Определение № 475 от 26.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Благоевград, 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

В. Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500439 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК. Образувано е по частна жалба от адвокат М. А. от САК, в качеството си на пълномощник на А. Д. Д., ЕГН-**********, А. Д. Д., ЕГН-**********, К. Д. Д., ЕГН-**********, К. М. Г., ЕГН-**********, И. П. И., ЕГН-********** и В. П. И., с ЕГН-**********, срещу Определение №173/13.02.24г., постановено по гр.д. №97/23г., по описа на РС – Сандански, с което е отхвърлено искането му по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 325/19.12.2023г., в частта за разноските. В частната жалба се излагат аргументи за неправилност на обжалваното решение. Изтъква се, че според цитирана съдебна практика минималния размер на дължимо адвокатско възнаграждение при обективно съединени искове се определя в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредбата, по мл.36, ал.2 от ЗА. Изразява становище, че при постановяване на решението си РС – Сандански не е отчел причината за завеждане на делото, противоправните действия от страна на ответника, обстоятелството, че става въпрос за 12 обективно и субективно съединени иска. При това положение, независимо от цената на иска, на адвоката се дължи отделно възнаграждение за всеки иск.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от адв. З. в качеството й на пълномощник на С. М. е подаден отговор на частната жалба.

Жалбата се определя като неоснователна и се иска оставянето й без уважение. Оспорва се наличието на основание за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна помощ на всеки един от ищците поотделно. Изтъква, че в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар, като предпоставка за неговото заплащане. В този случай съдът не е обвързан от искането на адвоката за конкретен размер възнаграждение, а се съобразява с правилата по Наредба №1/2004г. за МРАВ. Отделно от това твърди, че при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, фактическата и правна сложност на спора се определя във всеки конкретен случай в зависимост от обема на дейността по установяване на фактите и излагане на правните съображения от процесуалния представител на съответната страна.

1

При поддържане на възражения в горната насока се иска оставяне на частната жалба без уважение.

За да се произнесе по допустимостта и съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Д. Д., с ЕГН-**********, А. Д. Д., с ЕГН-**********, К. Д. Д., с ЕГН-**********, К. М. Г., с ЕГН-**********, И. П. И., с ЕГН********** и В. П. И., с ЕГН-**********, чрез пълномощника им адвокат М. А. от САК, срещу С.

Н. М., с ЕГН-**********, с която са предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК. С решение № 325 от 19.12.2023г., постановено по настоящото дело, съдът е признал за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици, на основание реституция и наследство от Г.Т.Ц., на по 1/12 ид.ч. от процесните два недвижими имота и е осъдил ответника да им предаде владението на общо ½ ид.ч. от тях, като е отменил нотариалния акт, с който ответникът е признат за собственик на основание давностно владение върху имотите в размер на ½ ид.ч. Със същото решение съдът е осъдил ответника по делото да заплати на адвокат М. А. А. от Софийска адвокатска колегия, с ЕГН-**********, с място на упражняване на дейността-гр.София, ул.”Лавеле”, № 19, ет.3, сумата от 1500лева, съставляваща възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищците по делото. От адвокат А. е постъпила молба по реда на чл.248 ГПК – за изменение на решението в частта за разноските като се осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на всички ищци поотделно или алтернативно възнаграждение за оказана безплатна помощ в размер на 1500 лв. за два обективно съединени иска по чл.108 от ЗС или общо 3000 лв., която е оставена без уважение. Аргументи за това са, че при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на близки лица съдът определя (чл.38, ал.2 от ЗА) адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА, а именно: Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.5 от тази наредба, по искове по чл.108 от ЗС възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.2, но не по[1]малко от 1500 лева за недвижими имоти или вещни права върху тях. Съдът е определил възнаграждението на пълномощника на ищците имено на това основание и в посочения в наредбата размер. Съдът е определил едно възнаграждение за цялото производство по делото, като счита, че няма основание да присъжда отделни адвокатски възнаграждения за всеки един от субективно съединените искове, т.е. за оказана защита на всеки един от ищците.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първонистнационният съд, че присъждане на минимален размер адвокатско възнаграждение по отношение на всеки един от предявените искове би довело като краен резултат до присъждане на сума, значително надхвърляща сбора от цената на предявените искове и би довело до неоснователно разместване на блага /неоснователно обогатяване/, както и адвокатското възнаграждение да се определи и според броя на процесните имоти (два недвижими имота, които не само, че се намират в една и съща местност и землище, но и са съседни), което по същество представлява злоупотреба с процесуално право – арг.чл.3 от ГПК.

2

Въпреки, че в преклузивните за това срокове ответната по исковете страна е направила своевременно възражение за прекомерност, във всички случаи съдът следва да следи и служебно да прилага императивни правни норми и приложението на правни принципи, какъвто е този по чл.3 от ГПК – да следи и съдейства на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави , дори и при лиса на изрично възражение от някоя от страните в тази насока.

Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл.633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната.

В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. "

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки 3 сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

От друга страна, правния ред в страната – в чл. 36, ал.2 от ЗАдв. прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано.

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл.32 ЗАдв. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия-обемът и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно.

От това следва извода, че при положение, че минималните размери на адвокатските възнаграждения се гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитавания материален интерес. Във всички случаи следва да се държи сметка и за вида, обема и естеството на свършената работа.

В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл.38 от ЗАДв., което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда. В този случай размерът на дължимото възнаграждение се определя от съда, който не може да определя размер под минималните, уредени в Наредба № 1/09.07.2004г. / така Определение № 28/21.01.2022г., постановено по ч.т.д.№ 2347/2021г. на ТО на ВКС/, но при отчитане на критериите за определяне на такова – брой и естеството на предявените искове, свършената по всеки един от тях работа и съответно материалния им интерес.