Определение № 278 от 21.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20261100600252 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 270, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от 08.01.2026 г., подадена от адв. А.Х.Д.-САК, служебен защитник на подсъдимата Н. И. Г., ЕГН **********, срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.01.2026 г., по НОХД № 16330/2018 г. по описа на СРС, НО, 103-и състав, в частта, с която съдът е оставил без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимата Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава и последната е потвърдена.

В иницииращата настоящото производство жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Поддържа се, че съдебният акт е постановен при липса на мотиви, респективно не е мотивиран в достатъчна степен, което представлява нарушение на изискванията на процесуалния закон и възпрепятства осъществяването на въззивна проверка на правилността на протоколното определение. Изразява се несъгласие с аргумента на първоинстанционния съд, съгласно който от обстоятелството, че подсъдимата е депозирала молби по делото, макар да е била нередовно призована, се извежда, че същата е била наясно с датите на насрочените съдебни заседания. Поддържа се, че не следва да се тълкува в ущърб на Н. И. Г. нейното процесуално поведение. Не се споделя становището на районния съд за наличие на обосновано предположение, че именно подсъдимата е извършила деянието, за което й е повдигнато обвинение.

Оспорва се изводът на съда, че подсъдимата Г. е осъждана, но наказанието не е постигнало своя ефект, доколкото, видно от справката за съдимост, същата е реабилитирана. Твърди се, по-нататък, че не е налице опасност Н. И. Г. да се 1 укрие, тъй като е на 75-годишна възраст, с компрометирано здравословно състояние – както физическо, така и психическо, като освен това е била нередовно призована за датите на насрочените съдебни заседания. Поставя се акцент върху обстоятелството, че в съдебно заседание подсъдимата е посочила, че условията в затвора в гр. Сливен, където е задържана, са много тежки, поради което и предвид напредналата й възраст и влошеното й здраве е налице опасност от още по-сериозни последици и увреждане на общото й състояние. Поддържа се, че решаващият съдебен състав е лишил подсъдимата Г. от възможност да представи актуална медицинска документация в подкрепа на нейните твърдения. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 НПК в настоящия случай. Не споделя изводите на контролирания съд, че подсъдимата се укрива, шиканира процеса и злоупотребява с права. Поради изложеното се моли за отмяна на обжалваното определение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 НПК – седемдневен от постановяване на определението, както и от процесуално легитимирано лице, а именно служебния защитник на подсъдимата. Освен това е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Съдът приема следната фактическа обстановка:

С постановление от 09.12.2016 г., предявено на 12.12.2016 г., Н. И. Г. е привлечена в качеството на обвиняема по ДП № ЗМ 513ЗМК 137/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 40890/2015 г. по описа на СРП, за престъпление с правна квалификация по чл. 155, ал. 1, предл. 1 НК. С постановление за привличане на обвиняем от 23.04.2018 г. обвинението е прецизирано, като правната квалификация е променена в такава по чл. 155, ал. 3 във вр. с ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Същото е предявено на Н. И. Г. на 19.07.2018 г., като отказът й да го подпише е удостоверен с подписа на двама свидетели.

Производството по НОХД № 16330/2018 г. по описа на СРС, НО, 103 състав е образувано по внесен на 26.09.2018 г. обвинителен акт срещу Н. И. Г. за това, че в неустановени дни в началото на месец юни 2015 г. в гр. София, кв.

„Слатина“, срещу 109-о основно училище „Христо Смирненски“, пред кафе, и ул. „********, пред редакцията на вестник „Позвънете“, при условията на продължавано престъпление е склонявала лицето Т.А.А. към проституция /като й гарантирала, че ще изкарва поне 50-100 лв. чисто на ден от еротични масажи и всичко друго без анален секс; обещала й да изкарва от 1000 до 2000 лв. на месец, ако всеки ден е на работа/, като деянието е извършено с користна цел /поискала е да взима за себе си половината парична сума от заработеното през деня от Т.А.А., тъй като предоставяла жилището и осигурявала клиентите, които щяла да посреща и изпраща/, както следва: 1. В неустановен 2 ден в началото на месец юни 2015 г. в гр. София, кв. „Слатина“, срещу 109-о основно училище „Христо Смирненски“, пред кафе е склонявала лицето Т.А.А. към проституция /като й гарантирала, че ще изкарва поне 50-100 лв. чисто на ден от еротични масажи и всичко друго без анален секс/, като деянието е извършено с користна цел /поискала е да взима за себе си половината парична сума от заработеното през деня от Т.А.А., тъй като предоставяла жилището и осигурявала клиентите/ и 2. В неустановен ден в началото на месец юни 2015 г. в гр. София, ул. „********, пред редакцията на вестник „Позвънете“ е склонявала лицето Т.А.А. към проституция /като й обещала да изкарва от 1000 до 2000 лв. на месец, ако всеки ден е на работа/ и деянието е извършено с користна цел /поискала е да взима за себе си половината парична сума от заработеното през деня от Т.А.А., тъй като предоставяла жилището и осигурявала клиентите, които щяла да посреща и изпраща/ - престъпление по чл. 155, ал. 3 във вр. с ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

В хода на първоинстанционното производство към настоящия момент са проведени общо двадесет и шест открити съдебни заседания, както следва: на 28.03.2019 г., 18.06.2019 г., 22.10.2019 г., 04.02.2020 г., 16.07.2020 г., 03.11.2020 г., 21.01.2021 г., 22.04.2021 г., 13.07.2021 г., 19.10.2021 г., 08.02.2022 г., 15.04.2022 г., 19.05.2022 г., 06.10.2022 г., 31.01.2023 г., 13.04.2023 г., 13.07.2023 г., 12.10.2023 г., 17.05.2024 г., 18.07.2024 г., 19.11.2024 г., 18.03.2025 г., 19.06.2025 г., 28.10.2025 г., 09.10.2025 г. и 06.01.2026 г. Подсъдимата се е явила за пръв път в това на 15.04.2022 г., като е била доведена от Затвора – гр.

Сливен поради изпълняваната спрямо нея мярка за неотклонение „задържане под стража“. По делото е проведено разпоредително заседание едва на 19.05.2022 г. – повече от три години след внасяне на обвинение в съда, като причина за това е станало нередовно призоваване или неявяване на Н. И. Г..

Съгласно справки от АИС „БДС“ Н. И. Г. е с постоянен адрес в гр.

София, ж.к. „********. В хода на наказателното производство подсъдимата не е уведомила съда за промяна на адреса си.

Видно от докладна записка от 12.04.2019 г. на 09 РУ-СДВР, във връзка с връчване на призовка с обвинителен акт и разпореждане на съда, Н. И. Г. не е била установена на адреса й, но със същата е осъществен телефонен разговор, по време на който тя е заявила, че не желае да се яви, за да получи адресираните до нея книжа. На 22.05.2019 г. подсъдимата е депозирала в СРС искане за прекратяване на производството по НОХД № 16330/2018 г. по описа на СРС, НО, 103-и състав.

В открито съдебно заседание от 18.06.2019 г. по отношение на подсъдимата Г. е постановено принудително довеждане на основание чл. 71 НПК. Видно от докладна записка от 22.10.2019 г. при посещение на адреса й същата не е намерена.

По разпореждане на СРС от 22.10.2019 г. Н. И. Г. е обявена за общодържавно издирване с бюлетин № 303/2019 г. на СДВР и телеграма № 30588/2019 г. на ГД „НП“ с мярка „установяване на адрес“ като подсъдима по НОХД № 16330/2018г. по описа на СРС, НО, 103-и състав. При проведените 3 оперативно-издирвателни мероприятия лицето не е било намерено.

За откритото съдебно заседание на 04.02.2020 г. подсъдимата не е била редовно призована и не се е явила, поради което съдът е разпоредил принудителното й довеждане за следващото такова.

За насроченото на 16.07.2020 г. открито съдебно заседание Н. И. Г. е била редовно призована с призовка № 2053563, връчена по реда на чл. 180, ал.

4 НПК – при отказ на лицето, но не се е явила.

С определение от 03.11.2020 г. на основание чл. 66, ал. 1 НПК СРС е взел по отношение на подсъдимата Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“, което е било отменено с определение № 261139 от 18.12.2020 г. след осъществен въззивен контрол по ВНЧД № 4451/2020 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав.

На 14.01.2021 г. подсъдимата е депозирала по делото „протест-искане“, с което е поискала производството да бъде прекратено. Приложила е медицински документи за здравословното си състояние, от които се установява, че е била диагностицирана със следните диагнози: белодробен емболизъм – БТЕ – хронично-рецидивираща форма, ХОББ, артериална хипертония (1997 г., 2011 г.); остро полиморфно психотично разстройство (2010 г.); паническо разстройство (октомври 2011 г.); кисти на двата бъбрека (юли 2013 г.); дисоциативни разстройства на моториката (юни 2015 г.); разстройство в адаптацията (октомври 2015 г., август 2016 г., декември 2016 г., май 2017 г.); смесено тревожно-депресивно разстройство (ноември 2015 г., март 2018 г., май 2018 г.); остра стресова реакция (декември 2015 г.); херпесна екзема (септември 2016 г.); емоционално нестабилна личност (май-юни 2017 г., март 2018 г.); световъртеж от централен произход (януари 2018 г., май 2018 г.); хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност (август 2018 г.); невротично разстройство, неуточнено (ноември 2019 г.); постконтузионен синдром (ноември 2020 г.).

В открито съдебно заседание от 21.01.2021 г. подсъдимата отново не се е явила, като призовката от адрес в гр. София, ул. „Кирил Божиков“ № ******** е била върната в цялост с отбелязване, че е получена от наемател на Н. И. Г. със задължение да я предаде на последната.

От представената от СДВР справка с рег. № 513000-14712 от 15.03.2021 г. е видно, че на 01.02.2021 г. Н. И. Г. е била установена от служители на ГД „ЖСОБТ“, снето е било от нея писмено сведение относно актуален адрес и телефон, в което е потвърдила известния по делото неин адрес. Била й е връчена призовка за СДВР, с цел изпълнение на съдебно разпореждане, но подсъдимата не се е явила и е отказала всякаква последваща комуникация със служители на СДВР.

С протоколно определение от 22.04.2021 г. на основание чл. 66, ал. 1 НПК районният съд е взел спрямо подсъдимата мярка за неотклонение „задържане под стража“, доколкото е констатирал, че Н. И. Г. се укрива и не се явява в съдебни заседания, с което цели да шиканира процеса. Въззивната инстанция, с определение № 62 от 19.05.2021 г. по ВНЧД 1838/2021 г. по описа на СГС, II, НО, въззивен състав, е потвърдила обжалвания акт.

4

На 23.04.2021 г. полицейски инспектор от 09 РУ-СДВР се е свързал с Н.

И. Г. във връзка с връчването на призовка, но същата е отказала да се яви и да получава всякакви книжа.

На 26.04.2021 г. подсъдимата е подала „жалба-искане“, с което е поискала производството да бъде прекратено. Към искането са приложени медицински документи, представени с предходна молба. От представени за първи път медицински документи се установява диагнозата множествени повърхностни травми на главата след нанесен побой, поставена през февруари 2021 г.

За проведените на 13.07.2021 г., 19.10.2021 г. и 08.02.2022 г. открити съдебни заседания подсъдимата не се е явила, като първите две са отложени поради липса на справка за резултата от издирването на Н. И. Г. от ОПКПСДВР, а третото – и поради незаконен състав на съда заради неявяване на съдебен заседател.