Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 27.10.2026, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Гражданско дело 363/2026
Вид
Решение № 133
Подписан
27.10.2026
Състав
Антон Еленков Антов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Белоградчик, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20261310100363 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове : - по реда на чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415 ал.1 ГПК – за установяване на вземането му в размер на 2 494.26 лв. – главница по договор за кредит, 1 358.54 лв. – договорна лихва за периода 25.12.2023 г.- 25.07.2025 г. и иск с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД – осъдителен за реално изпълнение относно пакети от допълнителни услуги съответно – “Фаст“ – 844.36 лв. и „Флекси“ – 1 506.41 лв.

В исковата молба, предявена от „Профи Кредит България” ЕООД София се излага :

Между ищеца и ответника – Б. С. Д. е сключен договор за потребителски кредит № 40013078802/31.10.2022 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 4 000.00 лв. с пакет от допълнителни услуги съответно – “Фаст“ – 1 600.00 лв. и „Флекси“ – 2 800.00 лв.

Кредита и възнаграждението по пакета от допълнителни услуги е следвало да бъдат издължени на 36 месечни вноски

Ответника не е платил изцяло задължението си като неиздължената сума е в общ размер на 3 852.80 лв. главница и дог. лихви, без тези за доп. услуги

Проведено производство по чл. 410 ГПК/ в т.ч. подадено в срок от длъжника възражение по чл. 414 ал.1 ГПК/

Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в размер на 2 494.26 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, договорно възнаграждение в р-р 1 358.54 лв. и разноските по ч.гр.д. № 705/2025 г. на 1

РС Луковит, както и да бъде осъден ответника да заплати възнаграждение за доп. услуги “Фаст“ – 844.36 лв. и „Флекси“ – 1 506.41 лв.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Ответника е оспорил предявените искове.

По предявения Установителен иск :- излага правоизключващо възражение - посоченият ГПР формално не надвишава петкратния размер на законната лихва /49.19 %/, но с включването на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ допълнително се оскъпява кредита и по този начин се заобикаля разпоредбата на 19 ал.4 ЗПК и води до недействителност на договора за кредит; - Брани се с правни доводи – поради недействителност на договора за кредит и признание в иск. молба на върнатата сума - 2 958.83 лв., то ответника дължи 1 041.17 лв./4 000.00 лв. - 2 958.83 лв./ По предявения Осъдителен иск : - излага правоизключващо възражение - с допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се заобикаля разпоредбата на 19 ал.4 ЗПК; - Брани се с правни доводи - допълнителната услуга „Флекси“ се съдържа в ОУ и не поражда пр. действие съгл. чл. 146 ЗЗП

Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Не се спори по делото, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 40013078802/31.10.2022 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 4 000.00 лв., с пакет от допълнителни услуги съответно – “Фаст“ – 1 600.00 лв. и „Флекси“ – 2 800.00 лв.

Заетата сума е преведена по сметка на ответника.

Ищеца признава, че ответника е платил част от задължението си в р-р 2 958.83 лв.

Съдът приема предявеното от страна на ответника правоизключващо възражение за основателно.

В разпоредбата на чл. 11 ЗПК са изброени реквизитите на договора за потребителски кредит.

В т. пет/римско/ от договора е предвидено, че ответника закупува и доп. услуги “Фаст“ и „Флекси“, чиито размер е съответно 1 600.00 лв. и 2 800.00 лв.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно е, че липсата само на някои от реквизитите, изброени в чл. 11 ЗПК, води до недействителност на целия договор за кредит, а именно - на тези, посочени в ал. 1, т.7-т.12, както и в т. 20, както и в ал. 2.

Съгл. чл. 11, ал.1, т.9 и чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК задължителни елементи от сключения договор за потребителски кредит са лихвеният процент, както и годишният процент на разходите по кредита/ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими особените 2 изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26 ЗЗ ЗЗД.

За сключения между страните договор са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Според разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима на потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

В случая е посочен ГПР 49.19%. Същевременно в ГПР не са включени дължимите суми за доп. услуги “Фаст“ и „Флекси“.

С оглед размера на ГПР, посочен в договора за кредит, както и размерът на възнаграждението за доп. услуги в общ размер 4 400.00 лв., на съда не са необходими специални познания в областта на счетоводството, за да приеме, че при включване на това възнаграждение/ 110 % от размера на кредита/ в състава на ГПР, действителният годишен процент на разходите по кредита ще надхвърли този посочен в договора - ГПР 49.19%. ГПР следва да е посочен в реален размер.

Съдът следи и служебно за нищожността на договора, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а на осн. чл. 7, ал.3 ГПК – за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

Невключването на суми за доп. услуги в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Посочването в договора ГПР, различен от действителния, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и съгласно чл. 22 ЗПК води до неговата недействителност. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Следователно като е посочил в договора ГПР от 49,19 %, който не отговаря на действителния общ размер на разходите, ответникът е нарушил нормите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК, договорът за кредит е недействителен изцяло.

Както е прието в Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, тъй като лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си. В тази връзка съдът съобразява Решение на ЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г, според което когато договор съдържа само математическа формула за изчисляване на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

3

В конкретния случай се констатира, че не е посочена дори и математическата формула за изчисляването на ГПР.

Идентична позиция се споделя и в практиката на Върховния касационен съд, като с Определение № 1991/16.07.2024 г. по т. д. № 510/2024 г. на ВКС, I т.о. върховните съдии са пояснили, че не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти, а в Определение № 1369/27.05.2024 г. по т. д. № 333/2024 г. на ВКС, II т. о. е прието, че "при неясно относно начина на формиране на стойността на ГПР, договорът за потребителски кредит е нищожен".

С оглед на изложеното, съдът счита, че макар и формално договорът за паричен заем да съдържа изискуемите реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК, посочените в него параметри на кредита са в отклонение от изискуемото съдържание по т.10, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Като част от разходите по кредита, сумите за доп. услуги е следвало да намерят отражение в размера на ГПР по кредита, но това не е сторено. Посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита и не отговаря на действително приложимия от кредитната институция ГПР. Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит. По този начин е нарушено изискването на чл. 10, ал.1 ЗПК договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, както и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на точния размер на ГПР. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР заблуждава потребителя относно реалното оскъпяване на кредита и го поставя в невъзможност да прецени финансовата тежест, която ще понесе, сключвайки договора. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от по дело № С-714/2022 г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно за да бъде прогласен за нищожен договорът за кредит.

С оглед гореизложените мотиви, съдът като взе предвид, че процесният договор не отговаря на императивното изискване на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради липса на ясна и точна информация за елементите, формиращи ГПР и при доказано невключване в посочения като цифрово изражение ГПР на сумите за доп. услуги, кредиторът е нарушил изискванията на закона, което съгласно чл. 22 ЗПК влече като последица недействителност на договора.

Съгл. чл. 23 ЗПК когото договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви ли други разходи по кредита.

В случая чистатата стойност на кредита е 4 000.00 лв. Потребителя е заплатил, както признава ищеца в иск. молба 2 958.83 лв. Затова следва да бъде осъден да заплати разликата от 1 041.17 лв./4 000.00 лв. - 2 958.83 лв./

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за установяване на вземане в р-р на 2 494.26 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД е частично основателен за сумата 1 041.17 лв., като в разликата да предявения размер от 2 494.26 лв. го 4 отхвърля като неоснователен. Неоснователен е и предявеният иск за сумата 1 358.54 лв. – договорно възнаграждение и като такъв съдът го отхвърля.

Поради същото неоснователен е и осъдителния иск за сумите 844.36 лв. и 1 506.41 лв. възнаграждение за закупена услуга съответно „Фаст“ и „Флекси“, поради което съдът го отхвърля.

Въпреки изхода на спора ответника не следва да плаща на ищеца разноски по настоящото дело съобразно уважената част от иска/16.78%/ в размер на 16.31 евро - държавна такса и 38.59 евро – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по ч.гр.д.

№ 705/2025 г. на РС Луковит/ така Решение № 129/30.07.2024 г. по т.д. № 630/2023 г. на ВКС, първо т.о./.

Съгл. практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C?438/22, съдът не е обвързан от определения размер на адв. възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г.