Определение № 4072 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4072 гр. Варна, 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. М.

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502094 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, против Разпореждане № 36291/26.09.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 11181/2023 г. в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, срещу солидарните длъжници М. М. М. и П. М. М. и двамата с адрес: гр. Игнатиево, ул. „Извор“ № 6, за следните суми: сумата от 200,67 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 11.05.2022 г. – 06.07.2023 г. и сумата от 68,39 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 11.05.2022 г. – 06.07.2023 г.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен, с твърдения, че претендираната лихва за забава не е представлява неравноправна клауза.

Поддържа се, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Твърди се, че не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.

Лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползване на парита за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърнатата част от главницата във вноската.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценява като неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Производството по ч. гр. д. № 11181/2023 г. по описа на ВРС е образувано по заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу солидарните длъжници М. М.

М. и П. М. М. за следните суми: : сумата 2240,78 лв., представляваща дължима предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 40008642798/24.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 763,68 лв., представляващо дължимо възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 10.07.2022 г. – 06.07.2023 г., сумата от 1092,26 лв., представляваща неплатено възнаграждение за ползвана и закупена услуга Фаст; сумата 30,00 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземанията; сумата от 44,06 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 06.07.2023 г. – 29.08.2023 г., сумата от 15,02 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорното възнаграждение за периода 06.07.2023 г. – 29.08.2023 г. , сумата от 21,48 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга Фаст за периода 06.07.2023 г. – 29.08.2023 г., сумата от 200,67 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 11.05.2022 г. – 06.07.2023 г. , сумата от 68,39 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 11.05.2022 г. – 06.07.2023 г., сумата от 97,82 лв., обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга Фаст за периода 11.05.202 2 г. – 06.07.2023 г.

Относно вземанията за обезщетение за забава в размер на 200,67 лв. и 68,39 лв., предмет на настоящото произнасяне, с уточнителна молба от 08.09.2023г. заявителят поддържа, че съгласно чл.12.1 от договора са формирани от лихвен процент, съставляващ сбор от два компонента – 1. ОЛП и 10% върху цялата вноска (включващ задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждението за закупени услуги) и 2. Договорната лихва върху усвоената и непогасен на падеж главница съгласно чл.4.2. от ОУ.

Уточнено, че лихвата се претендира за периода от 11.05.2022г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 06.07.2023г., датата на предсрочна изискуемост.

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредителното заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. Искането не отговаря на изискванията на чл.

410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. Искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. Искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. Длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.

Длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. За периода, в който е начислена, законната лихва възлиза на 10,00 % - 11,42 % (при лихвен процент на законната лихва, съставен от съответния определен от БНБ лихвен процент от 0,00 % - 1,42 % и десет пункта надбавка). Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице заобикаляне 2 на ограничението по чл. 33 от ЗПК. Посочената разпоредба е императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя за спазването й съдът следи служебно.

Процесните вземания са основани на клаузата на чл.12.1. от договора, според която в случай на просрочие се дължи договорна лихва по т. VI от договора върху усвоената и непогасена главница, както и обезщетение в размер на законната лихва (действащия ОЛП+10% годишно), изчислена за всеки ден забава върху просроченото плащане. Цитираната договорна клауза следва да се тълкува в смисъл, че след забавата продължава да се начислява възнаградителна лихва върху главницата, но наред с това длъжникът дължи и законна лихва.

В процесния случай обаче се претендира мораторна неустойка, която по твърдения на самия заявител е формирана като сбор от договорната лихва (41%) и законната лихва (10%). С получената ставка от 51 % са олихвени както главницата, така и вече начислената възнаградителна лихва. В подкрепа на този извод и е фактът, че възнаградителна лихва за същия период е претендирана от заявителя на самостоятелно основание и в тази част заявлението е уважено. Този алгоритъм на изчисляване води до двукратно начисляване на възнаградителната лихва и е в противоречие с клаузата на чл.

12.1 от договора, ограничаваща отговорността на длъжника за просрочие само до размера на законната лихва. Следователно, общият размер на претендираната лихва безспорно надхвърля максималния допустим по чл. 33, ал. 2 от ЗПК размер, което обуславя извод за незаконосъобразност на клаузата в договора.

При тези фактически твърдения съдът намира, че самата неустоечна клауза на чл. 12.1. от договора не е неравноправна, нито нищожна, но искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за мораторната неустойка се явява противоречащо на закона и в частност на чл. 33 от ЗПК, поради което подлежи на отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 36291/26.09.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 11181/2023 г. в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, срещу солидарните длъжници М. М. М. и П. М. М. и двамата с адрес: гр. Игнатиево, ул. „Извор“ № 6, за следните суми: сумата от 200,67 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 11.05.2022 г. – 06.07.2023 г. и сумата от 68,39 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 11.05.2022 г. – 06.07.2023 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4