Решение № 740 от 08.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20221100901051 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК :

Образувано е по искова молба с вх. № 35516/08.06.2022 г., която е подадена от „ВГ“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „*******, срещу СДРУЖЕНИЕ „Н.Л.-В.К.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Триадица“, бул. „*******, Хотел Феста, ап. мецанин.

Предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните осъдителни искове:

1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 80 819,43 лв. – представляваща незаплатено възнаграждение за предоставени услуги по хотелско настаняване на територията на хотел „Маринела“ в гр. София, въз основа на сключени договори за хотелско настаняване, като във връзка с така предоставените услуги са издадени, както следва : фактура № 0000306244/09.06.2017 г. – с неплатен остатък в размер на 14 394,01 лв.; фактура № 0000306245/09.06.2017 г. – с изцяло незаплатена стойност в размер на 22 580,83 лв.; и фактура № 0000306246/09.06.2017 г. – с изцяло незаплатена стойност в размер на 43 844,59 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2022 г.

/датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното плащане; и 2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 35 675,65 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане /80 819,43 лв. / за периода от 30.01.2018 г. до 07.06.2022 г.

В исковата молба се твърди, че през 2017 г. „ВГ“ АД и СДРУЖЕНИЕ „Н.Л.-В.К.“ встъпили в облигационно правоотношение, породено от сключен между тях договор за организиране и обслужване на събития и предоставяне на хотелско настаняване на територията на Хотел – „Маринела“, гр. София. Ищецът сочи, че предоставил услугите по предмета на сключения договор относно проведени от ответното Сдружение събития на датите 27, 28, 29, 30, 31.05.2017 г., 01, 02, 03, 04 и 05.06.2017 г. Осигурените в рамките на тези събития услуги по настаняване и организиране се поддържа да са били предоставени от 1 изпълнителя по договора качествено и без да страдат от недостатъци. С оглед на това били издадени общо пет броя фактури, чиито номера, дати на издаване и стойност са надлежно посочени в ИМ. Сочи се, че ответникът- възложител е сторил погашения, с които били покрити изцяло задълженията фактурирани от ищеца с фактури : № 0000305242//01.06.2017 г. и № 0000305243//01.06.2017 г. за суми съответно възлизащи на 22 589,84 лв. с ДДС и 84 349 лв. с вкл. ДДС. Впоследствие на 17.10.2017 г. и 22.11.2017 г. от възложителя по договора било осъществени още две плащания възлизащи в общ размер на сумата от 70 000 лв., като с тях била погасена част от сумата по фактура № 0000306244//09.06.2017 г., която има обща стойност от 84 349 лв. с вкл. ДДС, съответно по тази фактура останал непогасен остатък в размер на 14 394,01 лв. По други две издадени фактури за осъществени от изпълнителя в полза на възложителя услуги, съгласно сключения договор, а именно фактура № 0000306245/09.06.2017 г. със стойност от 22 580,83 лв. и фактура № 0000306246/09.06.2017 г. със стойност от 43 844,59 лв. плащане не било сторено, въпреки настъпилите падежи за това. Поради така допуснатите закъснения в плащанията от ответното Сдружение, дружеството-ищец поддържа, че е направило постъпки за контакт с отговорни негови представители с цел постигане на доброволно изпълнение на натрупаните парични задължения, в т. ч. и посредством изпращане на нотариална покана, която била надлежно връчена на длъжника на 30.01.2018 г. Независимо от това да обслужване на изискуемия паричен дълг не се стигнало, което правело ищеца понастоящем кредитор спрямо ответника за сума в общ размер на 80 819,43 лв., като се заявява иск за нейното реално изпълнение. Ищецът се позовава, че допуснатата от ответника забава в заплащането на изискуеми парични задължения е довела до пораждане на вземане в негова полза за обезщетение за забава, като се сочи, че началният момент на закъснението датира от 30.01.2018 г. съответно до 07.06.2022 г. - деня предшестващ момента на подаване на ИМ в съда /08.06.2022 г./ е натрупано обезщетение за лихва за забава върху главния дълг /80 819,43 лв./ в размер на сумата от 35 675,65 лв.

Ответната страна – СДРУЖЕНИЕ „Н.Л.-В.К.“ се възползва от правото си на отговор по исковата молба, като депозира такъв по делото на 03.08.2022 г. С него предявените осъдителни искове се оспорват по техните основания и размери, като се настоява те да бъдат отхвърлени, поради недоказаност. Ответникът възразява от ищецът да са му били предоставяни сочените в ИМ услуги по хотелско настаняване, в т.ч. предоставяне ползването на зали и фоайета, организиране на кетъринг и цялостно обслужване във вида и обема упоменати в издадените пет броя фактури. Противопоставят се доводи, че издадените от ищеца фактури не кореспондират на предоставените от ищеца услуги и не са съобразени със сключените договори за услуги. В частност фактура № 0000306244//09.06.2017 г. изобщо не била довеждана до знанието на ответното Сдружение, от което се търси плащане на стойността й. Ответникът потвърждава, че между него и дружеството-ищец през 2017 г. били сключени два договора с предмет на всеки състоящ се в предоставянето за временно ползване на зали и фоайета за организирането на гала-вечеря за 40-тия Световен конгрес по лозарство и винарство и 15-та Генерална асамблея на международната организация по лозарство и винарство, като било постигнато съгласие, че съвкупно за ползване зали и фоайета, както и за консумация на храни и напитки по време на тези събития, в т.ч. и обслужване и консумативи, като по първия договор ответното Сдружение ще заплати сума в размер от общо 45 179, 67 лв. с вкл. ДДС, като това ще бъде направено в срок до 20.05.2017 г., съответно по втория договор ответното Сдружение ще заплати сума в размер от общо 168 788 лв. с вкл. ДДС, като това ще бъде направено в срок отново до 20.05.2017 г. Именно въз основа на тези два договора от ищеца били издадени представените към ИМ фактури с №№ 0000305242//01.06.2017 г. и № 0000305243//01.06.2017 г., 0000306244//09.06.2017 г. и № 0000306245//09.06.2017 г. Допълва се, че отчитайки вида и обема на реално предоставените по тези два договора услуги от ответното сдружение са осъществени общо четири плащания в полза на ищеца, а именно : на 30.05.2017 г. в размер на сумата от 11 550 евро; на 30.05.2017 г. в размер на сумата от 43 149,97 евро; на 17.10.2017 г. в размер на сумата от 35 000 лв. и на 22.11.2017 г. в размер на сумата от 35 000 лв. Отрича се услуги над тези разплатени стойности да са били 2 предоставяни от ищеца в полза на ответника, като ангажимент по сключените два договора.

В този контекст ответникът нямал изискуеми парични задължения произтичащи от договорни отношения създадени между него и ищеца, в т.ч. и по трите посочени в ИМ и поддържани за неразплатени фактури. Самостоятелно при условията на евентуалност ответника въвежда и възражение за изтекла погасителна давност спрямо заявените от ищеца за присъждане парични вземания, доколкото последните имали падеж на плащане в срок до 20.05.2017 г., а били предявени след изтичане на по-дълъг срок от този уреден в чл. 110 ЗЗД.

Поради това, че ответникът не бил отговорен за заплащане на очертаните в исковата молба главни вземания, то за него не възниквало обременяване и за заплащане на вземания за обезщетения за забавеното им изпълнение, поради което и претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежали на отхвърляне, поради неоснователност. И спрямо тези вземания при условията на евентуалност се прави позоваване за погасяване, поради изтекла специална погасителна давност по чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Настоява се за присъждане на разноски при благоприятен за ответника изход на спора.

С допълнителна искова молба от 02.09.2022 г. ищецът „ВГ“ АД е пояснил и допълнил твърденията си изложени в първоначалната такава, съответно е взел становище по изказаните в отговора на ответника възражения. Настоял е, че между страните са възникнали договорни отношения, като предмета на същите-услуги е бил реализиран от ищеца в полза на ответника. Освен това последния е заплатил една част от задълженията си породени от изпълнението на тези услуги, съответно признава получаването на определен обем от услуги, но не ангажира доказателства кои услуги са извършени и кои не, съответно на какво се базира преценката му относно заплащането им. На следващо място ищецът отрича да се е реализирал фактическия състав на погасителна давност било относно главните, било относно производните вземания. Подчертава се, че дружеството очаква плащане по фактури издадени на 09.06.2017 г., като е подало исковата си молба на 08.06.2022 г., с което течащата давност е била успешно прекъсната. Напомня се и това, че на ответника е била връчена покана за доброволно изпълнение относно тези вземания, като същата датира от 30.01.2018 г., а реализирането на последното осъществено от ответника плащане случило се на 22.11.2017 г. без съмнение покривало хипотезата на признание на вземането, чрез конклудентни действия, респективно давността трябвало да се приеме за прекъсната, считано от 22.11.2017 г., съответно за започнала да тече отначало на 23.11.2022 г. и не е изтекла към датата на депозиране на ИМ – 08.06.2022 г. На следващо място по отношение на стойността на подлежащите на разплащане действително предоставени услуги от ищеца се сочи, че от основно значение е уговореното между страните по сключените договори за услуги и издадените въз основа на тях фактури, защото договорите имат силата на закон между встъпващите по тях субекти, и ако в съдържанието им не е внесено изменени, то те са длъжни да се съобразяват с възприетото в тях. В този контекст заплащането на по-малка сума от установена двустранно от страните по договора нямало юридическо основание.

Настоява се, че посочените в ИМ фактури са редовно издадени от ищеца за реално извършени от него услуги по сключените с ответника договори, съответно че всяка от тези фактури е доведена до знанието на възложителя и същият е запознат с тяхното съдържание.

На 24.10.2022 г. от ответника – СДРУЖЕНИЕ „Н.Л.-В.К.“ е депозиран отговор на допълнителна искова молба, като с него страната продължава да поддържа направените с първоначалния си отговор оспорвания на фактическите и правни твърдения въведени от ищеца с оглед заявените за защита субективни материални права, като поддържа целия набор от завени възражения. Допълва се, че без правно значение за настъпване изискуемостта на цената на заявяваните с исковата молба услуги е момента на издаване на фактурите за тяхната стойност, защото издаването на такива не е предвидено по сключените договори и изискуемостта на пораждащите се вземания по тези договори не е поставена под условие свързано с момента на издаване на дадена фактура за тяхната стойност. Поддържа се, че срокът за заплащане на вземанията по цитираните в ИМ фактури има начален момент от 20.05.2017 г. и именно от тази дата е започнала да тече погасителната давност, на която се позовава ответника. Не съставлявала действие прекъсващо давността и изпратената покана 3 за доброволно изпълнение от ищца на ответника. Същото важало и за извършеното действие по плащане реализирано от ответника на 22.11.2017 г., което не можело да се определи като признание на съдебно предявеното парично вземане. Отбелязва се, че в основанието на това плащане ответника изрично е отбелязал, че съставлява частично плащане по фактура 0000306244. Ответникът опонира и по тезата на ищеца, че без значение за спорното вземане бил факта на действително предоставените по договорите услуги, доколкото те били договорени в конкретни размери и стойности и страните следвало да се ръководят от тях. В обобщение ответната страна настоява за отхвърляне, поради недоказаност на предявените срещу нея искови претенции.