Решение № 235 от 21.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Пловдив, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Търговско дело № 20235300900011 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.59, ал.1 от ЗЗД .

Делото е образувано по искова молба на „*****“ООД, ЕИК 115820126 със седалище и адрес на управление: с.Труд, ул.“Карловско шосе“№16Б против „Застрахователна компания Уника живот“АД, ЕИК 831626729 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“№18.

Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица №******, осигуряващ задължителната застраховка на работниците и служителите по риска „трудова злополука“. Сред застрахованите работници се твърди да е било лицето Х. Б.

С., по отношение на което в периода на действие на застраховката е настъпила трудова злополука. Твърди се, че пострадалото лице е поискало от застрахователя изплащане на обезщетение за претърпените вреди, но след като такова му било отказано, завел срещу ищеца иск по чл.200, ал.1 от КТ, по който било образувано гр.д.№16822/2020г. по описа на ПРС. По това дело „Застрахователна компания Уника живот“АД било привлечено като трето лице помагач на ответника „*** БГ“ООД. С влязло в сила решение по делото „*** БГ“ООД било осъдено да заплати на пострадалия Х.Б.С. сума в общ 1 размер 48 198,32 лева, от които: 30 000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/; 12 608,32 лева – законна лихва върху главницата за периода от ******. до 09.05.2023г., когато главницата окончателно е била платена; 5 590,00 лева – съдебни и деловодни разноски, присъдени в полза на бюджета на съда за държавни такси и експертизи, на ищеца и на неговия пълномощник. Като счита, че застрахователят му дължи плащане на всички суми, които е платил на С., ищецът сезира съда с искане да осъди ответника да му заплати сумата 48 198,32 лева.

Ответникът „Застрахователна компания Уника живот“АД оспорва иска.

Признава наличието на сключен договор за застраховка така, както се съобщава в исковата молба. Не оспорва и твърдението, че ищецът е бил осъден по реда на чл.220 от КТ да заплати процесната сума на пострадалия при трудова злополука работник. Счита, че в конкретния случай носи отговорност само до размер на 7000,00 лева, които е заплатил на ищеца, тъй като такъв е размерът на дължимото застрахователно обезщетение, изчислен според договореното за период от 7 месеца като 10% на база 10 000,00 лева.

За разликата над този размер счита, че не дължи суми на работодателя.

С допълнителна молба от 15.11.2023г. ищецът признава, че е получил от ответника плащане на сумата 7000,00 лева, но счита, че му се дължи възстановяване на всички суми, които е заплатил на С. въз основа на влязлото в сила решение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

С влязло в сила решение по гр.д.№16882/2020г. по описа на Районен съд Пловдив и решение по в.гр.д.№1342/2022г. на Окръжен съд Пловдив, „*** БГ”ООД, ЕИК 115820126 е осъдено да заплати на Х.Б.С., на основание чл.200 от КТ, сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от С. неимуществени вреди /болки и страдания/ от счупване на основата на черепа закрито, както и травматичен субарахноидален кръвоизлив, без открита черепно-мозъчна травма и загуба на слуха на дясното ухо, настъпили в резултат на трудова злополука на ******. и установена с акта за трудова злополука от *******., ведно със законна лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане.

2

Не е спорно и това се установява от представените писмени доказателства, че между страните е била валидно сключена полица №****** Задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „трудова злополука” с начало *****. и край *****. Сред застрахованите работници и служители на ищцовото дружество е било и лицето Х. С., видно от приложения на л.26 от делото списък. Страните не спорят и относно твърденията на ищеца, че е заплатил на увреденото лице присъдената със съдебното решение сума от 30 000,00 лева, както и сумите 12 608,32 лева – законна лихва върху главницата за периода ******. – 09.05.2023г. и 5 590,00 лева – съдебни и деловодни разноски по гр.д.№16822/2020г. на Районен съд Пловдив.

Съгласно чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука” за сметка на работодателя при условия и ред, определени с акт на Министерски съвет. Чл.200 от КТ задължава работодателя да заплаща обезщетение за вреди от трудова злополука. Следва да се има предвид, че предмет на договора за задължителна застраховка срещу риска „трудова злополука” не е професионалната отговорност на работодателя, а животът и здравето на застрахованите работници и служители, увредени от настъпването на застрахователното събитие.

Според чл.200, ал.4 от КТ дължимото от работодателя обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Наличието на застрахователен договор не изключва отговорността на работодателя пред увредения работник, респективно пред неговите наследници при настъпила смърт. По силата на тази разпоредба работодателят може само да намали размера на дължимото от него обезщетение със заплатените от застрахователя суми, респективно за се освободи напълно от задължението си в хипотеза, при която размера на платеното застрахователно обезщетение е равно или надхвърля размера на обезщетенията за вреди, които са дължими на основание чл.200 от КТ.

При настъпване на застрахователното събитие в полза на увредения работник или служител възникват едновременно претенции към 3 застрахователя по силата на договора за задължителна застраховка и към работодателя, чиято отговорност е регламентирана в закона. Отговорността на всеки от тях произтича от различни паралелно съществуващи основания за репариране на едни и същи вреди, като право на увреденото лице е да избере чия отговорност да ангажира. Работодателят сключва застрахователния договор по задължителната застраховка „трудова злополука” по силата на вмененото му от закона задължение и отговаря за заплащането на застрахователната премия, но в негова полза не възникват никакви права към застрахователя, включително и регресно право за възстановяване на платеното на работника обезщетение. Негово право, както беше казано погоре е да намали дължимото обезщетение с вече платените от застрахователя суми /чл.200, ал.4 от КТ/.

Фактическият състав на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД включва липсата на основание за имущественото разместване, както и наличието на общ факт или група от факти, които обуславят обедняването на ищеца и обогатяването на ответника със спестените му за сметка на ищеца средства, при липса на пряка причинна връзка между тях. В този ред на мисли извършеното от ищеца „*** БГ”ООД плащане на процесните суми не е лишено от основание, тъй като с него дружеството като работодател е изпълнил своето собствено задължение по чл.200 от КТ. Липсата на основание не може да се търси и в отношенията между ищеца и ответника по застрахователния договор, защото предмет на задължителната застраховка не е професионалната отговорност на дружеството, а животът и здравето на работниците и служителите. От друга страна при заплащане на обезщетението застрахователят изпълнява своето задължение към увредения, произтичащо от застрахователното правоотношение, а не към работодателя. Ето защо със заплащането на сумите, за които е бил задължен по реда на чл.200 от КТ, ищецът не се е обеднил неоснователно, съответно ответникът не се е обогатил за негова сметка в размер на исковата сума.

Предвид изложените мотиви искът следва да се отхвърли като неоснователен. На основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ответника ще се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300,00 лева.

По изложените съображения съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „*** БГ”ООД, ЕИК 115820126 със седалище и адрес на управление: с.Труд, обл.Пловдивска, ул.”Карловско шосе”№16Б против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ”АД, ЕИК 831626729 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Тодор Александров”№18 иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 48 198,32 лева, от която: 30 000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, присъдени с решение по гр.д.№16822/2020г. на Районен съд Пловдив; 12 608,32 лева – законна лихва върху главницата за периода от ******. до 09.05.2023г., когато главницата окончателно е била платена;

5 590,00 лева – съдебни и деловодни разноски по гр.д.№16822/2020г. на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА „*** БГ”ООД, ЕИК 115820126 със седалище и адрес на управление: с.Труд, обл.Пловдивска, ул.”Карловско шосе”№16Б да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ”АД, ЕИК 831626729 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Тодор Александров”№18 сумата 300,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5