Решение № 260866 от 12.07.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260866 12.07.2021г. Град П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд X-ти състав

На тридесети юни

Година

2021

В открито заседание в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

Секретар: БОЖУРА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2179 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Емилия Максимова, срещу В.Л.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 594,81 лева, от които сумата от сумата 544,20 лв. /петстотин четиридесет и четири лева и 20 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 50,61 лв. / петдесет лева и 61 стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 544,20 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 25.01.2019г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № ***** по описа на съда за 2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител- адв. Н. от Адвокатска колегия- П., е депозирал отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба, същият оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото Дружество. Твърди, че сумите са погасени по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като необосновани и недоказани. Правят се доказателствени искания, като се оспорва и редовността на счетоводството на дружеството.

В проведените по делото няколко съдебни заседания, са били установени допълнителни факти по делото, а именно, че първоначалният ответник по делото е починал в хода на производството, поради което и съдът с нарочно определение е констатирал този факт и е дал указания на ищеца за посочване на наследници на починалото лице, като с протоколно определение от 22 юли 2020 г., съдът след изпълнение на така дадените указания от ищеца, е конституирал по делото като ответници наследниците на първоначалния ответник или-С.Б.А. и И.Б.А., в качеството на наследници на ответника В.Л.А. /починал в хода на производството/, като ищецът претендира да бъде признато за установено че следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки по 1/2 ид. част от общия дълг - в размер на 594,81 лв., представляващ главница от 544,20 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 50,61 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 544,20лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. Ю.Г., бл. 1. вх. А, ап. 17, а именно:

С.Б.А. следва да заплати сумата в размер на 297,41 лв., от които главница в размер на 272,10 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 25,31 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 272,10 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

И.Б.А. главница в размер на 297,40 лв., от които главница в размер на 272.10 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 25.30 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 272,10 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

Съдът докладвал и Справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за получена информация от НБД „Население“ за адреси на лицата-наследници, същите са с настоящи адреси в гр. София, но предвид разпоредбата на чл. 119, ал.3, вр. чл. 108, ал.2, вр. чл.113 и чл. 115, ал.2 ГПК възражения за неподсъдност могат да се направят от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба или да се повдигнат служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, като в случая тези срокове са минали по делото без да бъде направено такова възражение, поради което делото следва да продължи. Ответникът С.Б.А. не е депозиран отговор в срок, като отговор е бил депозиран от назначения особен представител на другия ответник, в който същата прави възражение за неподсъдност на спора и моли делото да бъде прекратено и изпратено на СРС. Съдът намира, че действително постоянният и настоящият адрес на втория ответнтик е в София, но доколкото другият ответник не е направил такова възражение, то делото следва да продължи да се разглежда от ПРС, като възражението съдът е оставил без уважение с нарочно определение от закрито с.з. и е насрочил в осз делото.

По делото в хода на производството са били приобщени множество писмени доказателства, ангажирани от ищеца, с оглед разпределената му доказателствена тежест в процеса, като по делото са били изслушани и приети и заключенията по СИЕ И СТЕ, досежно спорните по делото факти.

В последното проведено по делото с.з. СЪДЪТ е докладвал постъпил от ищцовото дружество имейл с рег. № ******от 23.06.2021 г. с приложен списък по чл.80 ГПК за 650 лв. разноски по делото, които се претендират, както и имейл с рег. № ****** от 22.06.2021 г. за заявено виртуално участие по делото, от което юрисконсулт С. се възползва.

Ответникът С.Б.А., редовно призован, не се е явил по делото и не е изпратил свой представител.

За ответника И.Б.А. – редовно призован, се е явила назначената му като особен представител адв. П.П.. Представителите на страните молят за уважаване, респ. за отхвърляне на претенцията, като излагат доводи за това.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал*вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена издадена Заповед №81/10.01.2019 г. по ч.г.д.№ ***** по описа на съда за 2019г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Ищецът

“Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: писмо с изх.№ 20/МСИ-654-1/05.06.2020 г., подписано от Директор Дирекция „МПТ“ към Община П., ведно със заверено копие от декларация по чл.14 от ЗМДТ, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2008 г. и удостоверение за наследници на В.Л.А., като видно от декларация по чл.14 ЗМДТи удостоверение от Община П., Дирекция “Местни приходи”, както и приложената към него данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот, подадена от трето за спора лице- депозирана от Т.С.И.- съпруга на първоначалния ищец- починала, видно от представено удостоверение за наследници на същата – починала преди исковия период и оставил преживял съпруг /първоначалния ответници/ и двама сина /настоящите ответници/ , като в справката и писмото е посочено, че имотът не е предеклариран в шестмесечния законоустановен срок от наследниците, като към декларацията е представен и нотариален акт за покупко-продажба, в който са вписани, както лицето Т.С.И., така и първоначалния ответник- В.Л.А., като в декларацията третото за спора лице е декларирало имота като съсобствен на лицата в равни квоти – по една втора. Същевременно видно от представено удостоверение за наследници, се установява, че В.Л.А. е починал на 10.02.2019 г., като е оставил трима наследници - брат и двама сина на починалия през 2016 г. брат на лицето /като е вписано, че починалият е неженен към момента на смъртта си/, с посочени в удостоверението адреси, като видно от представеното удостоврение за наследници починалата на 12.12.2014 г. Т.С.И. е оставила наследник впоследствие починалия първоначален ответник по делото В.Л.А., като е починал и другият й брат през 2016 г., и наследници единствени са останали настоящите такива, които по закон са наследили по една втора идеална част от имота

По делото са конституирани, в качеството на ответници наследниците на починалото лице , като няма данни същите да са се отказали от наследството на своите наследодатели, поради което и съдът приема, че същите притежават по закон в съсобственост имота в равни части –или по една втора идеална част от съсобствеността, като претенцията е заявена именно в посочения смисъл- по една втора от претендирания дълг за всеки един от тях.

Съдът намира, че впоследствие конституираните ответници по делото, като съсобственици на процесния имот, се явяват клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.