Решение № 5693 от 10.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5693 гр. С., 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИ. АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИ. АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110120917 по описа за 2022 година

„Т. е предявила против П. З. А. и С. А. Н. /като наследници на А. Н. А./ в условията на субективно и обективно кумулативно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в условията на разделност следните суми за доставена и незаплатена топлинна енергия в периода м.05.2018г. - м.04.2020г. за недвижим имот, находящ се в гр. С., общ. „О.“, ул. „Б.:

От П. З. А. /притежаваща 5/6 ид.ч./: сумата от 1135,13 лв. — главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 228,10 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022г., сумата от 28,92 лв. - главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателно заплащане, както и сумата от 6,71 лв. — мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 01.05.2019г. до 06.04.2022г.

От С. А. Н. /притежаващ 1/6ид.ч./: сумата от 227,02 лв. - главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 45,62 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022г., сумата от 5,76 лв.

- главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателно заплащане, както и сумата от 1,34 лв. мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 01.05.2019г. до 06.04.2022г.

1

Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът поддържа, че ответниците като съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., общ. „О.“, ул. „Б. /абонатен номер №./ дължат заплащане на сумите за ТЕ и дялово разпределение, касаещо процесния период, както и обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Б., с което обосновава и претенцията си за цена на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата П. З. А., редовно уведомена подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Признава иска по размер, но оспорва, че е налице основание ответникът да заплаща доставената топлинна енергия.

Оспорва облигационни отношения с ищеца. Оспорва, че ответникът е собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Твърди, че ищецът не е доказал забава на ответника за заплащане на задълженията за доставена топлинна енергия, поради което оспорва иска за мораторна лихва като неоснователен. Релевира възражение за давност за вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.03.2019г. Оспорва и исковете за сумите за дялово разпределение и лихвите върху тази сума с твърденията, че трето лице, а не ищецът е извършвал услугата дялово разпределение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. А. Н., подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва размера на предявения иск, а единствено основанието за претендиране на посочените с исковата молба суми. Оспорва облигационно отношение с ищцовото дружество. Оспорва ответникът да е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот. Оспорва иска за лихва за забава с твърденията, че не е бил поставен в забава от ответника. Релевира възражение за давност за вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.03.2019г. Оспорва и исковете за сумите за дялово разпределение и лихвите върху тази сума с твърденията, че трето лице, а не ищецът е извършвал услугата дялово разпределение. Претендира разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 13, том XIV, нот.дело № 2413 от 1986г. /л. 141 от делото/ се установява, че П. З. А. и А. Н. А. /съпруг и съпруга, което пък се установява от удостоверението за наследници на А. Н. А./, са придобили като обезщетение срещу отчужден имот, собствеността върху процесния такъв – 2 апартамент № 53, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Б.. Идентичността между адреса, посочен в този нотариален акт и адреса на процесния имот, се установява от представената по делото Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от самата П. З. след смъртта на нейния съпруг /л.

136-140 от делото/, видно от която адресът на имота, е посочен като: гр. С., ул. „Б..

Видно от удостоверението за наследници на А. Н. А. /л. 53-54 от делото/, последният е починал на 28.01.2018г., като е оставил за свои наследници: П. З. А. – съпруга; Н. А. Н. – син и С. А. Н. – син.

Със смъртта на А. Н. А., притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния имот е преминала в патримониума на неговите наследници при равни квоти /чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН – децата на починалия наследяват по равни части/. Т.е., всеки от наследниците е получил по 1/6 ид.ч. от имота. По този начин, П. А. е станала собственик на 4/6 ид.ч. от имота /нейната ½ ид.ч. плюс 1/6 ид.ч. по наследство/. Синовете на починалия са придобили всеки от тях по 1/6 ид.ч.

Видно от същото удостоверение за наследници, синът на общия наследодател – Н. А.

Н. е починал на 30.03.2022г. /преди предявяване на ИМ/ и е оставил за свой наследник – А.

Н. А. – син. По този начин притежаваната от него 1/6 ид.ч. е придобита от наследника му по закон.

При така събраните и коментирани до тук писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните, приема за безспорно установено, че ответницата П. А. притежава 4/6 ид.ч. от процесния имот, а ответник С. Н. – 1/6 ид.ч.

От събраните по делото писмени доказателства: Договор № 1438 от 09.0.2002г., сключен между ЕС, находяща се на адрес: гр. С., ул. „Б., вх. В и ФДР „Б. Протокол от ОС на ЕС, находяща се на посочения адреси от 15.07.2022г.; Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение, сключен на 28.05.2018г., сключен между „Т. и „Б.; съобщения към фактури, извлечение от сметка за аб. № ., както и от представените от третото лице – помагач: индивидуални справки за ТЕ за релевантния период, 2 броя формуляри за отчет на уреди за ДР на ТЕ, документи за връчване на изравнителни сметки и сертификат за типово одобрение на уредите за ДР на ТЕ за отопление, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена, както и процесния имот.

Последното обстоятелство, а така също и размера на доставената и претендирана ТЕ, не се оспорва от ответниците, именно поради което и по делото не бяха допуснати изслушването на ССЕ и СТЕ.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че относно процесния имот в релевантния период е имало сключен договор за доставка на ТЕ с неговите собственици, които, респективно техните наследници, следва да отговаря за неплатените задължения за ТЕ, дялово разпределение, мораторни лихви върху тях и законна лихва.

Размерът на доставената и неплатена ТЕ за релевантния период, както беше посочено 3 и по-горе, не се оспорва от ответниците в претендираните размери.

С оглед на това, съдът приема за безспорно установено, че стойността на потребената и неплатена ТЕ за релеватни период е в общ размер на 1362,16 лева, а за дялово разпределение – 34,71 лева, който размер се установява и от приобщените по делото съобщения към фактури и извлечение от сметка на процесния абонат.

От тези общо претендирани суми, всеки от ответниците дължи плащане според притежаваните от тях идеални части от процесния имот. Така ответницата П. А. се явява задължена за сумата от 908,12 лева, доколкото същата притежава само 4/6 ид.ч., а ответникът С. Н. се явява задължен за сумата от 227,03 лева, доколкото същият притежава 1/6 ид.ч. от имота.

Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

О т представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за подгряване на топла вода , за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга за дялово разпределение.

По делото се установява на база представеното и коментиран о по-горе и извлечение от сметка на абонатния номер, че в процесния период, по отношение на процесната етажна собственост е извършвана услугата дялово разпределение, която услуга е извършван от ФДР. Сумите, дължими като цена за извършената услуга, съгласно представения по делото договор между „Т. и ФДР, се заплаща от самия ищец. Именно и поради това, същият има право да претендира от потребителите цената на услугата дялово разпределение.

По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите суми както за ТЕ, така и за дялово разпределение.

Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания по отношение на нея.

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на 4 страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в”ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.

3/2011г. на ОСГТК на ВКС . С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.