Определение № 3077 от 29.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3077 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Р.а Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Р.а Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502075 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.Р. Р., вписан в АК - Пловдив, против Определение № 8283/25.06.2025г., постановено по гр.д.№ 21486/2024г. по описа на Районен съд -Пловдив, V гр.с., с което е оставена без уважение подадената Молба с вх. № 62033/03.06.2025 г., с която е направил искане за допълване на Определение № 6594/20.05.2025 г., постановено по делото, в частта му за съдебно-деловодните разноски с присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се присъди адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна „Изи Асен Мениджмънт“АД, чрез ст.юрк.***, е депозирала писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Въззиваемата страна „Файненшънъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, чрез юрк.***, е депозирала писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

1

От ищцата по делото Т. Й. С., чрез адв. Р., против „Изи Асен Мениджмънт“АД и „Файненшънъл България“ ЕООД са предявени обективно съединени искове по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК, чл.10а, чл.19, ал. 3 и ал. 4 и чл. 21 от ЗПК и чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем № 4848763/13.07.2023 г. поради противоречие със закона – неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК, както и за прогласяване на нищожността на акцесорния Договор за предоставяне на поръчителство № 4848763 от 13.07.2023 г., поради липса на основание, поради заобикаляне и поради противоречие с добрите нрави.

По делото са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е било уговорена безплатна защита на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С Молба с вх.№55667/19.05.2025 г. ищцата е уведомила съда, че на осн. чл.35 от ГПК оттегля пълномощията, дадени по отношение на адв. Р. и е заявила, че се отказва от предявените искове в тяхната цялост.

С Определение № 6594/20.05.2025 г., постановено по делото, производството по делото е прекратено на основание чл. 233 от ГПК поради отказ на иска. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С Молба с вх.№ 62033/03.06.2025г. от адв.Р. е описал, че му е станало известно, че клиентката е оттеглила пълномощията и е заявила отказ от предявените искове, тъй като е постигнала извънсъдебно споразумение с двете ответни дружества. Това споразумение е настъпило след образуване на делото и изготвяне на исковата молба. Затова, отказът от иска е резултат не от липса на основание или неоснователност на претенциите, а от настъпили нови обстоятелства, тоест постигнато съгласие между страните извън съда.

Поддържа, че двете ответни дружества следва да бъдат осъдени да заплатят разноските по делото, включително дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като именно техните действия и бездействие са дали повод за предявяване на исковете. Исковата молба е била подготвена и внесена при наличието на спор, провокиран от поведението на ответниците, а споразумението е постигнато впоследствие, при вече висящо производство.

Позовава се на практика на ВКС - Определение № 270/05.10.2016 г. по ч.гр.д.

2

№ 3846/2016 г., I г.о., Определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г., II т.о., и цитираните в тях актове, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, ищецът има право на разноски, дори и когато производството е прекратено поради отказ от иска, настъпил в резултат на извънсъдебно уреждане на спора след подаване на исковата молба. В тези случаи съдът е следвало да установи обстоятелствата, довели до прекратяване на производството, и да прецени дали ответникът с поведението си е провокирал предявяването на иска, с оглед правилното разпределение на отговорността за разноските.

Районният съд, за да постанови обжалваното определение, излага основни съображения, че адв. Р. е процесуално правно легитимиран да подаде молбата като самостоятелна страна в правоотношението по чл. 38 от ЗАдв. във вр. с чл. 36 от ЗАдв., доколкото при присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита последното се определя от съда и се присъжда в полза на адвоката. Посочва, че в случая до оттегляне на пълномощията от страна на адв. Р. действително са осъществени процесуални действия по депозиране на исковата молба. Районният съд е направил следващ извод, че въпреки това, разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъдени. Акцентира, че с Молбата с вх.

№ 62033/03.06.2025г. подадена от ищцата не са изтъкнати причините, поради които се отказва от предявените искове. По делото от страна на ответните страни е представено Споразумение от 19.05.2025 г., сключено между Т. Й. С., „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. С така представеното споразумение страните уреждат имуществените си взаимоотношения по повод сключени между тях договори, включително процесните Договор за паричен заем № 4848763 от 13.07.2023 г., Договор за предоставяне на гаранция № 4848763 от 13.07.2023 г., като дружествата са поели задължение да заплатят на ищцата недължимо заплатени суми, като след заплащане на последните, ищцата е поела задължение да заяви отказ от предявените искове във връзка с посочените в споразумението договори.

Районният съд е аргументирал също, че с оглед съдържанието на споразумението не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото предмет на производството са искове за установяване недействителността на сключените между страните договори, а 3 не искове за заплащане на недължимо заплатени суми. Със споразумението страните не са уредили взаимоотношенията си във връзка с твърдяната недействителност на сключените договори и изрично признание в тази насока не е налице в споразумението.

Досежно цитираната от адв. Р. съдебна практика, Районният съд е посочил, че касае случаи, в които е налице извънсъдебно уреждане на конкретния спор, в които предмет на спора са уредените финансови взаимоотношения.

Районният съд мотивира на следващо място, че съгласно клаузите на подписаното извънсъдебно споразумение ответниците са се задължили да възстановят на ищеца разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения, но в изрично посочен в молбата размер от общо 832,89 лв., като след справка в ЕИСС е установено, че по изброените дела се дължи обща държавна такса в по – малък размер, от което следва, че остатъкът е разпределен в полза на ищеца за адвокатски възнаграждения. Доколкото адв.

Р. не е страна по така подписаното споразумение, то същият следва да насочи претенцията си към своя доверител.

С подадената частна жалба от адв.Р. се поддържат отново доводите, изложени с Молба с вх.№ 62033/03.06.2025г. Счита, че правните изводи на Районния съд са неправилни.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК – ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съобразно чл. 78, ал. 2, пр.1 от ГПК – Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

От сравнителния преглед между съдържанието на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, от една страна, и съдържанието на Споразумение от 19.05.2025 г., сключено между Т. Й. С., „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, от друга страна, се налага единствен извод, че дружествата са се задължили да заплатят недължимо заплатени суми на ищцата по Договор за паричен заем № 4848763 от 13.07.2023 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4848763 от 13.07.2023 4 г., след осъществяването на което, ищцата е поела задължение да заяви отказ от предявените искове във връзка с посочените в споразумението договори.

Видно е, че клаузите на Споразумението от 19.05.2025 г. не обхващат договорености във връзка с недействителност на сключените договори, нито е налице признание затова от двете дружества. Ето защо, не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като предмет на исковата молба е установяване на недействителност на сделки, а не се касае за искови претенции за заплащане на недължимо платени суми от ищцата по двата договора.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване изцяло.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 8283/25.06.2025г., постановено по гр.д.

№ 21486/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, V гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5