Решение № 1263 от 19.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1263 гр. Пловдив, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330105663 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Макроадванс” АД срещу П. М. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 226,62 лева (равняваща се на 115,87 евро) - главница, дължима по договор за стоков кредит № **/** г., сключен между ответника и „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Макроадванс” АД с Допълнително споразумение за цедиране на вземания от ** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ** г., сумата от 77,64 лева (равняваща се на 39,70 евро) – обезщетение за забава за периода от 20.05.2021 г. до 20.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 21.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4236/22.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8744/2024 г. на Районен съд Пловдив.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Банка ДСК” ЕАД в качеството на заемател, и ответникът, в качеството на заемополучател, бил сключен договор за стоков кредит № **/** г., по силата на който на ответника била предоставена сумата в размер на 935,56 лева, която включвала стойността на два мобилни устройства и застрахователна премия. Сумата следвало да бъде върната на 24 месечни вноски. Посочва се, че ответникът заплатил част от дължимите суми, като след това преустановил плащанията.

Посочва се, че с Допълнително споразумение за цедиране на вземания от ** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ** г., вземанията по договора били прехвърлени от „Банка ДСК” ЕАД на ищеца, за което ответникът бил уведомен. Доколкото бил настъпил крайният срок за изплащане на дължимите суми по договора, а задължението не било изпълнено в цялост, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 8744/2024 г. на Районен съд Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на претенциите по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника П. П. - адв. И. И., с който се излагат съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Възразява, че ответникът не е редовно уведомен за извършената цесия. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 8744/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Макроадванс“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № 4236/22.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу посочения длъжник. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

По делото е представен Договор за стоков кредит № **/** г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника П. М. П., от който се установява, на последния е предоставена сумата в размер на 935,56 лева за закупуване на стоки от магазин „Технополис България“ ЕООД, при фиксиран лихвен процент в размер на 37,17 % и ГПР в размер на 44,25 %. Сумата следвало да бъде върната на 24 месечни вноски, считано от датата на неговото усвояване.

В договора била договорена и застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 111,56 лева.

С Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от ** г. и Приложение № ** към него, „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на ищеца „Макроадванс“ АД вземанията по процесния договор за кредит. Банката е упълномощила цесионера да уведоми длъжника за извършено прехвърляне. Поради изложеното с Уведомление за прехвърляне на вземания, връчено лично на ответника на ** г., последният е уведомен за прехвърлянето.

По делото е приобщено заключение от по допуснатата ССчЕ, изготвена от вещото лице П. Н.. От същото се установява, че постъпилите плащания от ответника П. П. по процесния договор за кредит са в размер на 895,44 лева, от които: сумата в размер на 560,38 лева за главница, 332,74 лева за договорна лихва и 2,32 лева за обезщетение за забава. В разписания в договора ГПР е включена застрахователната премия, посочена в т. 1b от договора.

Съдът кредитира заключението по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

2

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното: Най - напред по отношение на материалноправната легитимация на ищеца, съдът намира, че съобразно представените по делото писмени доказателства във връзка с извършената цесия, се установява, че първоначалният кредитор “Банка ДСК” EAД е прехвърлил вземанията по сключения с ответника договор за стоков кредит на ищеца "Макроадванс" АД, поради което именно последният е титуляр на процесните вземания. В тази насока не се споделят възраженията на особения представител на ответника, че цесията не е съобщена на ответника. По делото бяха ангажирани доказателства, че цесията е съобщена лично до ответника, поради което още през 2023 г. същият е бил редовно уведомен за извършената цесия.

От фактическа страна по делото безспорно се доказа, че между "Банка ДСК" EAД, в качеството на кредитор, и П. П., като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем, по силата на който е усвоена главница в размер на 935,56 лева, както и че е настъпил падежът за изпълнение на задължението за връщане на посочената сума от ответника.

От приобщеното и кредитирано от настоящия съдебен състав заключения по допуснатата ССчЕ се изясни, че за изпълнение на задължението за връщане на главница от ответника е постъпила сумата в размер на 560,38 лева. С оглед изложеното дължимият остатък за главница по договора за кредит възлиза на сумата в размер на 375,18 лева. Поради това предявеният иск за заплащане на главница се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

Доколкото е настъпил падежът за връщане на сумата, която следва да бъде присъдена на ищеца, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД се дължи обезщетение забава върху същата. Такова се претендира за периода 20.05.2021 г. – 20.05.2024 г., като доколкото вземането е доказано по своето основание, на основание чл. 162 ГПК съдът определя неговия размер на 128,56 лева. С оглед изложеното и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде уважен в пълен размер.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателства за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 38,34 евро, заплатен депозит за особен представител в размер на 204,52 евро и за заплатен депозит за ССчЕ в размер на 130,00 евро. Отделно от извършените разноски, ищецът се представлява от юрисконсулт, поради което следва на основание чл.

78, ал. 8 ГПК съдът да определи дължимото юрисконсултско възнаграждение в производството по реда на чл. 37 ЗПП. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 76,69 евро. Или общо извършените разноски от ищеца възлизат на сумата в размер на 449,55 евро.

В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство, от които сумата в размер на 12,78 евро, представляваща разноски за държавна такса, и 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, Съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.

М. П., ЕГН: **********, дължи на „Макроадванс” АД, ЕИК: 201127485, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 115,87 евро - главница, дължима по договор за стоков кредит № **/** г., сключен между ответника и „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Макроадванс” АД с Допълнително споразумение за цедиране на вземания от ** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ** г., сумата от 39,70 евро – обезщетение за забава за периода от 20.05.2021 г. до 20.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 21.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4236/22.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8744/2024 г. на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК П. М. П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Макроадванс” АД, ЕИК: 201127485, сумата от 449,55 евро (четиристотин четиридесет и девет евро и петдесет и пет евроцента), представляваща съдебно-деловодни разноски за исковото производство, както и сторените от ищцовото дружество разноски по ч.гр.д. № 8744/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив в размер на 38,34 евро (тридесет и осем евро и тридесет и четири евроцента).

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Да се издаде РКО на особения представител на ответника П. П. – адв.

И. И., за сумата в размер на 204,52 евро.

След влизане в сила на решението, ч.гр.д. № 8744/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от решението, поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4