Акт № 3987 от 29.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3987 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20261110202266 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по Жалба на Д. В. В., срещу Наказателно постановление (НП) № 25- 4332-018775 от 28.07.2025г. на Началник група при ОПП - СДВР, с което за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В жалбата се твърди, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, като се твърди и недоказаност на изложената в него фактическа обстановка. Предвид това се иска наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Н.

Д. от САК, който моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които се сочи, че в АУАН и в НП е налице противоречие относно времето на извършване на деянието, тъй като са посочени два различни момента – около 18:45 ч., а същевременно и около 14.30 ч. Било налице и противоречие между АУАН и НП относно мястото на нарушението. Оспорва се жалбоподателят да не е съобразил поведението си с пътната маркировка, като се твърди и че не е налице причинна връзка между твърдяното нарушение и настъпилото ПТП. Поддържа, че от приобщените по делото доказателства се установява фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН, а именно, че автомобилът „Ауди“ е бил разположен напречно върху платното за движение и върху двойната непрекъсната линия. На следващо място се сочи, че наказващият орган не е съобразил депозираното от жалбоподателя възражение срещу АУАН. Сочи се и че разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП е обща – изисква съобразяване с пътни знаци и маркировка, но не описва самостоятелно конкретното фактическо поведение, поради което е следвало да бъде посочена материално-правна норма, предвиждаща конкретно поведение на участниците в движението по 1 пътищата. В тази връзка се изтъква и че в АУАН и в НП не е посочено дали жалбоподателят е преминал върху маркировката или през нея.

Въззиваемата страна – Началник група при ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид приложените по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На *** г., в гр. София, около 14:30 часа, жалбоподателят Д. В. управлявал собствения си мотоциклет марка „Пиаджо“ с рег. № ***, като се движел по ул. „Бойчо Бойчев“ с посока на движението от ул. „643-та“ към ул. „Николай Хрелков“. Улица „Бойчо Бойчев“ разполагала с две ленти за движение в посочената посока, а станалата част от платното за движение била отделена чрез пътна маркировка М2 – двойна непрекъсната линия и била предназначена за движение в обратната посока. В това време от улица без име, която водела до входа на метростанция „Горна баня“ излизал свидетелят Х. И. с управлявания от него лек автомобила марка/модел „Ауди Q8“ с рег. № *** и се включвал в движението по ул. „Бойчо Бойчев“. Свидетелят И. преминал през двете пътни ленти, предназначени за движение в посока към ул. „Николай Хрелков“, като част от предницата на автомобила преминала през двойната непрекъсната линия на платното за движение и така автомобилът навлязъл частично в пътна лента, предназначена за движение в посока към ул. „643-та“. В това време в района на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Бойчо Бойчев“ и посочената улица без име жалбоподателят В. изпреварвал от лявата им страна колона от автомобили и се ударил в излезлия пред него лек автомобил, управляван от свидетеля Х. И.. Вследствие на удара жалбоподателят паднал от мотоциклета и получил травматични увреждания, поради което бил транспортиран до лечебно заведение от пристигнал на място екип на ЦСМП. На място пристигнал и екип на ОПП-СДВР, като бил съставен Констативен протокол за ПТП № 284/.***г. и скица към него.

С оглед на горните обстоятелства Л. А. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР приел, че с поведението си жалбоподателят Д. В. е осъществил състава на административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което съставил срещу него АУАН серия GA № 3277051 от *** г. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 25-4332-018775 от 28.07.2025г. на Началник група при ОПП - СДВР, с което за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Описаната фактическа обстановка е установена след анализ и съпоставка на приобщените по делото доказателства, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Х. И., както и приобщените по реда на чл. 183 от НПК писмените доказателства – писмени сведения, декларация от свидетеля Х. И., ведно със скица на ПТП, Констативен протокол за ПТП № 284/***г. и скица към него, талон за медицинско изследване, Протокол за приемане/предаване на биологични проби за химико-токсикологичен анализ в Химикотоксикологична лаборатория, докладна записка, справка-картон на водача, заповеди за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.

Съдът кредитира частично показанията на свидетеля И., който в качеството си на участник в процесното ПТП е възприел лично и непосредствено обстоятелствата по неговото възникване и излага логични, последователни и непротиворечиви твърдения, които са от значение с оглед предмета на доказване по делото. В показанията си свид. И. съобщава 2 за предприетата от него маневра по включване в движението по ул. „Бойчо Бойчев“ и настъпилото съприкосновение с управлявания от жалбоподателя мотоциклет, като съобщеното от него във връзка с тези обстоятелства намира опора в останалите доказателства по делото. Единствено в частта, в която свидетелят И. твърди, че жалбоподателят се е движел в платното за насрещно движение, показанията му не намират подкрепа в други доказателствени източници по делото, оспорват се категорично от жалбоподателя, поради което не следва да бъдат кредитирани.

Съдът се довери и на писмените доказателства по делото, които не разкриват вътрешни противоречия, а същевременно са в унисон със свидетелските показания, поради което обстойният им анализ не е необходим. Посредством приобщените по делото гласни и писмени доказателства еднопосочно се установява фактическата обстановка по случая.

При установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че се установява следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съдът, след като извърши служебна проверка, намери, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са засегнали правото на защита на наказаното лице и които се явяват основание за отмяна на оспорения санкционен акт.

Въпреки, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени формалните изисквания както относно компетентността на издалите ги лица и техните форма и съдържание, така и процедурите по издаването и връчването им на жалбоподателя, съдът констатира, че същите не отговарят на визираните в разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5, и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН изисквания относно тяхното задължително съдържание, касаещи описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени.

За да бъдат удовлетворени посочените изисквания е необходимо в АУАН и НП нарушението да е описано по ясен и недвусмислен начин с посочване на всички негови съставомерни признаци. В случая се твърди, че жалбоподателят „при наличие на пътна маркировка М-2 изпреварва неправилно колона от автомобили в задръстване и става участник със съвина с намиращия се пред него л. а. Ауди Q8 с per номер ***“, както и че „при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка“. От така въведеното описание на нарушението не става ясно в какво точно се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя. Не е посочено какво представлява пътната маркировка М2, какво поведение вменява тя на водачите на ППС и по какъв начин – с какво действие или бездействие жалбоподателят не е съобразил поведението си с нея. Съгласно нормата на чл.63, ал.1 от ППЗДвП надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за очертаване на неговата граница, а според ал.2, т.2 на същия чл.63 от ППЗДвП пътната маркировка М2 представлява двойна непрекъсната линия и означава, че на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. За да е налице несъобразяване от страна на водач на ППС с този вид пътна маркировка е необходимо застъпване или пресичане на двойната непрекъсната линия.

Такива твърдения не са изложени в АУАН и в НП– нито относно същността на пътната маркировка М2, нито относно нормативните предписания, свързани с нея, нито относно нейното застъпване или пресичане. Не са изложени и фактически твърдения жалбоподателят да се е придвижвал в пътна лента, предназначена за движение в обрана посока, от което да следва, че е преминал двойната непрекъсната линия. От идентичната по своето съдържание обстоятелствена част на АУАН и НП не става ясно в какво точно се изразява и посоченото в тях неправилно изпреварване и коя нормативна забрана, свързана с него е била нарушена – налице са забрани за предприемане на изпреварване от различно естество, например 3 предвидените в чл.43, т.1-6 от ЗДвП или пък не е изпълнено някое от съпътстващите изпреварването задължение, посочени в чл.42 от ЗДвП. Волята на актосъставителя и на наказващия орган следва да бъде изразена изрично, ясно и недвусмислено, за да бъде гарантирано правото на защита на наказаното лице, като не е допустимо да се налага същата да се извежда по тълкувателен път посредством анализ на нормативната уредба, какъвто е настоящият случай. Посочените пропуски не позволяват на санкционираното физическо лице да разбере в какво конкретно се изразява вмененото му неправомерно поведение и за нарушението на кои конкретни нормативни правила му се налага административно наказание. Накърнено е правото на защита на жалбоподателя, поради което НП следва да бъде отменено.

Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по делото не са налице категорични и убедителни доказателства, че жалбоподателят В. се е придвижвал с управляваното от него двуколесно превозно средство в лентата за насрещно движение, за достигането до която да е преминал двойната непрекъсната линия. В тази насока са единствено показанията на свидетеля Х. И., които в тази им част не са подкрепени от други източници на доказателствени данни и са в противоречие с тезата на жалбоподателя, че е управлявал мотоциклета в рамките на предназначената за посоката му на движение лява пътна лента. Поради това не е доказано жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна вмененото му административно нарушение, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По изложените съображения съдът намира, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.