Определение № 543 от 02.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 632/2023
- Вид
- Определение № 543
- Подписан
- 02.11.2023
- В сила
- 02.11.2023
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.234 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 543 гр. Пазарджик, 01.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20235200500632 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С определение на Районен съд П. от 31.08.2023 година , постановено по ч.гр.д.№ 339 по описа на съда за 2019 година е оставена без уважение молба на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. „М." №**, представлявано от В. М. С. - Изпълнителен директор и Д. Н.
Н. Изпълнителен директор, за обезсилване на Заповед № 221/02.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и издадения въз основа на заповедта Изпълнителен лист от 03.05.20219 г.
В срок така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от Б. ДСК АД.
По ч.гр.д. № 339/2019 г, по описа PC - П., след подадено заявление по реда на чл.417 от ГПК, в полза на Б.та били издадени заповед за незабавно изпълнение (ЗНИ) № 221/02.05,2019 г. и ИЛ № 250/03.05.2019г. Образувано било изпълнително дело срещу Ц. Т. В. по описа на ЧСИ Г. З., под № 622/2019 г. По това дело частния жалбоподател направил искане за прекратяване на производството.
След получаване на ПДИ от страна на длъжника било депозирано възражение по чл.414 ГПК. Предявен бил от Б. ДСК АД иск по чл. 422 ГПК и образувано гр.д. № 406/2021 г. на PC-П.. С Определение на PC П., исковата молба на Б.та е върната на основание чл. 129, ал.З ГПК, а производството прекратено. Определението влязло в сила, считано от 25.11.2021 г.
При тези данни издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист 1 само формално продължавали да съществуват в правния мир.
Поради това и било поискано обезсилването на заповедта за изпълнение.
Б.та заявила претенциите си като осъдителни и съдът оставил без движение молбата и , за да обоснове правния си интерес.
Издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист препятствали Б.та да реализира правата си , предявявайки осъдителен иск.
Съобразно разрешенията, дадени с т.13 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №4/2013г., Районен съд П. прекратил производството по специалния установителен иск по чл. 422 ГПК. ,като едновременно с това следвало да обезсили и издадените ЗНИ и ИЛ .Според т.
13 от ТР, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 или по чл.417 ГПК, както и ИЛ по чл.418 от ГПК при прекратяване на производството по чл.415 ГПК, съответно по чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, постановил определението за прекратяване.Това не било сторено нито от заповедния нито от исковия съд.
В обжалваното определение липсвали мотиви за оставяне без уважение на молбата. Посочено било само ,че изпълнителното дело е прекратено и че постановлението не е обжалвано от страните. Необжалването на Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело не водело до обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
Молят определението да бъде отменено и постановено обезсилване на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Писмен отговор не е постъпил.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира частната жалба за допустима и основателна.
Не се спори по делото , видно е от доказателствата ,че от Панагюрски районен съд е образувано производство по ч.гр.д.№ 339 по описа за 2019 година по подаденото заявление от Б. ДСК АД по реда на чл.417 от ГПК.
Издадена е Заповед № 221/02.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК - Извлечение от счетоводната система на „Б. ДСК” ЕАД за сметка № 11/0000000021623107 от 24.04.2019 г. по договор за кредит за текущо потребление от 17.03.2014 г. и допълнително споразумение от 28.08.2017 срещу Ц. Т. В. с ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Н." №*, ет.*, ап.* .
Разпоредено е В. да заплати на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М." №**, представлявано от В.
М. С. - Изпълнителен директор и Д. Н. Н. - Изпълнителен директор следните суми:
22 093,04 лв. (двадесет и две хиляди деветдесет и три лева и четири 2 стотинки) - главница, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г. до окончателното й изплащане;
1 066,90 лв. (хиляда шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки) договорна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 22.04.2019 г.;
89,58 лв. (осемдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки) - общ размер на обезщетение за забава за периода от 10.12.2018 г. до 22.04.2019 г.;
120,00 лв. (сто и двадесет лева) - разходи за изискуемост, както и 517,39 лв. (петстотин и седемнадесет лева и тридесет и девет стотинки) разноски по делото, от които 467,39 лв. (четиристотин шестдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки) - държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Издаден е и изпълнителен лист.
В срока по чл.415 от ГПК е постъпило възражение от длъжника Ц. Т. В. и на кредитора са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му.
Предявен е иск в срока и образувано гр.д. № 406/2021 г. по описа на Панагюрския PC. Производството по това дело е прекратено и исковата молба върната на основание чл. 129, ал.3 от ГПК, , като определението е влязло в сила на 25.11.2021 г. Явно е ,че исковия съд е пропуснал да обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист , което е бил длъжен да стори. Към момента е невъзможно това да стане и по реда на чл.250 от ГПК.
Установено е още от доказателствата по делото , че производството по изп.д. № 20198880400622 по описа на ЧСИ Г. З., per. № 888 в КЧСИ е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК с Постановление за прекратяване изх. № 11937/18.10.2022 г., за което до страните са изпратени съобщения.
Това постановление не е обжалвано.
По молба на Б. ДСК АД за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист в рамките на заповедното производство , съдът е постановил обжалваното определение, като действително не е изложил мотиви .
Прието е по задължителен за съдилищата начин/т.13 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК/, че за разлика от отхвърлянето на иска с влязло в сила решение при прекратяване на производството по делото не се формира сила на пресъдено нещо относно вземането. В разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК не е предвидено изрично прекратяване на изпълнението при прекратяване на производството по иска. С прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК. По тези съображения при прекратяване 3 на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Това разрешение не се прилага при прекратяване на исковото производство по чл.234 ГПК при постигната между страните спогодба, в който случай последиците са като при влязло в сила съдебно решение, както и при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Принципно е прието, че компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.
В настоящия казус обаче съдът не е изпълнил това си задължение и няма процесуален ред по който този пропуск да бъде отстранен.
Кредиторът не е злепоставил длъжника и въпреки ,че заповедта и изпълнителния лист не са изрично обезсилени и поискал прекратяване на изпълнителното производство.
Формалното съществуване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист представляват пречка за кредитора да реализира правата си , предявявайки осъдителен иск.
Съобразявайки всичко това и отчитайки ,че закона е призван да защитава законните права и интереси на субектите ,съдът намира ,че следва да се обезсили издадената заповед и изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Районен съд П. от 31.08.2023 година , постановено по ч.гр.д.№ 339 по описа на съда за 2019 година.
По молбата на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М." №**, представлявано от В. М. С. - Изпълнителен директор и Д. Н. Н. Изпълнителен директор, ОБЕЗСИЛВА Заповед № 221/02.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.№ 339 по описа на съда за 2019 година и издадения въз основа на заповедта Изпълнителен лист от 03.05.20219 г.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5