Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7115 от 05.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12643/2022
Вид
Решение № 7115
Подписан
05.05.2023
В сила
13.03.2024
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 13 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 13, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 13, ал. 1, т. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 17, ал. 1, т. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 7115 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110112643 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. М. Т. против „П“ ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1 НСОРЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 24 000 лв., представляваща паричната равностойност на годишния бонус, определен от работодателя за 2019 г. – пътуване до Мексико, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.03.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата 806.67 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 09.11.2021 г. до 08.03.2022 г.

Ищецът Д. М. Т. твърди, че между него и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1267/30.11.2018 г. на длъжност „Консултант, продажби ИКТ“, код по НКПД 24346004, което било прекратено със заповед № 38/03.11.2020 г. Твърди, че в чл. 5.3. от трудовия договор страните са уговорили, че служителят може да получава допълнително заплащане към основното си трудово възнаграждение, по преценка на работодателя и в зависимост от степента на изпълнение на служебните му задължения. За 2019 г. работодателят определил годишна награда за служителите с най-високи постижения – почивка в Мексико, като с имейл от 27.09.2019 г. на служителите били съобщени и критериите за получаване на бонуса, а именно: същите следвало да са част от отдел за продажби „Core A Sales”, на една от следните позиции – акаунт мениджър, партньор акаунт мениджър, мениджър на клиентски акаунти, изпълнител на акаунти, изпълнител на професионални акаунт услуги, мениджъри по продажби, представители на клиентски акаунти; служителите да достигнат 100 % от годишната си квота; да са в трудово правоотношение с работодателя към 01.06.2019 г., както и към момента на осъществяване на пътуването – 29.02.2020 г. – 02.04.2020 г.; да са обвързали поне 50 % от компенсационния си план FY19 за 2019 г. към компонент, базиран на квоти.

Твърди, че отговорил на всички изисквания за получаване на бонуса и на 08.01.2020 г. работодателят го уведомил, че получава бонуса. Поради развилата се в страната COVIDкриза обаче пътуването не се състояло. Сочи, че на останалите служители, които също са се 1 класирали за бонуса, била изплатена сума в размер на паричната равностойност на пътуването до Мексико, но такава не била заплатена на ищеца, поради което на 02.11.2021 г. с покана за доброволно изпълнение ищецът поканил ответника да му заплати процесната сума в срок до 09.11.2021 г. Плащане не последвало. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 24 000 лв., представляваща паричната равностойност на годишния бонус, определен от работодателя за 2019 г. – пътуване до Мексико, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.03.2022 г., до окончателното изплащане; 806,67 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.11.2021 г. до 08.03.2022 г. Претендира разноски.

Ответникът „П“ ЕАД, редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че в периода от 30.11.2018 г. до 03.11.2020 г. между страните е било налице трудово правоотношение. Не оспорва обстоятелството, че работодателят е определил посоченият бонус за 2019 г., както и че служителите са узнали за него. Оспорва ищецът да е отговарял на изискванията за получаване на същия. Излага, че бонусът представлявал допълнително възнаграждение с цел задържане на най-ефективните служители и не бил бонус за извършени през годините продажби, доколкото ищецът получавал такъв ежемесечно. Сочи, че не всички служители, постигнали изпълнението на годишните си цели за продажби, имали право на наградата, а само „най-добрите от най-добрите“, като работодателят си е запазил правото на преценка кого да отличи с наградата. Твърди, че релевантният момент дали е налице трудово правоотношение между страните е моментът на реалното пътуване, съответно момента на плащането – април 2021 г., като доколкото трудовото правоотношение на ищеца било прекратена на 03.11.2020 г., същият не отговарял на изискванията за получаване на бонуса.

Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за уважаване на главния иск до размера на сумата от 20 184 лв. и на евентуалния до размера на сумата от 678,50 лв.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че страните са били обвързани по силата на трудово правоотношение в периода от 30.11.2018 г. до 03.11.2020 г., както и че за 2019 г. работодателят е определил годишен бонус – почивка в Мексико и критериите за получаването му, като това е било сведено до знанието на служителите. В първото по делото открито съдебно заседание проектът за доклад е допълнен със следните безспорни между страните обстоятелства: че ищецът е бил уведомен от ответника, че получава наградата и че почивката, не се състояла поради обективни причини.

В чл. 5.3. от трудов договор № 1267/30.11.2018 г. страните са договорили, че служителят може да получава допълнително заплащане към основното си трудово възнаграждение, по преценка на работодателя и в зависимост от степента на изпълнение на служебните му задължения.

По реда на чл.143, ал.2 ГПК в първото по делото открито съдебно заседание ищецът Д. М. Т. посочва, че в отдел „Продажби“ целта през годината е да получат т.нар.

„performanse“ бонус. Всяка седмица се организирали срещи на целия екип, където се обсъждало какъв процент от квотата са достигнали, с оглед получаването му. Оспорва в конкретния случай да става дума за „retention bonus“, тъй като всяко тримесечие те преследват „таргет“, който ако не достигнат биват освободени или сами напускат компанията. Оспорва приложимостта на бонус за задържане в неговия случай в отдел „Продажби“, когато е достигнал 125 %.

По делото е приета неоспорена от ищеца Справка от А.. - експерт труд и работна заплата в „П“ ЕАД, от която се установява, че за периода 02.2019.12.2019 г. на Д. М. Т. са изплатени за всеки месец допълнителни трудови възнаграждения в общ размер на 33 203,00 2 лв.

От приложената в превод на български език имейл кореспонденция между Г, Вицепрезидент на Прогрес - Бедфорд - отдел продажби „Core“ /ел. писмо е от 02.06.2019 г./ и Д. Т. от 27.09.2019 г. се установява, че Д. Т. е уведомен, като част от глобалния екип за продажби на Ядро А, че в периода 29.03 - 02.04.2020 г. ще се проведе годишна програма за награждаване на „най-добре представилите се“, която ще включва екипи по продажби както от продажбите на Core A Progres , така и от продажбите на Core A lipswitch . Право на участие имат всички акаунт мениджъри, мениджъри на партньорски акаунти, мениджъри на клиентски акаунти, ръководители на клиенти, всички ръководители на клиенти за професионални услуги, всички мениджър продажби, всички представители на клиентски клиенти. Екскурзията е за „най-добрия“ и неговия гост, който трябва да е навършил 18 години. Установява се, че изискванията, за да бъде лицето част от пътуването: да е на една от горепосочените позиции, отговарящи на условията в екипа за продажби Core A, ръководен от Г, да е постигнал 100 % от годишната си квота, се класира за позиция в Кръга на съвършенството. Като само „най-добрите от най-добрите“ ще бъдат избрани да присъстват поради фиксирания брой участници, поради което всички участници се насърчават да продават, колкото могат повече от 100 %; към 01.06.2019 г. да са служители н а Progress и да са в рамките на позицията, отговаряща на изискванията на Core A Sales Team; да са служители на Progress по време на пътуването; да имат поне 50% от плана си за възнаграждение за 19 г., обвързан с компонент, базиран на квоти. В писмото изрично е указано, че пътуването няма парична стойност и ако не можете да присъствате по някаква причина, няма да има възможност за компенсиране на пътуването; правила за равенство: всички решения за участие са окончателни и се определят от старши вицепрезидента на отдел „Продажби на ядро А“.

От приложената в превод на български език имейл кореспонденция между Г, Вицепрезидент на Прогрес - Бедфорд - отдел продажби „Core“ и Д. Т. от 08.01.2020 г. се установява, че Д. Т. е поканен в кръга на служителите с отлични постижения през 2019 г., като е достигнал минимум 105 % от квотата си. Служителите са поканени в периода 29.03.2020 г. – 02.04.2020 г., заедно с по един придружител на в Плая Дел Кармен – крайбрежен курортен град в Мексико по протежението на ивицата Ривиера Мая на полуостров Юкатана на бреговата линия на Карибите. В писмото е посочено, че за да присъства на Кръга на служителите с отлични постижения, трябва да се регистрира и да осъществи контакт с отдел Глобални бизнес пътувания.

Представени са в заверен превод самолетни билети до Мексико на името на Д. М. Т. и М.на М.а Т.а.

От приложената в превод на български език имейл кореспонденция от 02.04.2021 г. между М - отдел за компенсация на продажбите до кръга на служителите с отлични постижения през 2019 г. се установява, че ще получат паричен бонус, като награда вместо пътуване. Сумата е увеличена и размерът и е 12 500 щатски долара, а всеки служител ще получи тази сума еднократно през м. април, заедно с месечното трудово възнаграждение. В писмото е посочено, че лицата следва да са служители на Progress към датата, на която се извършва плащането, за да отговаряте на условията за получаването на сумата.

От показанията на свидетеля М. Т М. се установява, че същият заема длъжността „Старши мениджър, клиенти“ при ответника. Свидетелят заявява, че е запознат с бонуса почивка в Мексико, който бил с немонетарна стойност. Този бонус се получавал на база на тяхното представяне през годината, тъй кат били търговски отдел и само най-добре представилите се биват избрани да се класират за конкретната почивка. Обикновено бонусът се обявявал след приключване на фискалната година. Обичайно знаели, че ще го има, но официално се потвърждавало с имейл, след като изтече годината, което е от 01.12 до 30.11.всяка година. Критериите не били ясни всяка година, тъй като зависели от цялостните резултати на компанията, като финансово представяне. Критериите били на база представяне, но самият процент е различен. Принципът на избиране е най-добре представилите се, например над 200 %, като всички останали надолу по веригата се водят от 3 най-добре представилите се. Имат таргет от 100 % и над него са тези, които са го преизпълнили. Всички служители, които отговарят на критериите са уведомени, но не знае колко са те. Знае, че той и ищецът са получили такива имейли. Почивката не се осъществила, тъй като били въведени Ковид мерки, но впоследствие му била изплатена парично. Не може да посочи размера на бонуса, тъй като варира в зависимост от показателите. Посочва, че му е изплатен бонусът към края на фискалната следваща година, октомври 2020 г.

Приета по делото и неоспорена от страните е съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че съгласно Приложение № 1 от 16.01.2019 г. от електронната поща на „П“ ЕАД, чрез индивидуални и-мейли до служителите, през 2019 г. са поканени 4 служители на „П“ ЕАД да присъстват на събитие, организирано в Мароко в периода 24-28.03.2019 г., на което са присъствали трима, а един е отказал. Съгласно Приложение № 2 от 08.01.2020 г. и 13.01.2020 г. от електронната поща на „П“ ЕАД, чрез индивидуални и-мейли до служителите, през 2020 г. са поканени 8 служители на „П“ ЕАД да присъстват на събитие, организирано в Мексико в два различни времеви диапазона: в периода 11-15.03.2020 г., са поканени 2 служители от екип Core В, пътуването е стартирало, но във връзка с Covid – 19, събитието е прекъснато и за служителите е организирано прибиране в България в средата на периода. На събитието, организирано в периода 29.03.-02.04.2020 г. са поканени 6 служители от екип Core A. Поради обявената пандемия във връзка с Covid – 19, пътуването е отменено. Съгласно Приложение № 2 от електронната поща на „П“ ЕАД, чрез и-мейл от глобален мениджър продажби, изпратен на 12.03.2020 г. е обявена отмяна на пътуването за шестте служители на екип Core A и е комуникирана стартирала организация за прибирането на служители от екип Core В. През март 2021 г. е взето решение да бъдат изплатени допълнителни възнаграждения на служителите, които са имали право да присъстват на събитието, което е трябвало да се състои през 2019 г. при условие, че към момента на изплащане на тези възнаграждения /април 2021 г./ , все още са служители на „П“ ЕАД.