Определение № 140 от 16.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 184/2022
- Вид
- Определение № 140
- Подписан
- 16.03.2023
- В сила
- 04.04.2023
- Състав
- Иванка Георгиева Илинова
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140 гр. Пазарджик, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20225200100184 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С постановеното по делото на 30.11.2022г.решение съдът е уважил частично предявения от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ като е осъдил ответника да заплати сумата 21600,00лв.в полза на ищеца ,представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди ,както и деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 2078,00лв. с оглед изхода на делото.
В срока по чл.259 ал.2 от ГПК са постъпили въззивни жалби от страните по делото.
На 29.12.2022г.,в срока по чл.248 ал.1 от ГПК,ищецът е депозирал молба за изменение на решението в частта за разноските.Твърди,че тъй като решението е постановено на 30.11.2022г.при действието на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с последни изменения и допълнения,обнародвани в ДВ бр.88 от 04.11.2022г.,то минималния размер на адвокатското възнаграждение,определено при условията на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата върху уважената част на иска възлиза на 2344,00лв.Тази сума ведно с внесената от ищеца ДТ в размер на 10,00лв.,или 2354,00лв.представляват сторените от него в производството по делото разноски,които ответника следва да бъде осъден да му заплати.
Формулирано е искане за изменение на решението в частта за разноските като вместо 2078,00лв.,ответната страна бъде осъдена да заплати разноски в размер на 2354,00лв.
Ответната страна не изразява становище по искането.
Преди да се произнесе по искането на ищеца с правно основание чл.248 от ГПК,съдът е констатирал допусната в решението очевидна фактическа грешка и е извършил поправка на същата по свой почин с Решение №35/30.01.2023г.,като след поправката в диспозитива на решението да се чете,че Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1260,00лв.съобразно уважената част от иска ,а не както първоначално и погрешно е било записано:2078,00лв.Решението по чл.247 от ГПК е влязло в сила.
1
Съдът намира,че искането на ищеца Г. Н. Ц. е процесуално допустимо-депозирано е в законния срок и от активно легитимирана страна в процеса.По същество искането е неоснователно.
В полза на ищеца са присъдени деловодни разноски с оглед изхода на делото по съразмерност в размер на 1260,00лв.,изчислени на база действително сторени разноски в размер на 3010,00.,от които адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00лв.,след намаляване на уговореното в размер на 5000,00лв.по реда на чл.78 ал.5 от ГПК по искане на ответната страна, и внесена ДТ в размер на 10,00лв.
При извършеното намаление на размера на адв.възнаграждение,съдът е взел предвид минималния размер същото изчислено при условията на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,който възлиза на 2078,00лв.и е намалил уговореното и заплатено от ищеца такова от 5000,00лв.на 3000,00лв.
При това положение съдът счита,че дължимите в полза на ищеца разноски са правилно определени и не се налага изменение на решението в тази част.
В молбата си ищеца излага съображения в подкрепа на искането си в смисъл,че минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи в хипотезата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата /изм.и доп.,ДВ бр.88 от 04.11.2022г./ и то върху уважената част от иска и при това положение същото възлиза на 2354,00лв.
Това виждане на ищцовата страна е неправилно,тъй като приложение намира правната норма на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата в редакцията преди изменението ,както по отношение на уговореното възнаграждение,така и по отношение на приложението на чл.78 ал.5 от ГПК.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ищеца Г. Н. Ц. с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските,съгласно което Прокуратурата да бъде осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 2354,00лв.,вместо присъдените 2078,00лв.с решението от 30.11.2022г.,а след поправката на очевидна фактическа грешка в него с Решение от 30.01.2023г.-1260,00лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба.
Апелативен съд в
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
2