Решение № 260006 от 07.01.2021, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 1543/2019
- Вид
- Решение № 260006
- Подписан
- 07.01.2021
- В сила
- 12.05.2021
- Състав
- ГЕРГАНА ЛЮБЧЕВА АНТОНОВА ПОПОВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№433 гр. Габрово,07.01.2021г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря КРАСИМИРА
НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора
........................................ като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д.№1543 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от
ГПК.
Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника С.К. К. е образувано ч.гр.д.№442/2019г., по описа на PC - Габрово.
Против ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 344.66лв. за незаплатени услуги, лизинови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване в размер на три стандартни месечни вноски.
Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество, на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Ищецът твърди още, че обстоятелствата, на които основава вземането си, са следните:
Между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника С.К.К. е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги с №********* от дата 14.05.2017г., сключен за мобилен номер ********** и договор за лизинг от
14.05.2017г.. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Huawei P10 Lite Black, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
415.57лв. с включен ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална вноска в размер на
195лв. с вкл.ДДС , платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 9.59лв. с ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилен номер и устройство на лизинг се прилагат условията на гореописаните договори.
Ответникът не е изпълнил своите парични задължения, за което са му издадени следните фактури за отчетния период м.май 2017г.- м.август 2017г., фактура №**********/15.05.2017г. за периода 14.05.2017г.-14.05.2017г. на обща стойност 54.23лв., която включва: месечна абонаментна такса-25.79лв.;ползвани услуги- 18.85лв. и лизингова вноска -9.59лв.; фактура №**********/15.06.2017г. за отчетния период 15.05.2017г.-14.06.2017г. на стойност 51.81,която включва: месечна абонаментна такса и ползвани услуги- 42.22 лв. и лизингова вноска - 9.59лв.; фактура №**********/15.07.2017г. за отчетния период 15.06.2017г.-14.07.2017г., която включва: месечна абонаментна такса/-8.33лв.8 и лизингова вноска - 9.59лв. и общата начислена сума по фактурата е 1.26лв..
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати фактурирани мобилни услуги, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползваната абонамента програма и издал на дата 15.08.2017г. фактура с №**********, която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 583.51лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договор за лизинг мобилно устройство в общ размер на 201.39лв., равняваща се на
21неначислени лизингови вноски, съгласно чл.12 от Общите условия на оператора. Въз основа на уговореното между страните неустойката за номера възлиза на 583.51лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично в размер на
77.49лв., поради което общата сума претендирана по фактурата от 15.08.2017г. е в размер на 278.88лв.
ИСКА СЕ съдът да признае за установено, че ответникът С.К.К. дължи на „Теленор България” ЕАД, сумата от
386.18лв. за незаплатени суми последните фактури: фактура №**********/15.05.2017г, фактура №**********/15.06.2017г., фактура №**********/15.07.2017г. и фактура с №**********/15.08.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата.
Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски в исковото производство, като и в заповедното производство.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител.
В законоустановения едномесечен срок от назначения на ответника особен представител адвокат Д.П. *** е бил депозиран писмен отговор. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Прави се възражение за неравноправна клауза относно договорената неустойка в чл.11 от Договора за мобилни услуги, тъй като е сключен във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до изключително неравновесие в правата на търговеца и потребителя.
От събраните по делото писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д.№442/2019г. по описа на Районен съд - Габрово, съдът е издал в полза на кредитора „Теленор България” ЕАД срещу длъжника С.К. К. Заповед с №1493/13.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата 386.18лв. за незаплатени услуги, лизинови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване в размер на три стандартни месечни вноски, ведно със законната лихва считано от
08.03.2019г.
Заповедта е връчена на длъжника С.К. К. по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви установителен иск, на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.
В указания едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба с вх.№6263/09.08.2019г., за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.
От представените по делото: Договор за мобилни услуги № *********/14.05.2017г., Договор за лизинг от 14.05.2017г., фактура № **********/15.05.2017г., фактура № **********/15.06.2017г., фактура № **********/15.07.2017г., фактура с № **********/15.08.2017г., покана за доброволно плащане, Общи условия на
„Теленор България” ЕАД и Общи условия за предоставяне на устройство, както и заключението на вещото лице, се установява следната фактология:
Между
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника С.К.К. е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги с №********* от дата 14.05.2017г., сключен за мобилен номер ********** и договор за лизинг от
14.05.2017г.. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Huawei P10 Lite Black, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
415.57лв. с включен ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална вноска в размер на 195лв. с вкл.ДДС , платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 9.59лв. с ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилен номер и устройство на лизинг се прилагат условията на гореописаните договори.
Ответникът не е изпълнил своите парични задължения, за което са му издадени следните фактури за отчетния период м.май 2017г.- м.август 2017г., фактура №**********/15.05.2017г. за периода
14.05.2017г.-14.05.2017г. на обща стойност 54.23лв., която включва: месечна абонаментна такса-25.79лв.;ползвани услуги- 18.85лв. и лизингова вноска -9.59лв.; фактура №**********/15.06.2017г. за отчетния период 15.05.2017г.-14.06.2017г. на стойност 51.81,която включва: месечна абонаментна такса и ползвани услуги- 42.22 лв. и лизингова вноска - 9.59лв.; фактура №**********/15.07.2017г. за отчетния период 15.06.2017г.-14.07.2017г., която включва: месечна абонаментна такса- /-8.33лв./ и лизингова вноска - 9.59лв. или общата стойност начислена по фактурата е в размер на 1.26лв..
Поради неизпълнението на абоната- ответник да заплати фактурирани мобилни услуги, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползваната абонамента програма и издал на дата 15.08.2017г. фактура с №**********, която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 583.51лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договор за лизинг мобилно устройство в общ размер на
201.39лв., равняваща се на 21неначислени лизингови вноски, съгласно чл.12 от Общите условия на оператора. Въз основа на уговореното между страните неустойката за номера възлиза на 583.51лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично в размер на
77.49лв., поради което общата сума претендирана по фактурата от 15.08.2017г. е в размер на 278.88лв.
От заключението на съдебно- икономическата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема, като компетентно и обосновано, се установява, че процесните 4броя фактури са осчетоводени в „Теленор
България” ЕАД. В случая периода на таксуване е дата 15-ти.
Фактурите се осчетоводяват по дебит 411-„Вземания от клиенти” и по кредита по сметка
703 ”Приходи от услуги”, по съответната аналитична сметка 703 в зависимост от ползваната услуга и кредит 4532 ”Начислен ДДС за продажбите”. По описания начин са отразени и процесните фактури в счетоводните регистри на „Теленор България”
ЕАД.
В.лице е направило извода, че фактурите са отразени коректно в счетоводните регистри, съгласно изискванията на закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Дължимите и неизплатени лизингови вноски съгласно Договора за лизинг от
14.05.2017г. са в размер на 230.16лв.. Размерът на неустойката, съгласно чл.11,ал.2 от Договора за лизинг и Общи условия към същия е
230.16лв.
В констативно- съобразителната част на експертизата вещото лице посочва, че сумите по процесните фактури не са платени.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.20 от Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ищеца.