Решение № 75 от 27.01.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Русе, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20214520104613 по описа за 2021 година

Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че на 20.04.2017 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 3019033244 между него като кредитор и ответниците М. П. М. и Т. Г. Д., като солидарни длъжници. Договорът бил със следните параметри: сума на кредита:

3500 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 170.78 лв.; ГПР: 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 6 148.08 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3164.04 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 87.89 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 9312.12 лв.; общ размер на вноска: 258.67 лв.; дата на погасяване:

15-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит, неразделна част от него били Общи условия, които били предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно се запознали, приели ги и нямали забележки към тях, задължили се да ги спазват, за което положили подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценявал доколко предлаганият ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. От 1 своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № 3019033244, като го сключил за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 258.67 лв. и падежна дата - всяко 15-то число на месеца. Ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 20.04.2017 г. превел сумата 3500 лв. по посочена от длъжника М.М. банкова сметка. На основание ОУ към ДПК във връзка с чл.121чл.127 от ЗЗД, Т.Д., в качеството си на съдлъжник по договора, се задължавал да отговаря солидарно с М.М. при условията, посочени в него. На 20.07.2017 г. М.М. подал молба за отлагане на 3 погасителни вноски по кредита, за което на 31.07.2017 г. между страните бил сключен Анекс № 1, с който били отложени вноски № 2,3 и 4, които трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил и нов коригиран погасителен план, в който вноските се променяли от 36 на 39 броя. На 18.10.2017 г. М.М. подал заявление за промяна на погасителния план, като размерът на шест дължими вноски бъде намален. На 30.10.2017 г. между страните по договора бил сключен Анекс № 2, с който размерът на вноски № 5,6,7,8,9 и 10 бил намален на 65.67 лв. Длъжниците се задължили да заплащат на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът до пълния размер на същите - в края на погасителния план. Неразделна част от анекса бил нов коригиран погасителен план, в който вноските се променяли на 44 броя. Съгласно чл. 4 от ОУ, длъжниците дължали на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, разсрочено във времето в рамките на погасителния план. Към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника възлизало на 2050.40 лв. за периода 15.05.2018 г. - 28.08.2019 г. Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 3164.04 лв., от която незаплатени оставали 2854.40 лв. Длъжниците не изпълнявали поетите договорни задължения и направили само седем пълни и една непълна погасителни вноски. Съгласно уговореното в чл.12.3 от ОУ, на 28.08.2019 г. договорът бил обявен за предсрочно изискуем, за което на ответниците били изпратени уведомителни писма. Към настоящия момент размерът на погасеното задължение по ДПК № 3019033244 възлизало на 951 лв., от които номинал в размер на 862.47 лв., 28.53 лв. лихви за забава и 60 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно чл.17.4 от ОУ към ДПК. За периода от изпадане на длъжниците в забава 16.10.2017 г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 28.08.2019 г. същите дължали и лихва за забава в остатъчен размер от 400.18 лв. Дружеството претендира законна лихва в размер на 1178.19 лева, дължима от 28.08.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.05.2021 г. и законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

Предвид изложените обстоятелства ответниците дължали на ищеца сумата 9813.99 лв., от които: главница 3330.82 лв., договорно възнаграждение 2050.40 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 2854.40 лв., лихва за забава 400.18 лв. и законна лихва 1178.19 лв.

Поради неизпълнение на договорното задължение, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 2741/2021 г. по описа на РС-Русе. След като длъжниците подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на дружеството било указано 2 да предяви установителен иск за вземането си. Ето защо ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му срещу солидарните длъжници М. П. М. и Т. Г. Д., представляващо: главница в размер на 3330.82 лв., договорно възнаграждение в размер на 2050.40 лв., лихва за забава в размер на 400.18 лв. и законна лихва в размер на 1178.19 лв. Претендира и осъждане на двамата солидарни длъжници да му заплатят сумата 2854.40 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и направените деловодни разноски.

Ответниците депозират отговори на исковата молба, в които оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Твърдят, че са налице множество неравноправни клаузи в процесния ДПК и ОУ, с оглед на което правят възражение за нищожност на Договора за потребителски кредит № 3019033244, сключен при Общи условия, версия 08/27.01.2017 г. и прикрепеното към него Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Твърдят, че договорът бил сключен в нарушение на императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, като дължимите суми били определени едностранно от ищеца, при заобикаляне на закона, в противоречие на добрите нрави и неравноправно, което обуславяло нищожността на кредитната сделка. Относно дължимата годишна лихва, налице била нееквивалентност на насрещните престации, като се целяло неправомерно извличане на допълнителна печалба от страна на кредитора. Разпоредбите за възнаградителна лихва в процесния ДПК били неравноправни на основание чл. 143 от ЗЗП, във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и на това основание нищожни, поради което оспорват дължимостта и изискуемостта на претендираната възнаградителна лихва в размер на 2050.40 лв. В нарушение на законовите изискванията за оценка на кредитоспособността на първия ответник и на забраната за неравноправни клаузи с процесния ДПК, ищецът едностранно определил възнаградителна лихва и задължение по допълнително споразумение, формиращи размер на месечните погасителни вноски от 258.67 лв., надхвърлящи свободния месечен остатък от дохода на М.М. от 220 лв. - установен пред ищеца с искането за кредит. Ответникът не бил уведомен предварително за размера на срока, лихвите и разходите по кредита и размера на месечните вноски. Устните разяснения на служителката на ищеца за 100 лв. месечна вноска го удовлетворявали. Не му бил предоставен предварително СЕФ, нито друг документ относно условията по кредита. Едва при получаване на исковата молба М.М. се запознал със съдържанието на договора, приложенията към него и СЕФ. Противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер па законната лихва, като в случая кредитът бил обезпечен със солидарната отговорност на друго лице. Лихвата годишно надхвърляла многократно законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерий за норми на поведение, установени в обществото. Нищожните клаузи относно процента възнаградителна лихва и ГПР влечали нищожност и на целия договор. Същият се явявал изцяло недействителен и поради неспазване императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11. ал.1, т. 7-12 и 20 ЗПК, сред които били точното 3 определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На ответника М. не била дадена възможност да прочете договора, същият не бил изготвен по ясен и разбираем начин за човек на неговата възраст и без специални знания, не били посочени ясно условията за прилагане на лихвения процент по кредита и индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент. В погасителния план не се съдържала информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Едва с исковата молба ответникът узнал, че част от общо платените 951 лв. отишли за лихва за забава 28.53 лв. и за такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането – 60 лв. В нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК в договора бил посочен ГПР само в процентно изражение 49.89 %, без да се посочват взетите предвид допускания, използвани при неговото изчисляване по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. Не било ясно и какви разходи по кредита се добавят към фиксирания ГЛП 41,17 %, за да нарасне ГПР до 49,89 %. Допустимо било да се договори цена за допълнителни услуги, но същата следвало да е в съответствие с чл.10а от ЗПК, защото ако не представлявали допълнителни услуги, а били част от условията по кредита, налице би било нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. При съвкупната преценка на използваните формулировки и целия текст на споразумението и на общите условия било видно, че уговорените "услуги" били относими към бъдещо несигурно събитие /евентуално искане за ново кредитиране/. Същите били неясно формулирани и в този смисъл били в нарушение на чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК. Договорката противоречала и на добрите нрави, тъй като се дължало възнаграждение и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора.

Ответниците правят и следните възражения за прихващане и изявления за прихващане:

Възражение за погасяване по давност на всички претендирани от ищеца суми за периодични плащания с настъпил падеж повече от три години преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и възражение за погасяване по давност на претендираната главница по кредита в размер на 73.48 лв., съставляваща размера на месечна вноска по главница с падеж 15.05.2018 г. Погасената по давност вноска от 15.05.2018 г. представлявала периодично плащане по погасителен план към ДПК, съгласно извлечение от сметка от 09.08.2021 г. Изявление за прихващане на основание чл.103, чл.104 във вр. с чл.55 ЗЗД, на остатъка от главницата по кредита с получените от ищеца без основание суми в общ размер 782.36 лв., които да бъдат приспаднати от окончателно установения по делото размер на остатъчната главница, както следва: прихващане на главница със сума в размер на 309.64 лв., платена в периода 15.06.2017 г. 15.04.2018 г.; прихващане на главница със сума в размер на 384.19 лв., платена в периода 15.06.2017 г. - 15.04.2018 г.; прихващане на главница със сумата 28.53 лв., платена в периода 15.06.2017 г. - 15.04.2018 г. Прихващане на главница със сумата 60.00 лв., платена в периода 15.06.2017 г. - 15.04.2018 г. При преценката на възраженията им за недействителност на договорните отношения, молят да бъде съобразена и представената от тях Оферта за разплащане на дълга, с която ищцовото дружество, след подаване на възраженията в 4 заповедното производство, се ангажирало да опрости дълга до 40 % от задължението. Молят на основание чл.108 ЗЗД офертата да бъде тълкувана и в съответствие с чл.175 ГПК в контекста на направените от тях оспорвания на вземанията и възражения за недобросъвестност на ищеца, като признание на същите.