Решение № 50 от 22.06.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр.Велинград, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200032 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0367-001188/14.10.2022 г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. , с което на основание чл.53 от ЗАНН на А. М. П. са наложени административни наказания: глоба в размер на 300 лева – за осъществяване на административно-наказателния състав на чл.177, ал.1, т.3, буква „а“ от ЗДвП, и 10 лв. – за извършено административно нарушение по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление - при съображения, че сочените в него нарушения не са извършени от наказания.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0367-001188/14.10.2022 г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. , с което на основание чл.53 от ЗАНН на А. М. П. са наложени административни наказания: глоба в размер на 300 лева – за осъществяване на административно-наказателния състав на чл.177, ал.1, т.3, буква „а“ от ЗДвП, и 10 лв. – за извършено административно нарушение по чл. 183, 1 ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление - при съображения, че сочените в него нарушения не са извършени от наказания.

В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Вечерта на 04.08.2022г. А. М. П. коси трева на няколко километра извън с. Кръстава, а съпругата му Рашиде П.а и 13-годишният му син Ахмед А. П. се притеснили, че става късно, а той не се връща. В тревогата си свидетелката Рашиде П.а вади ключовете за семейния им автомобил „Дайхатсу“ и ги дава на сина си, за когото знае, че може да шофира – като го кара да тръгнат с колата да търсят А. П.. Двамата пътуват до мястото в гората, където обикновено коси трева бащата, но не го откриват. Малолетният А. П. управлява автомобила и на връщане, като в с. Кръстава, пред дома му го спират за проверка полицаите А. Т. и А. Б., на които прави впечатление ниската възраст на водача. Служителите на реда снемат от майката писмени обяснения, в които тя посочва, че е накарала сина си да шофира, защото се притеснила за закъсняващия си съпруг, когото ходили да търсят. Полицаят Т. съставя докладна записка, с приложените обяснения, на база на която 11 дни по-късно негов колега - Момчил Б., призовал А. П. и му съставил АУАН за това, че е предоставил на неправоспособния си малолетен син Ахмед П. да управлява автомобила „Дайхатсу“, и че като водач не представя контролен талон за автомобила. Въз основа на този акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП № 22-0367-001188/14.10.2022 г.; АУАН Серия АД, бл.№428943 от 15.08.2022г.; заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и показанията на свидетелите Момчил Б., М. С., Рашиде П.а, А. Т. и А. Б...

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ.

2 чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.

34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че санкционираният за извършване на административно нарушение по чл.177, ал.1, т.3, буква „а“ от ЗДвП, А. М. П.

- изобщо не е присъствал или знаел за това, че съпругата му е предоставила на малолетния им син иначе недостъпните за детето ключове от семейния им автомобил. Ето защо липсва осъществено от него такова нарушение от обективна, а и от субективна (чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН) страна.

По отношение вмененото му със същото наказателно постановление административно нарушение на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – отново липсва обективна съставомерност, доколкото от свидетелските показания се установява, че на 04.08.2022г. А.

П. не е бил спиран за, и изобщо присъствал на проверка като „водач“ на МПС, за да е било нА.це за него задължение да носи със себе си контролен талон към тази дата или датата на последващия с 10 дни полицейска проверка на сина му момент на съставяне на процесния АУАН.

С оглед изложеното НП № 22-0367-001188/14.10.2022 г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. следва да бъде изцяло отменено.

При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 400лв. адвокатски хонорар, която сума е изплатена в борй от жалбоподателя на 25.01.2023г., според представен по делото Договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-001188/14.102022 г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К.. от

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик, да заплати на А. М. П. с ЕГН ********** сумата 400 /четиристотин/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

3