Решение № 106 от 25.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. ХАСКОВО, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20255600100859 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХІІІ,чл.124 и сл. от ГПК Обстоятелства по сезирането

Делото e образувано по искова молба предявена от И. Й.

М.,ЕГН:********** *********** против „ЕОС Матрикс“

ЕООД,ЕИК******** със седалище и адрес на управление: *************** с предявен установителен иск – съдът да приеме за установено, че И. Й. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************ не дължи сумата от 32 811 лева на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ************** по с Договор за ипотечен кредит от 17.03.2008 година, поради погасяване на вземанията по давност.

За да обоснове предявената претенция ищецът твърди,че на 10.03.2025 изпратил чрез електронна си поща, подписано с електронен подпис, искане към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ********, за получаване на информация относно това на какво основание и за какви задължения дружеството подава информация до централния кредитен регистър към Българска народна банка, както и информация за това какъв е размерът на претендираните суми по всяко задължение, ако се претендират такива. С искането също така била търсена информация дали има образувани граждански или изпълнителни дела във връзка с тези вземания и в случай, че се установи, че задълженията са погасени по давност, да се заличат от Централен кредитен регистър към Българска народна банка, поради изтичане на петгодишна давност и отказ на И. Й. М., с ЕГН: ********** за заплащане.

На 09.04.2025 година се получил отговор от страна ЕОС МАТРИКС“ 1

ЕООД, с ЕИК ********,който се легитимира като кредитор на М. на основание сключен договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 10.10.2016 между „ЕОС МАТРИКС: ЕООД, с ЕИК ******** и „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който ответното дружество е придобило вземането на цедента по Договор за ипотечен кредит от 17.03.2008 година,сключен с И. Й. М..

Ищецът извежда,че завеждането на установетелен иск била негова единствената правна възможност към момента, предвид обстоятелството, че разпоредбата на ал. 4 от чл. 24 е отменена през 2015 година. По силата на последната и преди отмяната й, всеки клиент на банка или финансова институция е можел оспорвайки по съдебен ред данните, които се съдържат за него в ЦКР да задължи банката или финансовата институция да ги коригира. В тази връзка и предвид липсата на тази норма, за М. остава като единствена възможност да предяви иск, с който да иска установяване, че претендираното и вписаното задължение в ЦРК е погасено по давност, като в следствие на това поиска с молба на основание чл. 24, ал. 1 корекция в тези данни.

В исковата молба се сочи,че в практиката на ВКС се е наложило разбирането за допустимост на така предявения отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му. Достатъчен бил безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да се предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера. В този смисъл били Определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение, както и Решение по гр.д.№ 1812/2015г. на ВКС, IV г.о. и Решение по гр.д. № 903/2021г. на ВКС, III г.о., цитирани в Определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на ВКС, 1-во търг. отделение, Определение №3252/01.11.2023 г. по ч. гр. д. №3618/2023 г., III г.о., ВКС;

Определение №1220/05.12.2023 г. по ч.т.д. №1809/2023 г., 11 т.о., ВКС, Определение №513/24.11.2016 г. по ч.т.д. №1660/2016 г., I т.о., ВКС и др.

Ищецът сочи,че в случай, че се установи, че главното вземане /главницата/ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, във връзка с Договор за ипотечен кредит от 17.03.2008 година, в размер на 32 811 лива, е погасена по давност, то по аргумент на чл. 119 от ЗЗД, щяло да означава, че и произтичащите от него допълнителни вземания, са погасени, респективно ще доведе и до търсеният резултат, а именно до заличаването за цялата балансова експозиция на доверителя ми от ЦКР към БНБ. В тази връзка Решение № 2648 от 10.Х.1978 г. по гр. д. № 1767/78 г., I г. о. на ВС на НРБ, Решение № 24 от 17.02.2009 г. на ВКС но г. д. № 574/2008 г., I т. о., ТК и много други.

Ответникът по делото представя отговор на исковата молба съобразно ,който същата е недопустима и евентуално неоснователна.

Дружеството сочи,че на 17.03.2008 г. е сключен Договор за ипотечен кредит между И. Й. М. /кредитополучател/ и „Банка ДСК“ ЕАД /кредитор/.

Въз основа на сключения договор за кредит между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, което не се оспорва видно от депозираната исковата молба. „ЕОС Матрикс“ ЕООД /цесионер с унивесален правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕАД/ е придобило вземането от цедента 2

„Банка ДСК“ ЕАД чрез договор за цесия, сключен на 10.10.2016 г. и считано от тази дата, кредитор по задължението е именно ответника.

Предявеният иск бил недопустим, поради липса на правен интерес от водене на процеса. В процесния случай, самият ищец посочва, че спрямо него не са предприети действия по принудително изпълнение, както от страна на първоначалния кредитор, така и от страна на цесионера. В този смисъл, от страна на дружеството не са засегнати по какъвто и да начин правата на задълженото лице. С оглед изложеното, следва да се съобрази, че възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес. Противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква практиката на ВКС. В този смисъл било Решение N2 83/23.05.2018 г. по гр. д. N2 3448/2017 г. на ВКС, III г. о.

С оглед всичко горепосочено, следвало,сочи ответникат , да се отбележат Определение N2 34659/20.08.2025 г. по гр. д. N2 36033/2025 г. по описа на СРС и Определение N2 42259/12.10.2025 г. по гр. д. N2 39421/2025 г. по описа на СРС, постановени при идентична фактическа обстановка, в които е застъпено, че давността е период от време, с което се погасява не самото субективно материално право, а правото на принудително изпъленение.

Прието е, че редът на заличаване от ЦКР не е чрез отрицателен установителен иск, като производствата са прекратени поради липса на правен интерес.

Във връзка с изложенотоответникът сочи,че между страните липсва спорно право, респективно за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се. явява недопустим,като се иска да се прекрати производството на това основание.

Алтернативно ответното дружество,сочи и че съгласно Тълкувателно решение от 21.11.2024 г. по Тълкувателното дело N2 3/2023 на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.

114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

В процесния случай, видно от погасителен план към договора кредит, приложен от ищеца към исковата молба, ставало ясно, че кредитополучателят дължи заплащане на общо 341 месечни вноски с падеж на последната погасителна вноска на 20.03.2038 г. В този смисъл, към датата на предявяване на иска не е настъпила погасителна давност за вноските за главница за периода 20.10.2020 г. - 20.03.2038 г. и исковата претенция се явявала частично неоснователна.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Ответната страна отправя форма на процесуална защита отвод и обективира искане за прекратяването на делото поради липса на интерес от воденето на иска –липса на активна процесуална предпоставка,евентуално и алтернативно-защита по същество чрез правоотлагащо възражения относно дължимост на част от сумата.

3

3.Кои права и кои обстоятелства се признават-Между страните няма спор относно сключения договор за банков кредит с длъжник от ищеца,транслирането на същия по силата на цесия между кредитодателят „Банка ДСК“ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД,липсата на образувано изпълнително производство между страните,както и фигурирането на кредита като дължим в ЦКР към БНБ.

Правни съображения

Делото е образувано по предявен установителен отрицателен иск с правно основание чл.124 ал.I от ГПК.

Безспорни обстоятелства между страните,а и в тази насока са несъмнено доказателствата по делото са-ищецът е сключил ипотечен кредит на 17.III.2008 г. с „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 25 000 евро,платим на 341 вноски,като последната е дължима на 20.III.2038 г.;вземането по този договор е транслирано по силата на договор за цесия от 10.Х.2016 г. от банката като цедент на цесионера и ответника по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД.Ищецът като длъжник по прехвърленото вземане е обхванат от цесията,видно отпредставения списък към договора от 10.Х.2016 г.Неговото задължение възлиза на 62 925.43 лева,неоспорено по делото като размер.Ищецът не сочи,че цесията не му връчена и не излага доводи относно действието й,както и не сочи че е осъществил изпълнение към кредиторите.Безспорно между страните е и обстоятелството,че кредита фигурира като дължим в ЦКР към БНБ.

Няма спор между страните и че ответникът е субект по чл.4 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър и като такъв е подал информация за задълженията на ищеца в регистъра към БНБ,възлизащи на 32 811 лева.Последният е поискал ответникът като такъв субект да инциира заличаване на горната информация,поради настъпила погасителна давност за това вземане,но „ЕОС Матрикс“ ЕООД отказва да извърши това,тъй-като не признава погасяването на дълга и законовото си задължение да го обави в ЦКР при БНБ.По този начин е осъществена процедурата по чл.24 ал.I-III от Наредбата.Действително поради отказа на ответника да заличи информацията за дълга на ищеца в регистъра,същият продължава да съдържа данни за ищецът,че е длъжник на ответника за посочената сума,което съставлява негативна за първия информация,ако не е налице действителен дълг.Тази информация е част и от гражданския статут на ищеца,която се явява правнозначима при преценка на неговата платежоспособност,задлъжнялост и кредитоносимост,и то в ограничителен аспект.Поради това и същата сериозно би могла да повлияе на възможността същият да участва оптимално в гражданския и търговския оборот ,особено чрез получаване на заеми,лизинги,да става поръчител и др. под.Ето защо И. Й. М. става активно легитимиран да предяви отрицателния иск реда на чл.124 от ГПК и предвид чл.24 ал.V от Наредбата.Установителният иск като форма на защита осигурява най- широка такава, в сравнение с осъдителните и конститутивните искове,като при неговата активна легитимация водещ и обосноваващ е именно законово признат интерес.

В този смисъл ищецът има и правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск,че не дължи сумата на ответник ,който по 4 силата на нормативно установени и административноправни задължения е длъжен да обективира вземането в ЦКР на БНБ.Евентуалното положително съдебно решение по предявеният иск е законово основание по чл.24 ал.V от Наредбата ,същото да се обяви и в самия регистър по партидата на ищеца и да се оповести,че същият вече не дължи цялостно или частично посочения дълг.По този начин се осъществява защита на законово признат интерес на ищеца за оспорване на данните за неговата задлъжнялост, които се съдържат в Централния кредитен регистър,които са пряко свързани с неговата платежоспособност и кредитоносимост.Пасивно легитимирана да отговаря по установителния отрицателен иск е именно кредитната институция,която от една страна е такава по материалното правоотношение, от което произтича вземането,а от друга – субект на задължението по чл.4 от обсъдената наредба да го обяви в кредитния регистър.БНБ в такива случаи не упражнява пряк контрол върху предоставените данни,нито може да им влияе.