Решение № 1387 от 25.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Г.а - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Г.а - Точевска Гражданско дело № 20245330104083 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. Д., ЕГН:

**********, от гр. П., ул. „*****” № ***, бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. С. П., против Т. Г. В., с ЕГН **********, действащ в качеството си на Земеделски производител Тодор Г. Ванев, ЕИК: 178808965, с адрес: село Стряма, община Раковски, област Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 37, с която е поискано осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, в следствие на претърпяна на 20.07.2023 г. злополука, призната за трудова с разпореждане № ********************* г. на *******- П., ведно със законната лихва върху сумата от датата на злополуката- 20.07.2023 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № ******* г., като ТПО било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ, със заповед на работодателя № ******* г. Твърди се, че по време на работа ищецът претърпял трудова злополука, която работодателят се опитал да прикрие. На 20.07.2023 г. около 08:30 часа ищецът изпълнявал служебните си задължения при работодателя в кравефермата в гр. Р., където трябвало да отдели 4 крави за манипулации и лечение в пригоденото за тази цел отделение със станок, състоящ се от метални прегради. Три от кравите били за подрязване на копита, а четвъртата 1 имала силно надут търбух и трябвало спешно да бъде вкарана в станок, защото трудно дишала. Поради заболяването си тя била нервна и уплашена и не искала да влезе в станока, като блъскала другите крави около нея, които бягали безразборно в помещението. В един момент те се озовали зад тръбната ограда, която се държала на панти в единия край. В опита си да избягат, четири от кравите едновременно ударили вратата с голяма сила, зад която врата се намирал ищецът. В този момент вратата под напора на животните се насочила към ищеца, който нямал време и възможност да направи каквото и да е било, за да се предпази от удара, а успял единствено да се обърне и да се опита да избяга, но за съжаление било късно.

Металната врата го ударила в лявата част на гърба и лявата ръка, вследствие на което бил отхвърлен от мястото си в посока към другата врата. След като кравите избили едната врата, тръгнали да бягат и се ударили във втората врата, вследствие на което тя го ударила във ****, **************. В това време изгубил съзнание за неопределен период от време, а когато се свестил, чул около него да вика уплашено **** на собственика на кравефермата, който му помогнал да се изправи и след това се обадил на **** да извика лекар. Чувствал се много зле и на два пъти се задавил, като *******. Цялата ***** на ищеца била в *****************и го боляло много, мислел си, че е ****. При опит да си поеме въздух усещал ************ Закарали го до спалното помещение и там легнал да дочака медицински екип. Като дошъл собственикът, той накарал един от работниците да го закара със служебната кола до Х. в гр. П., като го увещавал да скрие случилото се, като той щял да го компенсира. Няколко минути след инцидента болките се усилили дотолкова, че започнал да губи ориентация за време и място. В един момент разбрал, че е закаран в болницата на „*************“ и е в инвалидна количка. Там дошла и съпругата му. В болницата му направили изследвания и *********, която показала, че има ******************************, ***************, ***************. Бил хоспитализиран за няколко дни до стабилизиране на състоянието му, след което бил изписан на домашно лечение.

Издадени били епикриза и болнични листове, а след това последвало и уволнението му. По случая ищецът сезирал *****- гр. П. и *******- гр. П., като с разпореждане № ***************** г. злополуката била приета за трудова. След инцидента изпаднал в дълбока депресия, силна тревожност и стрес, особено при мисълта, че можел да загуби живота си. Изпитвал адски болки и бил на болкоуспокояващи медикаменти, като все още му било трудно да преодолее и забрави всичко. Бил в отпуск по болест в резултат на инцидента и останал без трудови доходи. Не можел да се обслужва сам и без чужда помощ, тъй като ****************. Не можел да излиза навън, като му били ограничени социалните контакти. Страхът от случилото, болки и дискомфорт белязали обрат в живота му, поради което определя причинените му вреди от неимуществен характер да възлизат на 35 000 лева, поради което моли за осъждането на ответника в тази връзка.

Претендира законна лихва от датата на уреждането, както и присъждане на разноски.

В срока за отговор такъв от ответната страна е постъпил, чрез пълномощника адв. Д. Б.. С отговора искът се оспорва. Взема се становище същият да е допустим, но неоснователен.

Прави се възражение за изключване отговорността на работодателя поради настъпване на 2 злополуката по изключителна вина на пострадалия, респ. за намаляване на обезщетението поради изключително допринасяне за настъпването й от страна на ищеца при условията на груба небрежност.

Твърди се фактите, посочени в исковата молба, да са в по-голямата си част неверни. Сочи се, че ответникът е земеделски производител и притежава ферма за животни в село С. Във фермата била налична сграда с площ от около 16 кв.м., в която се намирало обособено пространство, наречено „станок“. Предзнаначението му било в него да се извършват манипулации от ветеринарен лекар на домашни животни. На 20.07.2023г. ищецът се намирал в сградата със станока, като целта му била, в него да бъде вкарано домашно животно – крава, за извършване на ветеринарна манипулация. В сградата бил и синът на ищеца - Г. В.

Животното се съпротивлявало и не желаело да влезе в станока. За да го принуди да стори това, ищецът Д. взел електрическа палка, като започнал удря кравата в задната й част, като нанасял и електрически удари също. След втория удар, синът на ответника предупредил ищеца да престане да удря животното, тъй като то започва да става неспокойно и може да настъпи инцидент. Въпреки това, ищецът продължил с нанасянето на електрошоковите удари - въпреки последващите предупреждения ******** на ответника. Кравата станала изключително неспокойна и раздразнителна и се насочила към изхода сградата, за да избяга.

Ищецът продължил да й нанася електрошокови удари. Достигайки до вратата на сградата, кравата я бутнала и вратата ударила ищеца. Според ответника, на него не е известно какви телесни увреждания би могъл да е претърпял ищеца непосредствено след инцидента, тъй като от поведението на същия не можело да се направи извод състоянието му да е било описаното в исковата молба. Отрича се да е губел съзнание или да е **************.

Същият бил отведен в болница за преглед по инициатива на самия ответник, а преди да тръгнат за болница, лично споделил пред служителката на ответника Н. К., че вината за инцидента е изключително негова, тъй като не е преценил правилно поведението на животното. След това отишъл до болница в гр. П., придружен от И. К. – друг служител на ответника, като по пътя настоявал да спрат да пият кафе и да ядат сладолед. Поведението му било такова, че изобщо не предполагало описаните в исковата молба телесни увреждания.

След това сам и без каквато и да било лекарска помощ отишъл до лекарския кабинет.

С оглед на горното се твърди, че обезщетение за претърпените неимуществени вреди не се дължи на ищеца, тъй като той със свои умишлени действия допринесъл за настъпване на претендираните от него наранявания. Прави се възражение по смисъла на чл.201, ал.1 от Кодекса на труда (КТ). Твърди се, че ищецът много добре съзнавал, че с многократното прилагане на електрошок на животното ще последва негова агресивна реакция, която може да доведе до телесното му увреждане и въпреки това знание и предупреждения ******* на ответника, той продължил с нанасянето на ударите.

Евентуално, ако съдът приеме, че увреждането не било причинено умишлено, то се прави възражение за съпричиняване, тъй като телесните увреждания на ищеца били нанесени в резултат на груба небрежност, в който смисъл се прави възражение по чл.201, ал.2, т.1 КТ.

Твърди се, че небрежността е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал, 3 настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. В случая ищецът много добре осъзнавал, че многократните удари по животното ще причинят неговата агресивна реакция, но от поведението му и твърденията му в исковата молба следвало, че е предполагал, че може да предотврати евентуално негово увреждане от предстоящата агресия. В този случай се твърди, че ищецът има изключителна вина за настъпване на вредоносния резултат, като се прави искане да бъде редуцирано претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Също така се твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено с оглед заявените телесни увреждания, болки и страдания.

Прави се искане, в случай, че съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, то на основание чл.200, ал. 3 КТ да приспадне обезщетението за временна неработоспособност, което ищецът е получил за периода от 20.07.2023г. до 31.10.2023г. в размер на 4000 лева.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си адв. С. П. взема становище за доказаност на исковете по основание и размер. Представя писмена защита. Счита за недоказана тезата на ответника за наличие на съпричиняване, както и за недоказани твърденията му да е използвал посочената електрошокова пръчка/палка спрямо животното, като счита, че показанията на свидетелите на ответника са от една страна противоречиви, от друга – такива на заинтересовани лица. Счита за доказано наличието на злополука, призната за трудова по надлежния ред, довела до временна неработоспособност на ищеца, травматичните увреждания на ищеца да са довели до трайно затрудняване движенията на *********************, както и до разстройство на здравето, като възстановителният процес според вещото лице е отнел поне 3-4 месеца. Сочи, че на ищеца са причинени две средни и множество леки телесни повреди, същият за период над шест месеца се е възстановявал и не е могъл да се обслужва сам, поради което и при съвкупна преценка критериите на чл. 52 от ЗЗД му се следва обезщетение в размер от 35 000 лева. Претендира законна лихва от датата на увреждането и разноски за платено адв. възнаграждение в р-р на 3850 лева.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномнощника си адв. Д. Б. оспорва иска, като счита същия за неоснователен, респ. завишен по размер. Депозира писмена защита. Счита за безспорно установено наличието на трудово правоотношение между страните, заеманата от ищеца длъжност и обстоятелството, че на процесната дата същият е претърпял увреждане от селскостопанско животно – крава, което е признато за тр. злополука. Счита за недоказани обаче твърденията на ищеца досежно обстоятелствата, при които тази злополука е настъпила, а именно твърденията, че едно от животните е било с „надут търбух“, както и че е бил блъснат от врата, блъсната от „стадо буйстващи крави“. Детайлно коментира доказателствата, събрани по делото, счита, че ищецът е премълчал действителната причина за „разбесняването“ на кравата и че кравата е била само една, счита, че от тях не се установяват твърденията на ищеца досежно причините, довели до настъпване на злополуката, а, че се установяват тези, твърдени от ответника – че ищецът е приложил 4 многократно върху кравата електрошок, както и преди това я е удрял с пръчка, за да я накара да му се подчини, което е причинило разбесняването й. Счита, че твърденията му се установяват от повторната ВМЕ, както и от свидетелските показания, поради което счита за доказана тезата си, че ищецът сам с умишлените си действия, респ. грубата си небрежност е допринесъл за уврежданията си. Цитира Закона за вереринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните, като счита, че с действията си ищецът е нарушил разпоредби на тези закони, поради което е допуснал тежко нарушение на задълженията си, регламентирани в тях,като е действал умишлено, поради което се моли отговорността на работодателя да се изключи. В случай, че съдът не възприеме тезата за умишлено причиняване от ищеца, моли да се приеме,че е налице груба небрежност и съпричиняване в изключително висока степен – 90 %, поради което моли обезщетението да се намали, а след приспадане полученото обезщетение от ДОО искът да се отхвърли в цялост. Също претендира разноски – 2400 лева платено адв. възнаграждение и 1350 лева платено възнаграждение за две ветеринарномедицински експертизи.