Определение № 4104 от 18.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4104 гр. София, 18.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Марева

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002103947 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Д. К. Б.-Д. и от Е. С. Г., А. Я. Г.

(конституирана преди образуване на касационното производство с определение от 28.02.2022 г. на СГС на основание чл. 227 ГПК като наследник по закон на починалия ответник Я. В. Г.), Н. Т. С. и Р. И. С., против решение № 267090 от 22.12.2021 г., поправено с решение № 262922 от 09.09.2022 г., постановени по гр. дело № 1974/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 07.11.2016 г. по гр. дело № 7036/2010 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, с уважени от А. П. Ц., С. И. Д., И. Г. Д., Н. Г. Д., А. Г. Д., Д. Н. Р., Д. Н. Г., В. П. Д., Е. С. Д., Р. С. Д., К. К. Д. и Л. К. Д. искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на собствеността им по отношение на: Я. В.

Г. и Е. С. Г. на 698 кв.м. от имот с идентификатор ***, представляващи реална част от поземлен имот *-*, местност в. з. „К.“, кв. * по плана на [населено място]; Н. Т. С. и Р. И. С.

(в качеството им на наследници на И. В. С.) на 627 кв.м. от имот с идентификатор ***, представляващи реална част от поземлен имот *-*, местност в. з. „К.“, кв. * по плана на [населено място], и В. К. Б. и Д. К. Б.-Д. на 509 кв.м. от имот с идентификатор ***, представляващи реална част от поземлен имот *-*, местност в. з. „К.“, кв.* по плана на [населено място].

В останалата част въззивното решение не е предмет на касационно обжалване.

Касаторът Д. К. Б.-Д. поддържа, че въззивното решение в обжалваната от нея част за реална част от имот с идентификатор *** е недопустимо, а при евентуалност – неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението в оспорваната 1 му част. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. К. Б.-Д. обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните уточнени и конкретизирани от касационната инстанция съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правни въпроси: 1. Допустимо ли е установяването на право на собственост върху реални части от урегулиран поземлен имот не към минал, а към настоящ момент, на основание акт за земеделска реституция. Поддържа, че така формулираният правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. дело № 5728/2015 г. на ВКС, I г. о., както и че въпросът е от значение за развитието на правото и правилното прилагане на закона; 2. Следва ли съдът да извърши цялостна проверка за установяване действителните права на страната, когато тя черпи права от акт за земеделска реституция, чрез осъществяване на косвен съдебен контрол на този акт по наведени от насрещната страна възражения, включително и относно идентичността на възстановения имот и този по документите за собственост, индивидуализацията на възстановения имот при липса на скица към решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и наличието на пречки за неговото възстановяване по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Позовава се на противоречие по този въпрос с Тълкувателно решение № 5/14.01.2013 г. по тълк. дело № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, решение № 88 от 9.03.2012 г. по гр. дело № 1131/2011 г. на ВКС, II г. о., и решение № 132 от 3.11.2016 г. по гр. дело № 1984/2016 г. на ВКС, както и на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3.

Трябва ли свидетелите, призовани да установят придобиване чрез давностно владение, да установят владение на претендирани реални части от поземлен имот, ако не са знаели, че тези реални части са спорни, и достатъчно ли е за установяване на права върху реални части от поземлен имот показанията на свидетели, които установяват владение върху целия поземлен имот, в който са включени спорните реални части. Обосновава несъответствие на даденото във въззивния акт разрешение с решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр. дело № 325/2020 г. на ВКС, I г. о., и решение № 127 от 4.06.2010 г. по гр. дело № 637/2009 г. на ВКС, I г. о., и 4. Може ли имот, собствеността върху който е възстановена чрез земеделска реституция, да се индивидуализира без придружаваща решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ скица от картата за възстановена собственост. Посочва този въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 47 от 22.06.2020 г. по гр. дело № 2898/2019 г. на ВКС, I г. о., решение № 287 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 1032/2010 г. на ВКС, I г. о., и решение № 132 от 3.11.2016 г. по гр. дело № 1984/2016 г. на ВКС.

Насрещната страна в производството - ищците Д. Н. Р. и Е. С. Д., чрез процесуалните си представители, но с неподписан отговор от представителя на Д. Н. Р., за което следва да бъдат дадени указания по чл. 101 ГПК, в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали отговор на касационната жалба на Д. Б.-Д., като поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Претендират разноски.

В касационната жалба на Е. С. Г., А. Я. Г., Н. Т. С. и Р. И. С. са изложени оплаквания за 2 неправилност на обжалваната от тях част от въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендират разноски.

Обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2 ГПК и със специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по правните въпроси, които конкретизирани и уточнени от обстоятелствената част на изложението в приложението към жалбата (а и изрично формулирани в последната) се свеждат до: задължението на въззивния съд да упражни косвен съдебен контрол на реституционното решение при наведени възражения за материалната му незаконосъобразност относно установяване собствеността на наследодателя на възстановения имот, индивидуализацията му и наличието на пречки за неговото възстановяване по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и следва ли да бъде уважен иск за собственост срещу добросъвестни владелци, осъществявали давностно владение с годен титул за собственост в продължение на пет години.

Ответникът по касация – ищецът Д. Н. Р., в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител, е подала отговор и на тази касационна жалба, с която е оспорила наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и е изложила съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Другите страни по производството – ищците А. П. Ц., И. Г. Д., Н. Г. Д., А. Г. Д., Д. Н. Г., В.

П. Д., Р. С. Д., К. К. Д. и Л. К. Д., не са подали отговор на жалбите.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложенията, констатира следното:

Касационните жалби са редовни и допустими - подадени са от надлежна страна, чрез пълномощник с надлежни пълномощия по производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Спорът за собственост е за реални части от имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** (преди имот пл. № *) и имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], за които ищците твърдят, че представляват част от имот, собствеността върху който им е възстановена с решение № 8261 от 12.03.2001 г. на ПК - Витоша като наследници на С.

Я. Д., придобила го по наследство и делба от 1947 г. и внесен в ТКЗС от нея през 1967 г.

Ответниците (сега касатори) са оспорили исковете за собственост, легитимирайки се като собственици с представени от тях нотариални актове и навеждайки възражения срещу валидността и материалната законосъобразност на решението на ПК – Витоша поради отсъствие на предпоставки за издаването му - неустановяване на собствеността на наследодателя върху възстановения й с решението имот, липса индивидуализация на имота и идентичност с притежавания от наследодателя и придобиване на имотите от тях след извършена замяна с внесения от наследодателя на ищците имот в ТКЗС и застрояването им, а при евентуалност за придобиването на имотите поради осъществявано от тях давностно владение.

3

Установено е, че ищците са наследници на С. Я. Д., починала на 30.12.1983 г. По силата на договор за доброволна делба на наследствен имот от 04.03.1947 г. наследодателката С. Я. И.

(Д.) е получила в дял и станала собственик на нива в м. „Т. “ с площ от 3.3 дка, при посочени в договора съседи, вписан със записка за вписване на 05.03.1947 г. Според издадено от председателя на ТКЗС - Горна баня удостоверение от 31.07.1951 г. тя е била член-кооператор на кооперативното стопанство и за получения от нея в наследство недвижим имот, представляващ празно място от 5500 кв.м, находящо се в местността Т. , [населено място] – София, не е извършвана замяна.

С решение № 8261 от 12.03.2001 г. на ПК – Витоша, издадено по заявление № 629 от 19.05.1992 г., на наследниците на С. Я. Д./А. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот, представляващ нива от 4.566 дка, находящ се в строителните граници на Д. в местността „Т.“, част от имот №* в кад. лист № 616 от кадастралния план, изработен през 1962 г., при посочени в решението граници, и установен по посочения договор за доброволна делба, скица от 10.11.1994 г. и удостоверение от 10 октомври 1996 г. Със същото решение е отказано да бъде възстановено правото им на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на недвижим имот - нива с площ от 0.084 дка, находящ се в строителните граници на Д., м. „Т.“, част от имот №* в кад. лист № 616 от кадастралния план, изработен през 1962 г., като с решение № 0629 от 26.06.2001 г. на ПК – Витоша на наследниците на С. Д. е определено право на обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост върху земеделската земя. С решение № 8945 от 29.08.2005 г. ОСЗГ – Овча купел е изменила решение № 8261 от 12.03.2001 г. на ПК - Витоша, на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, като е отказала възстановяване на правото на собственост на наследниците на С. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 0.750 дка, находяща се в строителните граници на Д., м. „Т. “, част от имот № * в кад. лист № 616 от кадастралния план, изработен 1962 г., идентичен с УПИ *-* в кв. 22.

Ответниците Я. В. Г. и съпругата му Е. С. Г. са придобили въз основа на договор за покупкопродажба по нотариален акт № 171 от 29.06.1995 г. от В. Х. К. неурегулирано дворно място, находящо се в [населено място]. в.з. „Д. - Б.“, м. „Т.“, с площ от 1000 кв.м., представляващо имот с пл.сн. № 234, нанесен в кад. лист № 616 по плана на [населено място], м. „Т. “.

Праводателката им е придобила процесния имот на 05 май 1994 г. чрез покупко-продажба от В. Ц. Ц., като последният е признат за собственик на неурегулираното дворно място с площ от 1000 кв.м., представляващо имот с пл.сн. № * по кад. лист № 616 по плана на [населено място], м. „Т.“, на основание давностно владение.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № * от 04.10.1994 г. И. В. С. е признат за собственик въз основа на давностно владение върху празно дворно място с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на[жк], съставляващо имот с пл.сн. № *, заснет през 1975 г., и нанесен в кад. лист № 616 по неодобрения кадастрален план на в.з. „Д. - Б.“. За закупуването на този имот И. В. С. е сключил договор от 03.02.1968 г. с Г. С. Т., получила го по замяна от ТПС Комисия с протокол № 2 от 06.08.1967 г.