Определение № 29 от 07.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. София, 07.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002901242 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД, гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт Г.

Р. срещу решение № 310 от 19.03.2025 г. по в. гр. дело № 1309/2024 г. на Апелативен съд – София, 7 граждански състав, с което е потвърдено решение от 19.03.2024 г. по гр. дело № 13270/2021 г. на Софийски градски съд, I-16 състав и „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на адвокат В. А. сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. за въззивното производство.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът „Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати следните суми: на М. Д. Т. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, изразяващи се в ексцес - церебрастенен посттравматичен синдром и посттравматична епилепсия, настъпили след пътнотранспортно произшествие, реализирано на 24.02.2017 г., по ул. „Васил Левски“ в района на № 1 по вина на В. Горчев РА., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № СА 1809 МТ, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законна лихва от 02.08.2018 г. до 1 окончателното плащане на вземането; на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат В. Т. А. сумата 2 030 лв. - възнаграждение за оказана безплатна правна помощ; на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата 2 000 лв. - държавна такса за първоинстанционното производство, и сумата 300 лв. - възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че съдът неправилно е преценил доказателствата и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до грешно заключение относно основателността на предявените срещу застрахователното дружество искове, неправилно е приел, че ищецът е претърпял някакви нови страдания или съществено утежняване на старите страдания, които да съставляват влошаване на здравословното му състояние /ексцес/ и които да са причинени от процесното ПТП, реализирано на 24.02.2017 г.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл относно материално-правни и процесуално-правни въпроси в противоречие с константната практика на ВКС:

1. Кога /при какви условия/ следва да се приеме, че съществува причинна връзка между първоначалното увреждане и твърдяната неимуществена вреда /твърдяното влошаване на здравословното състояние при ексцес/ и може ли изводът за наличието на такава връзка да почива на предположения - да бъде „косвено обоснован“? – противоречие с т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975 г., решение № 196/10.11.2017 г. по т. д. № 396/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по гр. д. № 3026/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 228/19.01.2016 г. по гр. д. № 6774/2014 г. на ВКС, решение № 613/23.10.2024 г. по гр. д. № 3328/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение по гр. д.

№ 1144/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о.

2. Кога може да се приеме, че твърдяно от страната обстоятелство е установено при условията на пълно доказване? – противоречие с решение № 215/22.12.2015 г. по гр. д. № 6209/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о.

3. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при 2 решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи, възражения и твърдения на страните?

Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждана в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на доводите на страните? – противоречие с решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 36/14.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение от 09.06,2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС и др.; Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

Ответникът М. Д. Т. чрез процесуален представител адвокат В. Т. А. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е законосъобразно и правилно постановено съобразно събраните по делото доказателства. Моли да не се допуска касационно обжалване на съдебния акт и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл.

280, ал. 1 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.

Въззивният съд въз основа на събраните по делото в двете инстанционни производства доказателства /писмени, гласни и заключения на експертизи/ е приел, че ответникът в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на ПТП на 24.02.2017 г. В. Горчев 3

РА. е изплатил на пострадалия от инцидента ищец обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е, че в процеса не се спори и се установява от всички събрани по делото доказателства, вкл. подробните обяснения на вещите лица в съдебните заседания/, че в момента на ПТП ищецът е получил травма в областта на главата.

Относно наличието на релевантната за спора причинно-следствена връзка между ПТП и процесното заболяване – епилепсия съдебният състав се е позовал на заключенията на двете експертизи, свидетелските показания и поясненията на вещите лица. Изложил е, че инцидент и травма от вида на процесните принципно могат да предизвикат поява на заболяването „епилепсия“. Приел е, че липсват обективни /медицински/ данни /доказателства/ при ищеца да е съществувало заболяване „епилепсия“ преди настъпилото на 24.02.2017 г. ПТП, като това заболяване може да бъде предизвикано от различни причини /не само от ПТП/, но в случая липсват обективни /медицински/ данни /доказателства/ ищецът да е страдал от други заболявания или да е бил налице някакъв друг причиняващ фактор, които да са „отключили“ спорната болест. При преценка в съвкупност на горните обстоятелства е заключил, че косвено се налага извод, че процесното заболяване се е появило по-късно, след инцидента по смисъла на чл. 378, ал. 4, изр. 2 КЗ и е следствие на настъпилото през 2017 г. ПТП.

За да направи извод, че процесната болест /епилепсия/ действително е налична, въззивната инстанция се е позовала на обясненията на вещите лица, изготвили във въззивното производство заключението на тройната /разширената/ експертиза. Приела е, че при ищеца е било констатирано наличие на вътрешен кръвоизлив в областта на главата, като тази конкретна медицинска находка може да обясни появата на епилепсията и нейното съществуване. При условията на чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил и към доводите на първоинстанционния съд, включително и относно определяне на размера на дължимото обезщетение в контекста на правилото по чл. 52 ЗЗД.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 4

Г П К . Правният въпрос от значение за спора е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция.

Преценката за наличие на някое от визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК основания се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора материалноправен и процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тях не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975 г. от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/ следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях.

В посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.

290 ГПК е прието, че причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия състав на генералния деликт, уреден в чл. 45 ЗЗД е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с последното и принципно доказателствената тежест за наличието на такава връзка, както и за всички елементи от фактическия състав на цитираната норма се носи от ищеца, който претендира репариране на вредата от непозволеното увреждане. Посочено е, че доказателствената тежест за наличието на причинно следствената-връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, се носи от ищеца, който претендира репариране на вредата от непозволеното увреждане. Ищецът следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е 5 решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието.

В константната практика на ВКС /напр. решение № 215/22.12.2015 г. по гр. д. № 6209/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др./ е изразено разбирането, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство.

Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, и същите следва да бъдат преценени поотделно и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК. Прието е, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт.