Определение № 36204 от 30.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36204 гр.С., 30.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. Н.А като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н.А Гражданско дело № 20241110111128 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „ТоплофикацияС.“ ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от Александър Александров, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Ястребец“ №23Б, срещу Б. Г. Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: грС., общ.Искър, ж.к.********* и Е. Г. Т. с ЕГН:**********, с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответниците му дължат при условията на разделност следните суми: общо сумата от 1651,77лева, от които 1395,56 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.05.2022r. до окончателното изплащане на вземането, и 211,91 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019r. до 17.05.2022г., както и суми за дялово разпределение: 37,47 лева — главница за периода от м.04.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,83 лева — лихва за периода от 31.05.2019r. до 17.05.2022r., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както следва:

Б. Г. Г. с ЕГН:********** — 4/6 а именно: сумата от 1101,18 лева, от които 930,37 лева- главница, представляваща стойност ‘на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със Законната лихва от 30.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 141,27 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 17.05.2022r., както и суми за дялово разпределение: сумата от 24,98 лева — главница за периода от м.04.2019г. до м.04.2021г., вeднo със законната лихва от 30.05.2022r. до окончателното изплащане на вземането, и 4,55 лева — лихва за периода от 31.05.2019r. до 17.05.2022r., както и направените по делото разноски за държавна такса - 22.03 и сумата от 33.33 лева юрисконсултско възнаграждение,

1

Е. Г. Т. с EFH:********** - 2/6, а именно: сумата от 550,59 лева, от които - сумата от 465,19 лева- главница, представляваща стойост на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.05.2022r. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 70,64 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 17.05.2022r., както и суми за дялово разпределение: 12,49 лева — главница за периода от м.04.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.05.2022r. до окончателното изплащане на вземането, и 2,28 лeвa — лихва за периода от 31.05.2019r. до 17.05.2022r., както н направените по делото разноски за държавна такса от 11.01лв исумата от 16.67лв юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 28228/2022г., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде приложено ч. гр. дело № 28228/2022г. по описа на СРС, 142 с-в.

Ищецът прави искане за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза.

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на трето лице помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, и за задължаване на третото лице – помагач да представи намиращи се у него документи по делото.

С Разпореждане от № 16264/25.01.2025г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е редовно връчено на 12 и13.02.2024г. на ответниците чрез процесуалните им представители.

Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.

С отговора си ответникът Е. Т. изразява становище по допустимостта и основателността на иска, като счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради липса на достатъчно доказателства за дължимост на сумите. Прави се възражение за погасяване на част от претендираните суми по давност , позова се на това, че самият ищец признава , че сумата от 189.45 лева е погасена по давност за период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.Оспорва се съществуване на облигационно отношение между страните , предвид разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, като се сочи , че при наличие на лице вещен ползвател на имота, същото е в облигационни отношения, а не другите формални собственици. Така в настоящата хипотeзa е видно, че подадена Молба-Декларация представлява такъв договор между подалото я лице и топлопреносното предприятие и то дължи сумата за доставената енергия.Също така няма основание и за претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по 2 друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.

Няма основание и за дължимост на суми и за дялово разпределение, след катo самият ишец признава, че същото се води от фирма за дялово разпределение и не е доказано ищецът да има основание да изисква сумите. По делото ищецът не е представил доказатслства уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на ycлyгата „дялово разпределение”, каквото е изискването на чл.36, ал.2 ОУ, поради което искът е неоснователен и недоказан.С оглед неоснователността на главният иск , неоснователен е и акцесорният такъв за мораторната лихва.

С писмения си отговор ответника Б. Г. изразява същото становище по допустимостта и основателността на иска, като счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради липса на достатъчно доказателства за дължимост на сумите.

Прави се възражение за погасяване на част от претендираните суми по давност , позова се на това, че самият ищец признава , че сумата от 189.45 лева е погасена по давност за период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. Оспорваме, ответника да е потребител на топлинна енергия в имота.Няма представени никакви категорични и безспорни доказателства, ответника да е вещен ползвател на имота в посочения дял.

По допустимостта:

Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.

По доказателствата:

Писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 28228/202г. по описа на СРС, 142 с-в.

Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за основателни, доколкото страните спорят по обстоятелствата, предмет на експертизите.

Ищецът е обосновал правния си интерес от искането за привличане на трето лице – помагач с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД. Искането е своевременно – същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК. За ищеца е налице правен интерес от привличането на дружеството, което осъществява дялово разпределение, тъй като евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресни права от страна на ищеца.

Техем сървисис“ ЕООД следва да бъде задължено да представи всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния 3 имот, намиращ се в за топлоснабден имот: грС., общ.Искър, ж.к.********* аб.

№43163, по доказателственото искане на ищеца в тази насока.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025г. от 11.25ч, за която дата и час да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:

Ищецът – „ТоплофикацияС.” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в С., общ.Искър, ж.к.********* аб. № 43163, като същият в качеството му на собственик на процесния имот дължат цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите условия срок стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците , с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответниците му дължат в условията на разделна отговорност следните суми: общо сумата от 1651,77лева, от които 1395,56 леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.05.2022r. до окончателното изплащане на вземането, и 211,91 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019r. до 17.05.2022г., както и суми за дялово разпределение: 37,47 лева — главница за периода от м.04.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,83 лева — лихва за периода от 31.05.2019r. до 17.05.2022r., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както следва, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 28228/2022r., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

4

Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИЦИТЕ:

В законоустановеният срок, ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните, както и да е собственик или ползвател на процесния имот. Счита за неоснователна и претенцията за лихва за забава, доколкото твърди, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.Счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира сумата за услугата дялово разпределение, доколкото същата се извършва от трето лице. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията без да е посочен период .

Оспорва се и от двамата ответници наличието на облигационна връзка с ищеца . И молят за отхвърляне на предявените искове, като претендират и разноски по производството. правна квалификация - предявените искове са с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД права и обстоятелства, които се признават – обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – разпределение на доказателствената тежест –