучване на имотния пазара в гр.В. бил сключил предварителен договор за закупуване на недвижим имот с кад. Ид.№ *** с площ от 189 кв.м. ведно с построената в имота сграда с кад.ид.№ *** със ЗП от 64 св.м. находяща се в гр.В., ул.“М.К.“ № 4. Имотът бил в самият център на гр.В.,в непосредствена близост до Автогара и МОЛ В.. Имотът бил полезен и било в интерес на детето за бъде закупен с получената от обезщетението сума, както за инвестиция, така и за живеене.
В момента детето било на 8 години, а след 10 години същото щяло да е пълнолетно и щяло да ползва имота, да живее в него и да получава доходи от наем.
Поради обстоятелството, че инвестирането в недвижими имоти се счита за най-подходящо, бащата бил преценил и то в изключитеен интерес на детето, че с оглед постоянно променящите се и растящи нагоре цени на имоти, закупуването на този имот в центъра на гр.В. е в интерес на детето.
2
Бащата-молител в момента бил на 55 години, а осигуряването на имущество ,от което детето да се ползва,било в изключителен негов интерес.
Противно на всякаква правна, житейска и родителска логика Съдът бил приел, че само покупната сума от 72 000 лева следва да бъде разрешена за разпореждане.
Видно от представеното с молбата становище от агенцията за недвижими имоти, чрез която щяла да се извърши сделката , че имотът бил гредоред и имал нужда от основен ремонт, който ремонт в момента молителя при тези цени на строителни материали и работна ръка не би могъл да си позволи. Един имот, ако не се санира и ремонтира ,не било възможно да бъде използван целесъобразно.
На Съда със сигурност било известно къде се намира имота, тъй като от описанието било видно къде се намира и спокойно би могъл да види същия физически.
Освен това компетентната дирекция „Социално подпомагане“ била дала положително становище, че в интерес на детето сумата да бъде използвана за закупуване на имота и за ремонт.
Съдът обаче изобщо не се бил съобразил с това становище и бил постановил едно неправилно, немотивирано и лишено от всякаква логика решение.
Поддържа ,че мотивите на Съда, че не са представени доказателства за примерни ремонтни дейности на имота и техните приблизителни стойности ,бил абсолютно неправилни.
В становището на агенцията ясно било описано,че имотът се нуждае от основен ремонт, поставяне на нова дограма, поставяне на нови подови настилки, ремонт на санитарни помещения, ел. и ВиК инсталация, освен това закупуване на мебели и оборудване, климатици и т.н. облагородяване на двора.
С оглед на това обстоятелство се представя оферта от „К.П.“ ЕООД с подробна разбивка и КСС по отношение на ремонта на имота, от която било видно, че сумата от 38 000 лева няма да е достатъчна.
Имотът на първо място за да е обитаем и на второ място за да е инвестиционно ориентиран във времето, следвало да бъде ремонтиран. В 3 противен случай при липсата на всякакво оборудване и елементарни условия не би могъл да е реално използваем.
Реално закупуването на имот било в интерес на детето. Освен това сумата, която била постъпила като обезщетение от смъртта на майката на детето ,оставена да “отлежава” в банката, не била в интерес на детето, тъй като щяла да се обезцени.
Именно инвестирането в недвижими имоти било подходящо и в интерес на детето, дори ДСП дала положително становище видно по случая.
Поддържа се ,че решението на Съда в частта ,в която е отхвърлил иска за сумата от 38 000 лева за ремонт на подробно описания недвижим имот се явявало немотивирано, неправилно и незаконосъобразно.
Съдът по никакъв начин не бил изследвал фактическата обстановка, както и не бил изискал представянето на допълнителни доказателства.
Към настоящият момент на подаване на въззивната жалба имотът бил закупен от бащата, материализиран в НА за собственост от 07.10.2024 г. в който за собственик бил вписан малолетният М. Т..
С оглед на горното се иска молбата да бъде приета за основателна, да се уважи същата и да се постанови решение, с което да се уважи искането на М.
К. Т. като баща и законен представите на малолетното дете М. М. Т. да се разпореди със сумата от 38 000 лева, постъпила като обезщетение за смъртта на неговата майка М.И., която сума да бъде използвана за ремонт на недвижим имот с кад.ид.№ *** по кадастралната карта на гр.В. с адрес: гр.В., *** със ЗП от 64 кв.м.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :
Производството е по чл. 130, ал. 3 от СК.
В Районен съд-В. е постъпила молба от М. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“ блок 22, вх. А, ет. 6, ап. 23, действащ като баща и законен представител на малолетното дете М. М. Т., ЕГН **********, с която иска да бъде дадено разрешение за разпореждане със сумата от 72 000.00 лева, която да бъде използвана за закупуване на имот с идентификатор 4
*** по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр. В., с площ от 189 кв.м., на ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 64 кв.м., предназначение жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес гр.
В. ***.
Иска и разрешение за разпореждане със сумата в общ размер на 38 000,00лева, която да бъде използвана за ремонт на сградата, нотариални такси по покупката на имота и местен данък, предмет на предварителния договор.
Сочи се, че с Решение по въззивно гражданско дело № 2760/2022г. по описа на А. съд гр. С. на молителя е присъдена сумата в общ размер на 180 000,00лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му, ведно със законната лихва считана от 08.07.2016 г. до окончателното издължаване. На 08.08.2024 г. по банковата сметка на молителя постъпила сумата от 288 000,00лева, представляваща посочената по-горе главница и лихви върху същата. Бащата твърди, че предвид намерението му да осигури имущественото състояние на детето си, и с оглед променящата се икономическа среда в страната и в останалия свят, подходящо и в интерес на детето била постъпилата сума от обезщетението да бъде използвана за закупуване на недвижим имот. След проучване пазара на недвижими имоти в гр. В. било установено, че посочения по-горе недвижим имот, намиращ се в самия център на гр. В., ще е полезен за детето, както за инвестиция, така и за живеене. За сключване на покупко-продажба на имота бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на същия имот. Въведени са обстоятелства относно характера на недвижимия имот и нужда от ремонтни дейности на същия, както и целесъобразността от придобиване собствеността на същия от детето.
По делото са представени писмени доказателства. Назначено и изпълнено е социално проучване от Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ В..
Районен съд-В. като взел предвид представените доказателства ,намерил молбата за основателна в частта на даване разрешение за разпореждане със сумата от 72 000,00 лева, която да бъде използвана за закупуване на имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр. В., с площ от 189 кв.м., на ***, ведно с построената 5 в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 64 кв.м., предназначение жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес гр. В. ***, поради което уважил жалбата в тази част.
Придобиване право на собственост, в настоящия случай предвид вида и местоположението на недвижимия имот, не противоречало на интереса на детето-същият бил с предназначение да задоволява жилищна нужда, както и служи с инвестиционна цел.
В останалата част за разрешение за разпореждане със сумата от 38 000,00 лева за ремонт на недвижимия имот, заплащане на нотариални такси и местен данък, искането е недоказано. По делото не били представени доказателства за примерни ремонтни дейности на недвижимия имот и техните приблизителни стойности.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по 6 въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.