Решение № 379 от 08.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Бургас, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501952 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 265027/15.09.2021г. по описа на РСНесебър, подадена от адв.Женета Иванова- пълномощник на ищеца по делото “Голдън пик“ ЕООД, против Решение № 260195 от 20.08.2021г., постановено по гр.д.№ 475/2020 г. от РСНесебър.

С посоченото решение са отхвърлени изцяло исковете на въззивника, предявени против А. Н. П., роден на **********г., с предмет установяване между страните по делото, че ответникът дължи на ищеца 1571,60 евро- сбор от авансово платими годишни такси за 2018г. и 2019г. по договор от 17.02.2014 г. за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и 471,48 евро неустойка за забава по договора за всяка от таксите за посочените години, за които е издадена Заповед №561/19.12.2019г. по ч.гр.д.№1264/2019г. на НРС, а ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1932,04 лв.

Решението е обжалвано изцяло.

Въззивникът счита, същото е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и необосновано, поради което моли същото да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което исковете 1 да бъдат уважени. Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В нарушение на съдопроизводствени правила е приел за доказани факти и обстоятелства, без да сочи от кои доказателства се установяват същите. Не били отчетени противоречията в показанията на св. Скрипилева и изцяло била дадена вяра на същите. Не били ценени допустими и относими доказателствамножество писмени доказателства, както и показанията на св. Г.Я., от които се установявало изпълнението на задълженията на ищеца. Неправилно съдът приел, че договорът е прекратен от ответника с връчването на нотариалната покана на ищеца, считано от 30.10.2018г. Същевременно в мотивите си съдът неправилно приел, че договорът е прекратен на няколко различни основания- по реда на т.7.2. от договора с връчването на поканата; на основание чл.287 от ЗЗД с оттеглянето на поръчката, както и на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД. Развити са подробни съображения относно тълкуването на договора между страните, правната му квалификация като такъв за изработка, а не за поръчка, както и възможностите за развалянето му му поради неизпълнение. Изтъква се, че ищецът е бил възпрепятстван от ответника, в качеството му на член на управителния съвет на етажната собственост да изпълни част от задълженията си, тъй като е бил сключен договор за поддръжка на асансьорите, а партидата за електричество на общите части, водена на ищеца, е била прехвърлена на ЕС, поради което ищецът бил възпрепятстван да изпълни задължението си заплащане на електроенергията. Посочено е също, че в хода на съдебното производство ответникът не е доказал да е изпълнил задълженията си по договора за 2018 и 2019г. Досежно присъдените от НРС разноски е изложено оплакване, че те са многократно завишени, поради което се иска намаляването им до предвидения в Наредба №1/2004г. за МРАВ размер.

Въззиваемият А. Н. П., представляван от адв. Цветомир Милатов, е депозирал своевременно писмен отговор, с който е оспорил жалбата като недопустима /просрочена/ и неоснователна. Според него, мотивите на НРС са абсолютно обосновани, а при постановяване на решението съдът се е позовал на относимите материалноправни разпоредби и е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства. Въззивникът счита също, че при правилно разпределена от съда доказателствена тежест и подробни указания, дадени на ищеца, последният не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи твърденията си. Поддържа доводите си, изложени и в отговора на исковата молба, че приложеният по делото договор не представлява такъв по чл.2 от ЗУЕС, тъй като не е сключен с инвеститор на строителството на сградата, както и тези, че в случая не е налице комплекс от затворен тип, а една жилищна сграда, състояща се от три секции.

Сочи се, че само по себе си сключването на договор за управление и поддръжка с лице, непритежаващо качеството инвеститор, не придава качеството „комплекс от затворен тип“ на жилищната сграда. Според въззиваемата страна не са настъпили предпоставките по т.7.1 във връзка с т.7.2 за настъпване автоматичното подновяване на договора за още 5 години, като се изтъква, че ищецът не е изпълнил задължението си да предложи на ответника нов договор. Същевременно за ответника е възникнало правото да прекрати договора и след изтичането на срока, предвиден в договора. Развити са и съображения, че договорът по чл.2 2 от ЗУЕС се урежда от правилата на ЗЗД, касаещи договора за поръчка, поради което същият може да бъде прекратен на основание чл.287 ЗЗД чрез оттеглянето му от възложителя по всяко време, като разпоредбата на т.7.2 от договора била в унисон с тази уредба и обвързвала бездействието му единствено с продължаването на срока за още 5 години, но не и за следващите 5 години. Изложени са и доводи, че процесният договор е развален с връчването на нарочната нотариална покана на 12.03.2019г., след която дата страните не се намират във валидно облигационно правоотношение. Ето защо моли решението на НРС да бъде потвърдено, а на въззиваемия да се присъдят разноски.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените по- горе становища.

По допустимостта на производството, Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Същата е подадена в законоустановения срок. Жалбата е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ГОЛДЪН ПИК“ ЕООД с ЕИК 201501692, гр. Свети Влас, местност „Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя Ирина Котлярова, против А. Н. П., роден на **********г., гражданин на Р.Ф., с БУЛСТАТ 176651044, с адрес в България: гр. Свети Влас, ПК 8229, общ.Несебър, обл.Бургас, местност „Юрта”, к-с „Златно око резидънс”, вх.В, ет.1, ап.А5.

В исковата молба се сочи, че на 17.02.2014г., страните са сключили Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс“, с нотариално удостоверени подписи с рег.№ 1182 от 17.02.2014г. по описа на Нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на Нотариалната камара, вписан под Акт № 76, том 1, вх.рег. № 815 от 17.02.2014г. по описа на Службата по вписвания при районен съд – гр.Несебър. Договорът бил сключен на основание чл.2 от ЗУЕС, като ищецът - изпълнител се явявал „Инвеститор“ в комплекса, а ответникът – „Възложител” бил собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, с адрес на имота: гр. Свети Влас, местност „Юрта”, вх.В, ет.1, aп.А5, находящ се в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс“, със застроена площ от 81,79 кв.м и 16,61 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, като площта на обекта, ведно с общите части възлизала на 98,40 кв.м. Сочи се, че комплекс „Златно око резидънс“ съставлява жилищен комплекс от затворен тип, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени три сгради в режим на етажна собственост и други обекти - басейн, места за отдих, алеи, тревни площи, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. Съгласно т.1.1 и т.1.2 от договора, ответникът възложил на ищеца, а последният приел и се задължил срещу възнаграждение да извършва управление на общите части на жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс“, находящ се в поземлен имот № ***. Ответникът – собственик на самостоятелен обект се задължил съгласно т.2.1 от същия договор да заплаща авансово на ищеца - управител 3 годишна такса за покриване на разходите за управлението и обикновена поддръжка на комплекса за всеки самостоятелен обект в размер на 12 евро за един квадратен метър, като общата годишна такса се изчислявала върху застроената площ на самостоятелния обект, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата. В случая площта била 98,40 кв.м., а дължимата годишна такса- 1180,80 евро. Съгласно чл.7.1, договорът за управление и поддръжка бил сключен за срок от 5 години, считано от датата на подписването му, т.е. в случая от 17.02.2014г. Твърди се, че договорът двукратно бил продължаван автоматично до 17.02.2024г. при условията на т.7.2, понеже управителят не предложил нов договор в двумесечен срок преди изтичане на срока по т.7.1 от договора и в същия срок никоя от страните не била отправила до другата писмено предизвестие за прекратяването му. Сочи се още, че ответникът- възложител се е задължил съгласно т.3.1 от договора да заплаща таксите по т.2.1 авансово, не по-късно от 31 март на предходната година. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило своите задължения по договора за управление и поддръжка, но ответникът не изпълнил задълженията си към ищеца за заплащане на възнаграждението за 2018г. /за част от сумата/, за 2019г., както и за 2020г.

Дължимият от ответника остатък от таксата за 2018г., платима до 31.03.2017г. бил в размер на 390,80 евро. За 2019г. и 2020г. не бил платени целите размери на таксата- по 1180,80 евро за всяка от двете години, дължими съответно на 31.03.2018г. и на 31.03.2019г.

На основание чл.8.1 от договора, предвид забавата за заплащане на годишните такси за поддръжка и управление, ответникът дължал на ищеца и неустойка върху дължимата главница в размер на 1% върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 30% върху дължимата сума, или 117,24 евро за 20018г.; 354,24 евро за 2019г. и 354,24 евро за 2020г.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за посочените суми, но предвид подаденото от ответника възражение по чл.414 ГПК, за него възникнал правен интерес да установи вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК.

Моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от общо 2752,40 евро, представляваща сбор от авансово платими годишни такси за 2018г., 2019г. и 2020г., дължими по т.2.1. от договора за поддръжка и управление, сключен между страните на 17.02.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението- 19.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от общо 825,72 евро, представляваща сбор от неустойките за забава по т.8.1 от договора, начислени върху таксите за 2018, 2019 и 2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1264/2019г. по описа на НРС. Представени са доказателства. Претендират се разноски.

В с.з. на 21.04.2021г. ищецът е оттеглил исковете си в частта за таксата за поддръжка и управление за 2020г.- 1180,80 евро и в частта за неустойката от 354,24 евро, претендирана за същата година, като в тази му част производството по делото е прекратено с протоколно определение от същата дата, което не е обжалвано и е влязло в сила.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, чрез 4 пълномощника си – адв. Цветомир Милатов. С него исковете се оспорват като недопустими и неоснователни.

Според ответника, исковете са недопустими поради липса на валидно облигационно отношение, тъй като между страните няма действащ договор. Затова ищецът не бил активно легитимиран да води подобен иск. Моли искът да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.