Решение № 146 от 29.06.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Б.С., 29.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410101023 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл.1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, ЕИК:

203374133, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Б.“ № 81В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Б. Т., с който се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника Д. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.С., ул.“Т.“ №43, вх.А, ет.5, ап.22, общ. Б.С., обл. В., за сумата в размер на 500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №1068323/27.04.2018г, ведно със законна лихва върху главницата за период от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 34,75 лева (тридесет и четири лева и 75 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 27.04.2018 г. до 31.07.2018 г., сумата в размер на 140,93 (сто и четиридесет лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 27.04.2018 г. до 03.05.2023 г., сумата в размер на 155,52 лева (сто петдесет и пет лева и 52 стотинки), представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2018 г., сумата в размер на 40,98 лева ( четиридесет лева и 98 стотинки ), представляваща мораторна лихва върху главницата по Договора за предоставяне на поръчителство за период от 27.04.2018 г. до 03.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№550/2023г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че между „К.“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №1068323/27.04.2018г., по силата на който му на С. е предоставен сумата в размер 1 на 500,00 лв. Поддържа, че между страните е договорена възнаградителна лихва, с оглед което крайното задължение по процесния договор се равнява на сумата в размер на 534,75лв., разсрочена на 3 месечни погасителни вноски. Сочи, че на 27.04.2018г., ответникът е сключил с „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай тръст“ ЕООД се е задължило да сключи със заемодателя „К.“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговора за изпълнението на задълженията по процесния договор за потребителски кредит. Ищецът твърди, че на същата дата, между „Ай тръст“ ЕООД и „К.“ ЕАД е сключен договор за поръчителство. Твърди се, че от страна на заемателя няма изпълнение по договора за кредит, поради което заемодателят е отправил покана до поръчителя на 18.02.2021 г, за заплащане на дължимите суми по договора, като уведомление за това действие е изпратено и до заемателя на същата дата. Сочи, че на 23.02.2021 г, от страна на поръчителя са изплатени дължимите суми по договора за кредит:

500, 00 лв. - главница, 34, 75 лв. - договорна лихва, за периода 27.04.2018г. - 31.07.2018 г, и сумата от 140, 93 лв. обезщетение за забава. Ищецът навежда твърдение, че на 23.02.2021г.

„Ай тръст“ ЕООД е уведомило длъжника за извършеното плащане и за встъпване в правата на кредитора. Твърди се, че на 02.03.2021г. е сключен договор за цесия между „К.“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД - като цедент. и ищцовото дружество като цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си по договора за кредит. Ищецът сочи, че ответникът е уведомен за цесията на 30.03.2021г. на посочената от него електронна поща. В условията на евентуалност моли с връчването на ИМ и приложенията й на ответника, да бъде счетено, че е връчено уведомление до ответника за осъществената цесия.

В едномесечния срок, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, се установило, че ответникът ответника Д. С. С., ЕГН **********, не живее на посочените адреси и не пребивава в населените места, посочени в исковата молба.

От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА е видно, че постоянният адрес на ответника е гр. Б.С., ул.“Т.“ №43, вх.А, ет.5, ап.22, общ. Б.С., обл. В., а настоящият адрес: с. С., ул. „Георги Димитров“ №36.

Съдът е изискал служебна справка за регистрирани трудови договори на Д. С. С., ЕГН **********, от която е видно, че същият няма регистрирани действащи трудови договори на територията на Р.Б..

С разпореждане, постановено в з.з. на 31.10.2023г., съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Д. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б.С., ул.“Т.“ №43, вх.А, ет.5, ап.22, общ. Б.С., обл. В., а настоящият адрес: с. С., ул. „Георги Димитров“ №36, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1023/2023г.по описа на РС-Б.С..

С Определиение № 700/03.11.2023г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПП съдът назначил адв. И. И. Г. от АК-В. за особен представител на ответника Д. С. С., призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1023/2023г.по описа на РС-Б.С., с определено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., внесено от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..

2

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, адв. И. Г. е депозирал писмен отговор, в който оспорил иска изцяло като неоснователен. Инвокирал е доводи.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено е по делото ч. гр. д. № 550/2023г. по описа на РС-Б.С., от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. С. С. за вземанията, предмет на настоящия иск. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявявил настоящия установителен иск за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

С представения и приет по делото договор за потребителски кредит №1068323/27.04.2018г., се установява, че на 27.04.2018г. между „К.“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и Д. С. С., в качеството си на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит. Неразделна част от договора са общи условия, Приложение № 1 относно условията на кредита и погасителния план и Стандартен европейски формуляр (СЕФ).

От представеното Приложение № 1 към договора се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави сумата от 500 лв. при следните условия: срок на кредита – 3 месеца, брой на погасителните вноски – 3, размер на погасителните вноски – 178, 25 лв., лихвен процент на кредита – 41,24 %, ГПР – 50 %, общ размер на всички плащания – 534, 75 лв.

От разписка за извършено плащане/л.114/ се установява, че на 27.04.2018г. кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 500 лв.

От договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 27.04.2018г. междуб „Ай тръст“ ЕООД и ответника, се установява, че „Ай тръст“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с Д. С. С. за всички негови задължения, възникнали съгласно договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението им. Задълженията са индивидуализирани, както следва: връщане на сума по предоставения потребителски кредит в размер на 500 лв., възнаградителна лихва, всички дължими от потребителя разноски във връзка със сключването на договора, лихва за забава при неизпълнение, всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията. За поемането на тези задължения Д. С.

С. дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение № 1 към Договора, в размер на 51,85 лв. на месец за периода на действие на договора за потребителски кредит/общо 155,55лв./. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора възнаграждението може да се плаща по банкова сметка на „Ай тръст“ ЕООД или на „К.“ ЕАД, или по други начини, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя плащане от Д. С. С. на възнаграждението му, както и на всички други 3 негови вземания.

Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на раздел III, чл.12 от ОУ и чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, съгласно които потребителят се задължава да предостави обезпечение – банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението за кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К.“ ЕАД юридическо лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

От договор за поръчителство, сключен на 27.04.2018г между „К.“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД се установява, че „Ай тръст“ ЕООД се е задължило в качеството си на поръчител да отговаря пред „К.“ ЕАД за изпълнението на всички задължения на Д. С. С., който е кредитополучател по договор за потребителски кредит, сключен с „К.“ ЕАД.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., сключен между „К.“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД и „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, в качеството им съответно на цеденти и цесионер, от който се установява, че първото дружество-цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а второто дружество - цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя „Ай тръст“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица.

От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния договор за потребителски кредит „К.“ ЕАД е предоставило на ответника сумата в размер на 500,00лв., като към момента на съдебното заседание – 28.05.2024г. ответникът не е извършил плащания. Експертът сочи, че към ГПР не са прибавени разходите по договора за поръчителство, като след прибавянето им ГПР ще е в размер на 631,54 %.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10,ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, 4 а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението - чл. 180 ГПК /решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д.