Решение № 783 от 29.07.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Добрич, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Генов при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело № 20213230103113 по описа за 2021 година

Производството е по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда, чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда.

Образувано е по искова молба на Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с. К., общ.

Добричка, чрез процесуалния представител адвокат М. В. с адрес за призоваване гр. Добрич, ул.“***“ №***, срещу ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ №***, ет.***, офис ***, като са предявени 4 обективно съединени иска: 1) По чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване на извършеното със Заповед №***/07.09.2021 г. на ответника на основание на чл.330 ал.2 т.6 дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата отмяна. 2) По чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „фуражист - животновъд“ в обекта на ответника кравеферма в с. С., общ. Добричка. 3) За заплащането на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда за оставането без работа поради уволнението за периода от 09.09.2021 г. до 09.03.2022 г. в размер на 18200 лева. 4) По чл.224 ал.1 от Кодекса на труда за заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2021 година 1 в размер на 2000 лева, както и за сторените по делото разноски. В първото съдебно заседание на 19.01.2022 г. поради извършените оттегляния от страна на ищеца производството по делото е било прекратено с влязло в сила определение по предявения иск по чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда за възстановяването на ищеца Д. Р. Я. на заеманата преди уволнението длъжност „фуражист - животновъд“ в обекта на ответника в село С., община Добричка; по предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда за заплащането на обезщетение за оставането без работа поради уволнението за периода от 09.09.2021 г. до 14.11.2021 г. за разликата от 1408.33 лева до 6800 лева; по предявения иск по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда за заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. на ищеца Д. Р. Я. в частта за разликата от 433.33 лева до 2000 лева; поради извършеното оттегляне производството е било прекратено по предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 от Кодекса на труда за заплащането на обезщетение за заемането на по-нископлатена работа от ищеца Д. Р. Я. през периода от 15.11.2021 г. до 28.02.2022 г. за следните суми - за периода от 15.11.2021 г. до 30.11.2021 г. за разликата от 900 лева до 1500 лева, за месец декември 2021 г. за разликата от 1900 лева до 3100 лева, за месец януари 2022 г. за разликата от 1900 лева до 3100 лева, за месец февруари 2022 г. за разликата от 1600 лева до 2800 лева, както и за периода от 01.03.2022 г. до 09.03.2022 г за целия предявен размер от 900 лева; впоследствие в същото съдебно заседание поради извършено ново оттегляне е било прекратено производството по предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 от Кодекса на труда за заплащането на обезщетение за заемането на по-нископлатена работа от ищеца Д. Р. Я. през периода от 15.11.2021 г. до 28.02.2022 г. за посочените непосредствено по-горе суми - за периода от 15.11.2021 г. до 30.11.2021 г. за сумата от 900 лева, за месец декември 2021 г. за сумата от 1900 лева, за месец януари 2022 г. за сумата от 1900 лева и за месец февруари 2022 г. за сумата от 1600 лева. След извършените множество оттегляния във фазата на изясняването на фактическата и правната страна на спора предмет на разглеждане са останали следните включени в доклада по чл.146 от ГПК искове: 1) По чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване то на извършеното със Заповед №47/07.09.2021 г. на ответника на основание на чл.330 ал.2 т.6 дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата отмяна. 2) За заплащането 2 на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда за оставането без работа поради уволнението за периода от 09.09.2021 г. до 14.11.2021 г. в размер на 1408.33 лева. 3) По чл.224 ал.1 от Кодекса на труда за заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 година в размер на 433.33 лева, като се настоява и за присъждането на сторените по делото разноски. В последното съдебно заседание по искане на ищеца на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда за заплащането на обезщетение за оставането без работа поради уволнението за периода от 09.09.2021 г. до 14.11.2021 г. чрез увеличаването му от 1408.33 лева на 1501.74 лева, а поради липсата на съгласие на ответника не е допуснато ново частично оттегляне на иска по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда. В исковата си молба и поправените искови молби ищецът е посочил, че от 02.11.2015 г. е бил в трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено на 07.09.2021 г. с процесната заповед за налагане на дисциплинарно уволнение; работното му време е било повече от 12 часа на ден и е нямал определени почивни дни; реалното му възнаграждение е било в размер на 100 лева на ден; организацията на работа е била лоша и затова на 21.08.2021 г. е изпратил молба за напускане; на следващия ден е разговарял с ответника, който му е казал, че му дава 5 дни компенсация, тъй като не е почивал 2 месеца; още същият ден е отишъл да закара служебния автомобил във фермата, но си е забравил документите и впоследствие не е бил допуснат, тъй като ответникът забранил на охраната да го пуска вътре; от 26.08.2021 г. до началото на месец септември 2021 г. се е опитал да комуникира с В. Х. П. във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, но не е получил отговор; на 30.08.2021 г. е получил писмо с искане за даване на обяснения в 3 – дневен срок; изпратил е на 01.09.2021 г. по пощата с обратна разписка отговор на искането и е депозирал жалба до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.

Добрич; депозирал е отговора и в офиса на ответника на 09.09.2021 г., разбирайки за издаването на процесната заповед за дисциплинарно уволнение на 07.09.2021 г. и за прихващането на дължими суми; едва на 10.09.2021 г. ответникът е получил изпратения по пощата отговор на искането за даване на обяснения; заповедта за уволнение е неправилна и необоснована, защото е издадена преди вземането на неговите обяснения; извършеното прихващане е незаконосъобразно; настоява за уважаването на предявените искове и 3 присъждането на сторените разноски.

В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявените искове са неоснователни; дисциплинарното уволнение е законосъобразно, тъй като ищецът не се е явил на работа на 22.08.2021 г., 23.08.2021 г. и 26.08.2021 г.; не е вярно, че ответникът не е допускал ищеца до работното му място; процедурата по дисциплинарното уволнение е било осъществена законосъобразно, като на работника е дадена възможност за представянето на обяснения; с оглед на изложеното са неоснователни обусловените искове за възстановяването на ищеца на работа и за присъждането на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от Кодекса на труда; последният иск е неоснователен и по размер, тъй като Д. Р. Я. никога не е получавал трудово възнаграждение в размер на 100 лева на ден и освен това не всички дни от месеца са работни; обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е погасено от работодателя преди образуването на делото чрез извършването на прихващане с дължимото от работника обезщетение по чл.221 ал.2 от Кодекса на труда; след извършеното прихващане, възможността за което е уговорена в сключеното между страните допълнително споразумение към трудов договор №12/31.12.2018 г., е останало частично неплатено трудово възнаграждение на ищеца в размер на 44.80 лева, което му е заплатено на 15.09.2021 г. по банков път; настоява за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените разноски.

В последното съдебно заседание и писмената си защита ищецът чрез своя процесуален представител е отбелязал, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че е незаконосъобразно уволнен; това става ясно на първо място от искането на самия работодател за даването на обяснения и дадените отговори от работника в съответния срок; в самото искане работодателят е посочил, че може да бъде изпратен отговор и по пощата; очакването след дадена такава възможност да се изпрати отговор по пощата задължава работодателя да следи своевременно за получаването на отговор; в конкретния случай умишлено не са получени документите, а според чл.62 ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по пощата; Д. Р. Я. е отговорил на съответно зададените от работодателя въпроси. От свидетелските показания се установява невярно вписване в длъжностната характеристика на ищеца какво е работил, действителната му длъжност, действителното работно време, 4 действителната работна седмица, както и действителното възнаграждение. От показанията на свидетелите става ясно, че са водени тетрадки от охраната и е отбелязвано всяко влизане и излизане от фермата. От събраните доказателства не се установява наличието на нито една от предпоставките за дисциплинарно уволнение. Не е законосъобразно уволнението и сумите по обезщетенията следва да бъдат възстановени. От изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установяват размерите на дължимите обезщетения и така е направено изменението на исковите претенции. Настоява за съобразяването на изменението на исковите претенции по чл.214 ал.1 от ГПК, за присъждането на сторените по делото съдебни разноски и прави възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на другата страна. Смята, че няма действително плащане от ответника на адвокатско възнаграждение, тъй като дружеството е регистрирано по ЗДДС и липсват представени фактури, каквото е изискването на т.1 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В последното съдебно заседание ответникът чрез своя пълномощник е заявил, че оспорва изцяло всички искови претенции, независимо от това колко са останали и колко от тях са били коригирани; доказано е по безспорен начин, че са налице всички предпоставки за дисциплинарното уволнение на ищеца; същото е реализирано според изискванията на закона и следва да бъде потвърдено; ищецът като служител на ответника в три поредни дни самоволно и без уважителна причина не се е явил на работа; защитното твърдение на Д. Р. Я. , че му било позволено да ползва отпуск, е останало недоказано; самият ищец е признал изрично, че няма доказателства за разрешения му отпуск. Нито има свидетели на разговора между него и ответника, нито отпуск се разрешава в устен разговор. Има процедура, която е установена в Кодекса на труда. Ответникът като работодател е дал на ищеца като работник възможността да представи обяснения за причините за неявяването му на работа. Искането за даване на обяснения е надлежно връчено на ищеца, като му е даден тридневен срок. Доказано е, че в дадения срок ищецът не е представил обяснения. Обясненията от 09.09.2021 г. и от 10.09.2021 г. не променят този извод по няколко причини - те са представени на ответника, след като е изтекъл срокът за тяхното даване; второ и особено важно - те са представени и достигнали до ответника, едва след като той вече е издал заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца и тази заповед е 5 връчена на последния. Едва тогава на 09.09.2021 г. той е отишъл в офиса на земеделския производител, за да депозира обясненията, мотивиран именно от получаването на заповедта. Заповедта за уволнение на ищеца е издадена няколко дни след изтичането на срока за даване на обяснения. Не веднага след изтичането им, а два или три дни по - късно. Ищецът е имал близо седмица, в която нищо не го е спирало да депозира писмените си обяснения.