Решение № 238 от 15.04.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Шумен, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20233630101801 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, от Й. М. Й., чрез пълномощника адв. Н. от АК Варна, против „Изи финанс“ ЕАД гр. София, в която, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, е предявен отрицателен иск за установяване, че ищецът не дължи сумата от 967,90 лева по Договор № 395357/20.07.2022 г., за потребителски кредит от разстояние, при условията на ЗПФУР, чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на сключването чрез телефонен разговор, по силата на който ответникът „Изи Финанс“ ЕАД се задължил да предостави на ищеца, сума в размер на 1 550 лв., за срок от 240 дни, при фиксиран лихвен процент от 40,15 % и годишен процент на разходите от 48,44 %, в условията на последващо обективно, кумулативно съединение с насрещен осъдителен иск с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД и цена 30.00 лв. - остатък по кредита с падеж 17.03.2023 г. при общ размер на вноската от 193.75 лв..

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че н а 20.07.2022 г. от „Изи Финанс“ ЕАД му бил отпуснат потребителски кредит в размер на 1 550 лв., за срок от 240 дни, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 % и годишен процент на разходите от 48,44 %. Съгласно изискванията на ответника в срок от 5 дни, считано от датата на подписване на договора, ищецът се задължил да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на Кредитора или две физически лица - поръчители, които да отговарят на определени изисквания. След извършена справка в 1 електронния профил на ищеца установил, че ответникът прилага по отношение на плащанията Погасителен план, описан в част II, т. 6.2, а именно вариант на разсрочено плащане с включена неустойка за непредставено обезпечение в общ размер от 632,82 лв. Намира, че в тази част договорът за потребителски кредит противоречи на добрите нрави и е нищожна, както и, че не отговаря на разпоредбите на ЗПК, не е съобразен с Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 и е недействителен, поради което за ищеца не съществува валидно облигационно правоотношение по силата на което да плати претендираните от ответника суми в размер на 967,90 лв.. Счита за нищожна уговорката за договорен годишен лихвен процент в размер на 40,15%, както и че посочения ГПР не съответства на действително приложения, доколкото в него не били включени предвидените суми за застрахователна премия или възнаграждение по Договор за поръчителство или неустойка за непредставено обезпечение. Моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че не дължи сумата от 967,90 лева, представляваща начислена по кредита сума за погасяване на задължението. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът прави неоснователно възражение за нередовност на исковата молба, както и за недопустимост на иска обосновано с твърдението, че е в ход висящ процес между същите страни - ЧГД № 1793/2023 г., по описа на PC Шумен, заведено преди настоящето дело, с предмет договор за кредит № 395357, длъжникът по който подал възражение, поради което счита, че спорът следва да се реши в хода на евентуален исков процес по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, което също е неоснователно предвид служебно установеното от съда, че посоченото ЧГД № 1793/2023 г., по описа на PC Шумен, е прекратено с Определение рег. № 23338/11.10.2023 г., поради непредставяне на доказателства по смисъла на чл.

415, ал. 2 ГПК, че заявителят е предявил иска в предоставения едномесечен срок.

По съществото намира исковата молба за неоснователна.

В насрещна искова молба предявява осъдителен иск с цена 30.00 лв. остатък от вноска с падеж 17.03.2023 г., при общ размер от 193.75 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на насрещната искова молба до окончателно плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск признава, че е усвоил сума в размер на 1 550 лева чрез използване на електронна платформа на ищцовото дружество. Прави възражение за недопустимост на предявения насрещен иск поради липса на правен интерес, което е неоснователно, тъй като искът е осъдителен.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът, с изрична молба, поддържа предявения иск, а ответникът – отговора и насрещния иск.

2

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

От приети без оспорване по делото писмени доказателства се установява, че между страните в производството е сключен Договор № 395357/20.07.2022 г. за предоставяне на кредит от разстояние /л. 29/, с който ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца сумата 1550 лв., при Общи условия на кредитора /л. 32/, който заем ищецът се задължила да върне при фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 % и годишен процент на разходите от 48,44 %, за срок от 240 дни – до 17.03.2023 г., на 8 месечни вноски в различен размер в зависимост от представяне или не на обезпечение, при което общата дължима сума, при надлежно и правилно изпълнение на задълженията, възлиза на 1 780 лв. и 2 412.90 лева – при неточно изпълнение.

От приетото и неоспорено Заключение на допуснатата по делото СТЕ се установява, че системата на „Минизаем” на ответното дружество предлага два вида онлайн кредити - онлайн кредит до заплата до 700 лв. или кредит на вноски до 4000 лв., като потребителят може да фиксира точната сума, както и срока за който сумата да бъде върната, а системата автоматично връша информация каква сума ще трябва да бъде върната и на колко броя вноски.

Лицето желаещо да получи кредит следва да влезе в своя профил или ако няма такъв да се регистрира като ползвател на системата с въвеждане на име, презиме, фамилия, ЕГН, лична карта номер, лична карта издадена на/от, номер на мобилен телефон и семейно положение. Системата използва за потребителско име имейл адрес и парола предоставени от потребителя на услугата. Регистрацията на ищеца като потребител на системата който е попълнил въпросник, както и дал съгласие за приемане на общите условия на договора, е извършена през м. 07.2022 г. чрез имейл адрес [email protected], след което е получил имейл съдържащ преддоговорната информация и условията на договора. В рамките на 30 минути от попълването на въпросника и даването на съгласие с общите условия за получаването на услугата, кандидатът за кредит получава уникален код под формата на SMS на посочен от него телефонен номер до който само той има достъп. Ако кандидатът за заем е одобрен тполучава автоматично генериран имейл на електронният си адрес с автоматично генериран линк-препратка към страница за активиране на договора, /приложение - лист 40-41 по делото/. За да се активира договора от кандидата за заем се изисква въвеждането на уникален четирицифрен код за потвърждение на договора за заем. Четирицифрения код се получава чрез SMS. Така полученият код служи като ключ за активиране на всеки отделен договор за кредит. За да се гарантира идентичността на лицето кандидатстващо за заем и получаващо същият се правят допълнителни съпоставки на идентичност, вклюваща както телефонно обаждане до кандидата в което се записва телефонният разговор, снимка на лична карта лице-гръб. както и селфи снимка на кандидата с лична карта в ръка. След дистанционно подписване на договора лицето активира договора 3 чрез получения като SMS код и договора влиза в сила. За влизането в сила на договора системата изпраща автоматичен отговор /приложение - лист 42 по делото/. SMS с уникален код за активиране на договора 9664 е изпратен па телефонен номер +369 894412182 на 20.07.2022г в 16:65:00 часа. Договора за кредит е подписан и активиран с уникален код получен с SMS на телефонен номер *** на 20.07.2022 г.. Сумата е получена, по избран от заемателя метод - на каса на „EasyPay”.

При оглед, чрез звуковъзпроизвеждане, на приет по делото оптичен цифров носител, съдържащ един файл формат MP3 с наименование ***.mp3, записан на 29.08.2023 в 14:31:37, с продължителност 01:13 минути, големина 212kb в компресиран размер 32kbps. се установи разговор между жена – оператор при „ИзиФинанс минизаем” и мъж, който се идентифицира с три имена „Й. М. Й.” и ЕГН „Девет две нула девет двадесет и три осем седем шестдесет”. Същият потвърждава съгласие за сключването на договор за заем от разстояние с № 395357 за сумата от 1550 лева, която да бъде преведена на касата „EasyPay”, със срок на връщане 240 дни - до 17.03.2023 г., на 8 вноски, при условие: в случай на предоставено обезпечение - връщане на сума от 1 780 лева и 08 стотинки и при непредоставяне на обезпечение до 5 дни – 2 412 лева и 90 стотинки.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че сумата от 1550.00 лв. е предадена от кредитора на ищеца по каса на „Изи пей“ АД. Съгласно Удостоверение № 395357/14.02.2023 г., по описа на „Изи Финанс“ ЕАД към 14.02.2023 г. за предоставения заем от 1550 лева по процесния договор ищецът дължи на ответното дружество сумата 2631.96 лева. От неоспорени по делото Разписка № 0400018733451361/16.05.2023 г., по описа на „Изи пей“ АД /л. 16а/ и Разписка № 0400018461850602/15.04.2023 г., по описа на „Изи пей“ АД /л. 17а/, се установява, че в полза на ответника са преведени от ищеца общо 1550 лева. По делото е приета кореспонденция между страните във връзка с договора за заем от л. 42 до л. 62.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

От приетите по делото доказателства се установява, че на 20.07.2022 г. въз основа на Договор № 395357/20.07.2022 г. за предоставяне на кредит от разстояние ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца при приети от ищеца Общи условия на кредитора, заем в размер на 1550.00 лева по каса на „Изи пей“ АД, поради което следва да се приеме, че страните са обвързани от валиден Договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, съгласно която разпоредба договорът е реален и поражда правно действие не от датата на сключването му, а от реално предаване на заетата вещ от заемодателя на 4 заемополучателя. Както бе посочено, твърдения от ищеца, че ответникът не е изпълнил задължението си да предостави сумата по кредит лева не са направени. Процесният Договор за заем по правната си същност е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като страни по него са ищецът потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което при сключването на договор действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 24, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК спрямо договора за потребителски кредит се прилагат нормите, както на ЗПК, така и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно, при липса на изрично противопоставимо възражение от потребителя – арг. от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК.