Определение № 806 от 16.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. Стара Загора, 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500383 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274- 278 във вр. чл.248, ал.3 от ГПК .

Въззивното дело е образувано е по постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба вх.№ 8234/30.032023г. от „Е.Г.-А.“- ООД, гр.С.З., против Определение № 796/23.03.2023г. постановено по ч.гр.д.№ 5616/2022г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е осъден Заявителя в производството „ВВК“ ООД, гр.С.З. да им заплати сумата от общо 451, 20 лв., представляваща адвокатски хонорар, като отхвърля претендирания хонорар в останалата му част до общо 650 лв. Изложени са подробни съображения, че първоинстанционният съд неправилно е калкулирал дължимата сума, предвид обстоятелството, че претендираната от заявителя сума от общо 650 лв. представлявала минималния адвокатски хонорар за това производство и материалния интерес в него, съгласно Наредба № 1/2004г.

Претендира се отмяната на обжалваното Определение, като се постанови съдебен акт, с който да се осъди „ВВК“- ООД да заплати на „Е.-Г.А.“- ООД, за сумата от 650 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по ч.гр.д.№ 5616/2022г. по описа на PC- Ст.Загора.

По делото е постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК и втора частна жалба вх.№ 9112/07.04.2023г. от „ВВК“- ООД, гр.С.З. против Определение № 796/23.03.2023г. постановено по ч.гр.д.№ 5616/2022г. по описа на РС- Ст.Загора, с която се моли отмяната му. Излага подробни фактически и правни съображения в тази насока.

Ответната страна по втората ч.жалбата „Е.-Г.-А.“- ООД е депозирал по делото в законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК писмен Отговор на частната жалба вх.№ 12341/15.05.2023г., с който се претендира частната жалба да бъде оставена без уважение, със законните последици, за което се излагат подробни фактически и правни аргументи.

1

Настоящият въззивен съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч.гр.д.№ 5616/2022г. по описа на РС- Ст.Загора е било образувано по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, вх.№ 29598/16.12.2022г. от „ВВК“- ООД срещу „Е.-Г.-А.“- ООД . С Разпореждане от з.з. на 20.12.2022г., постановено по делото, заповедният РССт.Загора е намерил, че са налице предпоставките за издаването й и е издал в полза на заявителя Заповед № 2528/2022г. за изпълнение на парично задължение. Заповедта е била връчена лично на длъжника на 23.12.2022 г., който в указания му срок е подал възражение по чл.414 от ГПК, в което изрично е посочил, че претендира разноски във връзка с подаденото възражение и е приложил договор за правна защита и съдействие, сключен с адв.М. М. от АК- Ст.Загора, в който е удостоверено, договорено и платено по банков път адв. възнаграждение в размер на общо 650 лв. Заповедният съд е указал на заявителя възможността му да предяви иск по чл.415 от ГПК и последиците от неподаването му, като в законоустановения 1- месечен срок същият не е представил доказателство за предявяване на иска относно вземането, поради което с постановено в з.з. Определение № 547/28.02.2023г. заповедният съд на основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилил така издадената по- рано негова Заповед за изпълнение.

С молба от длъжника „Е.-Г.-А.“- ООД по чл.248 от ГПК е поискано да бъде допълнено Определение № 547/28.02.2023г. в частта му за разноските и с искане заявителят да бъде осъден да заплати на длъжника направените разноски в заповедното производство в размер на общо 650 лв. за адвокатско възнаграждение, като Молбата е била надлежно връчена на заявителя с указание за представяне на отговор. На 13.03.2023г. по делото е постъпил Отговор от заявителя, в който излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, да бъде оставено без уважение искането.

С обжалваното Определение РС е уважил молбата, като с Определение № 796/23.03.2023г. е осъдил заявителя „ВВК“- ООД, гр.С.З. да заплати на д л ъ ж н и к а „Е.-Г.-А.“- ООД, гр.С.З. сумата от общо 451, 20 лв., представляваща разноски за процесуално представителство по ч.гр.д.№ 5616/2022г. по описа на РС- Ст.Загора.

При тези фактически обстоятелства, въззивният съд приема, че по първата частна жалба от „Е.-Г.А.“- ООД, длъжникът има право на направените разноски в заповедното производство за осъществено процесуално представителство от адв.М. М. във връзка с подаденото възражение по реда на чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. В случая, претенцията е заявена не в исково, а в заповедно производство и възнаграждението се определя по общите правила на чл.7, ал.2 от Наредба № 1, но на база половината от стойностите на претендираните суми по чл.7, ал.7 от Наредбата. Поради което в случая адвокатското възнаграждение следва да се определи на база материален интерес от половината на претендираното 2 вземане- тоест в размер на точно 601, 20 лв. Мотивиран от гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира, че депозираната частна жалба се явява основателна и доказана, и следва да бъде уважена, със законните последици.

Относно втората частна жалба от „ВВК“- ООД въззивният съд приема, че съобразно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКССофия, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респективно по чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските- както в исковото, така и в заповедното производство. От което следва, че и двете страни в заповедното производство имат право на разноски, разпределени съобразно правилата на чл.78 от ГПК, които се присъждат в исковото производство по реда на чл.422, респ. на чл.415, ал.1 от ГПК. Когато обаче исково производство не е проведено/какъвто е настоящия случай/, заповедният РС е компетентен да се произнесе по направените разноски в производството, проведено пред него. Понеже с определението, с което на осн. чл.415, ал.5 от ГПК се обезсилва заповедта за изпълнение, прекратява се и производството по образуваното ч.гр.дело, а съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В заповедното производство РС е валидно сезиран с подаването на възражението по реда на чл.414 от ГПК с вх.№ 320/06.01.2023г., в което е направено изрично искане за присъждане на съдебни разноски за процесуално представителство. Към възражението са приложени и писмени доказателства за направените /заплатени/ от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство - договор за правни услуги и платежен документ, удостоверяващ реално заплатения адв.хонорар. Мотивиран от гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира, че депозираната втора частна жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да бъде оставена изцяло без уважение, със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно касационно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.78, ал.1 и 2 във вр. с чл.415, ал.1 и 5, и чл.422 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 796/23.03.2023г. по описа на РС- Стара Загора, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА "ВВК" ООД- ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., *** да заплати на „Е.-Г.А.“ ООД- ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., ***, направените по ч.гр.д.№ 5616/2022г. по описа на 3

РС- Ст.Загора разноски в размер на 601, 20 лв./шестстотин и един лева и двадесет стотинки/ за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 9112/07.04.2023г. от "ВВК" ООД- ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., ***“ против Определение № 796/23.03.2023г. постановено по ч.гр.д.№ 5616/2022г. по описа на РС- Ст.Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4