Определение № 1530 от 16.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1530 гр. Варна, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900396 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба вх.№23651/20.07.2026г. от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез адв.В., за изменение на постановеното решение №308/09.07.26г. в частта на присъденото на ищеца адв.възнаграждение като същото бъде намалено.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК от насрещната страна не е постъпил отговор.

Съдът, след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното:

Молбата за изменение на решението в частта на присъдените разноски е депозирана в срока по чл.248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения: С решение №308/09.07.26г. по т.д.№396/25г. на ВОС са уважени предявените искове по чл.432, ал.1 КЗ за сумите от 12782,30 евро и 524,43 евро обезщетения за вреди, като е осъдено отв.дружество да заплати на ищеца разноски за адв.възнаграждение за проц.представителство в размер на 951,56 евро.

Както вече е посочил съдът в решението си, с оглед на даденото разрешение с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

1

С решението си съдът е отчел средна степен на фактическа и правна сложност на делото, свързана с множеството събрани по делото доказателства и проведени съд.заседания. Същевременно защитата на ищеца се изразява не само в подаване на искова молба, но и в осъществяване на процес.представителство в проведените с.з. чрез лично явяване на адвоката, защита по възраженията на ответната страна и съответно изготвяне на писмена защита. Съобразявайки тези обстоятелства, материалния интерес по делото и положените от процесуалния представител правни усилия във връзка с осъществяване на защитата на ищеца, обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден, съдът намира, че договореният размер на дължимото адвокатско възнаграждение от 1500 евро се явява справедливо, обосновано и съответно на осъщественото процесуално представителство.

Предвид изложеното молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№23651/20.07.2026г., подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез адв.В., за изменение на решение №308/09.07.26г. по т.д.№396/25г. на ВОС в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2