Определение № 327 от 09.05.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Габрово, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500150 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „А1 България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, район ***, ул. „***"' № *, представлявано чрез пълномощника Й. срещу разпореждане на Районен съд – Дряново по ч.гр.д. № 150/2024 г., в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 87,05 лв. – такса за събиране на дължими суми, 1909,90 лв. – общ размер на неустойки като противоречащи на добрите нрави, както и мораторна лихва върху отхвърлените суми.

В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че така формираните суми за неустойки, в частите, които са обвързани с размера на месечните абонаментни такси, поставят праг на максималния размер на неустойката за физическите лица до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, в които размери са само част от исковите претенции. Не се претендират стойности на абонаментните такси за целия срок на договора. Така претендирани не се създава неравновесие в правата и задълженията на потребителяи мобилния оператор по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция. Клаузите от процесния договор не са създали възможности за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави. Неустойките са начислени поради срочния характер на договора, с който длъжникът се е обвързал и заради който е получил преференциални цени.

Сочи, че право на оператора е да претендира цени за отстъпки на устройства предоставени на абоната с оглед минималния срок на тарифно обвързване или цена на оборудване, което същият не е върнал след края на срока на договора, въпреки, че същото му е било предоставено за използване само с оглед заявената услуга. В тази връзка не споделя приетото от заповедния съд, че това е скрита неустойка или нарушава добрите нрави. Сочи, че обезщетението за обратотка на просрочените задължения е говорено между страните като такса, която се начислява при просрочени задължения, като тя има за цел да обезщети кредитора за вредите, които търпи от обработката и администрирането извънсъдебно на просроченото задължение, в това число на заплащането на колекторски такси. Счита, че всички претендирани неустойка са дължими и не противоречат на добрите нрави. Моли да се отмени разпореждането в обжалваните части. Претендира разноски.

1

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Дряновски районен съд е образувано по заявление от вх. № 230 от 25.01.2024 г., подадено от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, срещу Р. Е. Ф., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 2947,88 лв.- обща стойност на неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 463,94 лв. от датата, представляваща първи ден от забавата на плащането по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на настоящото заявление, както и законна лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.

С разпореждане № 84 от 26.01.2024 г., заявлението е оставено без движение и е указано на заявителя за индивидуализира пертендираното вземане за главница, като посочи по чл.8.1 от сключените между страните договор, а именно Договор за мобилни услуги с № 501185411 каква конкретна сума се дължи за неустойка при предсрочно прекратяване и неустойка за невърнато оборудване и как е формирана.

С уточнителната молба, заявителя „А1 България“ ЕАД уточнява, претедираните от тях суми в общ размер на 2947,88 лв. се претендират по един общ рамков договор № М4891882, № М 4954418 и М 4986425. Посочват по пера как е формирана цялата сума.

Уточнява, че в сумата от 2947,88 лв. - обща стойност на задълженията за предоставени електронни съобщителни услуги, е включена и сумата от 9,84 лв. - такса за събиране на дължими суми за периода 09.05.2022 г. - 08.08.2022 г., като се претендира и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1,51 лв. за периода от 14.07.2022 г. до 19.01.2024 г. Както и че в сумата от 420,39 лв. - обща стойност на задълженията за предоставени електронни съобщителни услуги, е включена и сумата от 77,21 лв. - такса за събиране на дължими суми за периода 23.05.2022 г. - 22.06.2022 г., като се претендира и мораторна лихва върху тази сума в размер на 11,56 лв. за периода от 28.07.2022 г. до 19.01.2024 г.

С разпореждане № 145 от 12.02.2024 г. заявлението е оставено без движение и е указано на заявителя да представи по делото заверени копия от сключените с Р. Е. Ф. договор за продажба на изплащане от 11.11.2021г., по силата на който било закупено на изплащане устройство Smart Watch Huawei GT 2 Pro Sport Black и договор за услуга 359988776080, като посочи кога е сключен договорът и с какъв предмет. Както и да уточни посочената в т. 1 и 3 от молбата от 09.02.2024г. такса за събиране на дължими суми на какво основание се дължи от потребителя. С молба от 26.02.2024 г. се представени исканите договори и е уточнено, че таксата за събиране на дължимите суми е уговорена в съответните клаузи на общите условия.

С допълнителна молба от 26.02.2024 г. се уточнява, че съгласно действащият ценоразпис таксата за събиране на дължими суми представлява 8% от неплатените просрочени суми по фактури за съответните услуги и/ или закупени устройства, изчислена към момента на издаване на посочената фактура. Начислява се при просрочие от три броя последователни фактури.

От представените по делото договори, се установява, че длъжникът е физическо лице и като такова се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като вземането се основава на сключени договори за електронни съобщителни услуги.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, против Р. Е. Ф., ЕГН **********, от гр. ***, ул. *** № * в частта относно сумата 9,84 лв. - такса за събиране на дължими суми за периода 09.05.2022 г. - 08.08.2022 г. и сумата 1,51 лв. - мораторна лихва върху тази такса за периода от 14.07.2022 г. до 19.01.2024 г., сумата 77,21 лв. - такса за 2 събиране на дължими суми за периода 23.05.2022 г. - 22.06.2022 г. и сумата 11,56 лв. – мораторна лихва върху тази такса за периода от 28.07.2022 г. до 19.01.2024 г., сумата 584,76 лв. – общ размер на неустойка по договор с партиден номер М4891882, сумата 80,15 лв. – общ размер на мораторна лихва за неустойка за периода от 22.08.2022г. до 19.01.2024г., сумата 279,16 лв. – общ размер на неустойка по партида М4954418, както и сумата 46,14 лв.

– общ размер на мораторна лихва за неустойка за периода от 03.06.2022г. до 19.01.2024г., сумата 1045,98 лв. – общ размер на неустойка по договор с партиден номер М4986425, както и сумата 168,41 лв. – общ размер на мораторна лихва за неустойка за периода от 26.08.2022г. до 19.01.2024г. на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, както и за разноски за разликата от 79,87 лв. до пълния претендиран размер от 218,24 лв. ПРиел е, че съществува обоснована вероятност вземането за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на вземането да се основават на неравноправни клаузи. Приел е, че така претендираната неустойка и начина по който е формирана остава неясен за потребителя, тъй като в представените договори не е посочен размера на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължат към момента на прекратяване на договора, от която такса следва се формира размера на неустойката. Също така е приел, че в частта за претендираната неустойка в размер на три стандартни месечни такси е в противоречие с добрите нрави.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

В производството е установено, че длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, като е достатъчно и обоснована вероятност вземането да се основава на неравноправна клауза, за да бъде оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност вземането за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на вземането да се основава на неравноправна клауза. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не е обоснована по размер, едностранно е определена от доставчика на услуги, като не е включена в договора, а в приложимите общи условия, поради което и клаузата в чл. 51д от Общите условия вероятно е неравноправна, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Клаузата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на услуги, който едностранно, без посочени критерии, определя размера й, което и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Независимо от уговорения максимален размер на неустойката за прекратяване на договора в трикратен размер на месечните абонаментни такси, с оглед на начина по който е формирана остава неясен за потребителя. Посочените стойности на неустойките с допълнителната молба не внася яснота как са формирани по всеки отделен договор (приложение) за всяка от посочените услуги. Съществува обоснована вероятност вземането за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на вземането да се основават на неравноправни клаузи. В договорите не са посочени точно и ясно какъв е дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна вноска, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която такса в последствие да се формира дължимата неустойка.

Не е налице точно и ясно представяне на информацията по договора, така че 3 потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. В този смисъл са и решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove.

Предвид гореизложеното обжалваното Разпореждане от 06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 42/2024 г. по описа на Районен съд - Дряново, като правилно следва да бъде потвърдено, а частната жалба да се остави без уважение, като неоснователна.

Във връзка с горното, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 207 от 06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 42/2024 г. по описа на Районен съд – Дряново, с което е отхвърлено подаденото от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Р. Е. Ф., ЕГН ********** от гр. *** за сумата от 9,84 лв. - такса за събиране на дължими суми за периода 09.05.2022 г. - 08.08.2022 г. и сумата 1,51 лв. - мораторна лихва върху тази такса за периода от 14.07.2022 г. до 19.01.2024 г., сумата 77,21 лв. - такса за събиране на дължими суми за периода 23.05.2022 г. - 22.06.2022 г. и сумата 11,56 лв. – мораторна лихва върху тази такса за периода от 28.07.2022 г. до 19.01.2024 г., сумата 584,76 лв. – общ размер на неустойка по договор с партиден номер М4891882, сумата 80,15 лв. – общ размер на мораторна лихва за неустойка за периода от 22.08.2022г. до 19.01.2024г., сумата 279,16 лв. – общ размер на неустойка по партида М4954418, както и сумата 46,14 лв.