Определение № 160 от 16.01.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Варна, 16.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20233100500069 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на Д. В. Г. И Ц. В. Г. , чрез адв.П. против Определение № 11747 от 25.10.2022 година на ВРС, постановено по гр.дело № 2010/2022 година, с което е било спряно производството по делото и с което е бил включен в делбената маса ПИ 459, находящ се в село Осеново, ,ведно с построените в него сгради – 459.1; 459.2 и 459.3.

В жалбата се излагат оплаквания, че това действие се явява незаконосъобразно и че не почива на наличните в делото доказателства.Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдо – производствените действия.За целта адв.П. излага, че не е налице преюдициалност между заведено пред ВРС гражданско дело по чл.87 ал.3 от ЗЗД и настоящия спор; както и че включването в делбената маса на посочения по – горе имот не почива на законови разпоредби предвид обстоятелството, че той е изцяло собственост на нейните доверители.

Отговор по делото не е постъпил.

За да се произнесе по спора ВОС съобрази следното:

Пред първата съдебна инстанция е бил предявен иск, с правно основание чл.34 ЗС по отношение на изброените в исковата молба движими вещи – т.а, л.а и оръжия.С отговора си против исковата молба съделителката И. Ц. е настояла да се включил и процесния имот № 459 в село Осеново, като по отношение на него пояснила, че е и предмет на разглеждане в производство по чл.87 ал.3 от ЗЗД между същите страни.Настояла предвид факта, че се цели отмяна на н.а.171/2014 година чрез които покойния наследодател е прехвърлил част от собствеността си срещу задължение за гледане и издръжка, производството по делото да бъде спряно.

1

Изследвайки твърденията на страните ВРС е стигнал до извода за наличието на преюдициалност между делбеното производство и производството по гр.дело № 8759/2021 година /неприключило със стабилен акт/ и спрял производството по гр.дело № 2010/2022 година.

Виждането на съда е следното:

За да е налице основанието по чл. 229, т. 4 ГПК за спиране на производството, е необходимо изходът по едно висящо дело да е обуславящ изхода по делото, което се спира. Без значение е дали преюдициалното дело е гражданско, наказателно, административно, конституционно. Важното е неговият изход, предвид предмета на двете дела, да влияе върху правилността на решението по обусловеното дело. В своята практика, в т.ч. задължителна по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, ВКС неизменно приема, че основанието по чл.

229, т. 4 ГПК - преюдициалност на висящ спор, е налице, когато правоотношението предмет на обуславящото дело е част от фактическия състав на правоотношението предмет на обусловеното дело. Когато преюдициалното дело е гражданско, необходимо е още да е налице субективен идентитет между страните по него и тези по делото, чийто изход то обуславя, с оглед зачитане на решението по него от съда по обусловеното дело съгласно чл. 297 ГПК. Изискването не е за абсолютна идентичност, а за съвпадане на страните между обусловеното дело и част от страните по обуславящото дело.

Според константната практика на ВКС оспорването и претенциите по чл. 342 и чл. 343 ГПК не могат да бъдат повдигани и разглеждани в производството за съдебна делба, ако са предявени извън преклузивния срок по чл. 342 ГПК до първото заседание по делото и когато са били разрешени със сила на пресъдено нещо или са били предявени по исков ред, преди да бъдат повдигнати пред делбения съд. В първата хипотеза те ще бъдат пресечени от отвода за пресъдено нещо, а във втората – от отвода за висящ процес. Самият процес за съдебна делба следва да бъде спрян, ако между съделителите е налице висящ процес по преюдициален за делбата въпрос /чл.

229 ал.1 т.4 ГПК/, още повече, че другото производство е било образувано преди започване на съдебната делба. Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство, но и вън от него.Непредявените в законоустановения срок по чл. 342 ГПК възражения не могат да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, защото това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията, настъпваща с изтичане на първото съдебно заседание. В случая обаче още с отговора на исковата молба ответницата е оспорила като нищожна сделката, с която ищците се легитимират като изключителни собственици на ПИ 459, заедно с прилежащите му сгради, прехвърлителната сделка, обективирана в н.а. 171/2014 година, с които е станало това, поради което на изследване подлежи въпросът дали решението по предявените отделни искове е обуславящо, за да обоснове постановеното спиране на делбеното производство (в този смисъл- Определение № 444 от 10.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 367/2011 г., II г. о., ГК).

2

Такава обусловеност безспорно е налице, доколкото по гр. д. № 8759/2021 г. на РС-Варна ще се извърши преценка на действителността на горепосочения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, и дали същият е породил вещнопрехвърлително действие по отношение на ищците. Решението по обуславящите искове ще има значение з а определяне на квотите от съсобствеността на съделителите в производството по делбата, поради което същото правилно е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на преюдициалното производство по гр. д. № 8759/2021 година.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 213 ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

По отношение на включването на ПИ 459 в делбената маса:

По смисъла на чл.341 ал.2 от всеки от сънаследниците може в първото по делото съдебно заседание да бъдат включени и други имоти, предмет на делбата.В конкретния случай именно това е сторила съделителката И. Ц., като е настояла в делбената маса да се включи и ПИ 459, ведно с прилежащите му сгради.Възражението, че същия е изключителна собственост само и единствено на завелите исковата молба - ищците в процеса, е по съществото на спора.Дали имота е тяхна собственост или не, съдът ще произнесе виждането си с решението.

На изложеното основание, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11 747 от 25.10.2022 година, постановено по гр.дело № 2010/2022 година, по описа на ВРС, двадесет и първи състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3