Определение № 659 от 08.08.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 659 гр. гр. Добрич, 08.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Георги М. Павлов

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500482 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.

248, ал.3 от ГПК.

Образувано по частна жалба с вх. №1787 от 05.06.2023г. по описа на РС – Каварна, с дата на пощенско клеймо от 01.06.2023г., подадена от А. Д. П., чрез пълномощника му адвокат П. Й. Н., АК - Варна, срещу Определение №179 от 26.04.2023г. по ч. гр. д. №20223240100041 по описа на РС - Каварна, в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото Определение №103/01.03.2023г., с което производството по делото е прекратено, за разликата над присъдените разноски в размер на 400,00 лева до претендираните в размер на 5800,00 лева.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че изводът на съда по отношение на дължимостта е правилен, но неправилно съдът е определил начина на изчисляване на дължимото за компенсиране адвокатско възнаграждение.

Моли се определението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се присъди целия размер на претендираното и платено адвокатско възнаграждение. Сочи се, че размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедните производства се определя от разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №1/2004г., като същото съответства на това за процесуално 1 представителство на заявителя в тези производства.

В срокът по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответникът по жалбата – В. М. В., с адрес в гр. Варна, ул. „Средец“ №51, ет. 4, ап. 13, е депозирал отговор. Моли съда да остави без уважение частната жалбата като неоснователна. Възразява, че от приложения договор за правна защита и съдействие става видно, че на длъжника е била предоставена безплатна правна помощ от представляващия го адвокат, в каквато хипотеза било недопустимо уговарянето на конкретен размер на адвокатско възнаграждение, доколкото този размер се определял от съда, в съответствие с предвидените размери в наредбата. Сочи, че ако е била предоставена безплатна правна помощ на насрещната страна, то се явява невъзможно това възнаграждение да е било реално платено, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и анализира доводите на страните в настоящето производство намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

По ч.гр.д. № 41/2022г. по описа на РС - Каварна, е била издадена Заповед №18/31.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист за дължимите суми.

В срока по чл. 414 ГПК длъжникът, сега жалбоподател, е депозирал възражение. Същото е подадено чрез адв. П. Й. Н., АК - Варна, за чиято представителна власт е представено и надлежно пълномощно. С молба с вх.

№3700/07.12.2022г., длъжникът е поискал спиране на допуснатото предварително изпълнение и е заявил искане за присъждане на сторени разноски за адвокатски хонорар на осн. чл. 38 от ЗА, като е представил списък и доказателства.

С определение №103/01.03.2023г. заповедният съд е обезсилил така издадената заповед и изпълнителен лист поради непредставяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 415 ГПК.

В срока за обжалване на определението, с молба с вх. № 907/17.03.2023г., настоящият частен жалбоподател, чрез пълномощника си, е 2 отправил искане за допълване на определението, с което е обезсилена заповедта по чл. 417 ГПК и прекратено производството, като иска да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с депозирането на възражението, в размер на 5800 лева, претендирано на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, съобразно по-рано приложения списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК, насрещната по молбата страна, В. М. В., депозирала отговор, в който изразила становище за неоснователност на молбата. Посочила, че процесуалното представителство е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което е недопустимо размерът му да е уговорен между страните, т.к. се определя от съда. Твърди, че в Наредба №1 от 2004г. липсва изрична разпоредба за минималния размер на адвокатско възнаграждение, дължимо на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство, поради което същото следва да се определи по аналогия. Твърди, че приложимата към подаване на възражение по чл. 414 от ГПК аналогична разпоредба от наредбата е тази на чл. 6, т. 5, а именно „подаване на други молби“, респективно – че дължимото възнаграждение следва да се определи в размер на 50 лева, т.к. тези действия са най-близки до извършените от на адвоката в производството. Моли да се оставят без уважение претендираните от длъжника разноски.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил искането частично, като е осъдил В. В. да заплати на А. П. сума в размер на 400 лева, като за горницата до претендираните 5800 лева е оставил без уважение искането. Съдът е приел, че за извършените от адвоката действия не намира приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №1/2004г., т.к. същата се прилага единствено по отношение на кредитора, но не и на длъжника, като по аналогия приложимите разпоредби са тези на чл. 6, т. 5 и чл. 10, т. 4 от Наредба №1/2004г., респективно дължимото за компенсация от кредитора към длъжника възнаграждение е в размер на 400 лева.

Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството, по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника и за която същият не отговаря. С обезсилването на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист се слага край на 3 заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл. 81 ГПК, съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски. В конкретния случай обезсилването на издадената заповед за изпълнение очертава кредитора - заявител като неизправна страна, която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските. Длъжникът е взел участие в развилото се заповедно производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал възражението по чл. 414 ГПК, както и е изисквал справки по делото, а също е депозирал молба за спиране на изпълнението. Ето защо е налице основание за присъждане на направените разноски по силата на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, която е общо правило и намира приложение и в заповедното производство, доколкото в същото не са предвидени специални правила в този смисъл.

Според настоящият съдебен състав, видно от представените по делото доказателства, длъжникът в заповедното производство е бил представляван от адвокат въз основа на договор за правна защита и съдействие, като размерът на възнаграждението е уговорен на основание чл. 36 – т.е. не се касае за предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.

38 от ЗА. Това, че чл. 38 от ЗА е упоменат в договора като начин на плащане на уговореното възнаграждение в размер на 5800 лева, не променя извода на съда за наличие на възмездност по представения договор, доколкото в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА изрично е предвидено, че съдът е този, който определя дължимото на адвоката възнаграждение, а не страните по договора. В добавка на този извод е и изявлението на страната в депозираната частна жалба за присъждане на „целия размер на претендираното и платено адвокатско възнаграждение“, което несъмнено сочи на отсъствие на безплатна адвокатска помощ.

Предвид извода на съда по отношение на характера на предоставената адвокатска помощ, съдът следва да прецени дали са налице основания за присъждане на сторени от страната разноски. Предвид разрешенията, дадени с т. 1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на присъждане подлежат единствено разноски за адвокатско възнаграждение, които са реално заплатени от страната, като следва да бъдат своевременно ангажирани доказателства за извършеното плащане. В настоящия случай липсват 4 доказателства за извършено от страната заплащане на претендираната сума, поради което претенцията се явява недоказана, което влече неоснователност на подадената частна жалба, поради което обжалваното определение се явява правилно, макар и не на посочените в него основания.

Предвид горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №179 от 26.04.2023г. по ч. гр. д.

№20223240100041 по описа на РС - Каварна, с което е оставена без уважение молбата на А. Д. П., чрез пълномощника му адвокат П. Й. Н., АК - Варна, за допълване на Определение №103/01.03.2023г., в частта на разноските, за разликата над присъдените разноски в размер на 400,00 лева до претендираните в размер на 5800,00 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5