Решение № 86 от 12.03.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. П., 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АтА.с Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от АтА.с Кобуров Гражданско дело № 20231230101645 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Р. Д. К., ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. П., ж.к. „Ц.“ бл. ***, чрез пълномощника си адв. А. Д. Б., АК – Благоевград, със служебен адрес за кореспонденция гр. П., ул. „Ц.“ № 9, срещу „Гусис Енд Баракос Транс“ ЕООД, ЕИК 203954008, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.

„Места“ № 3, представлявано от управителя Зоя Иванова Златкова.

Сочи се в исковата молба, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, въз основа на сключен за неопределено време между тях договор от 01.11.2022 г., по силата на който ищцата заемала длъжността „мияч на съдове“ с код по НКП 94120001, на осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение на работника в размер на минималната работна заплата за стрА.та – 710 лв., който размер се увеличил на 780 лв. в съответствие с увеличението на минималната работна заплата за стрА.та, считано от 01.01.2023 г. и което трудово възнаграждение се заплащало в края на месеца, за който се дължи, на ръка срещу подпис.

Мястото на изпълнение на трудовите задължения на ищцата, произтичащи от цитирания трудов договор, било заведение „Жарава“, намиращо се до Църква „Свети Никола“ в гр. П.. Твърди се, че екземпляр от сключения между страните трудов договор, както и от допълнителното споразумение за увеличения размер на работната заплата, не са били връчвани на работника – ищцата.

Посочва се, че със заповед № 6 от 23.10.2023 г. управителят на ответното дружество прекратил сключения между страните трудов договор от 01.11.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ - при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, считано от 23.10.2023 г. Твърди се в исковата молба, че заповедта за прекратяване на сключения между страните трудов договор била дадена на съпруга на ищцата на 28.10.2023 г., когато последната се намирала в болнично заведение на лечение и ползвала платен отпуск поради временна неработоспособност.

Ищцовата стрА. счита, че уволнението й с цитирА.та заповед, с която е прекратен трудовият й договор, е незаконосъобразно, тъй като същата не е връчена лично на работника срещу подпис, не е мотивирА., както и е издадена по време, съвпадащо с временната неработоспособност на работника.

1

Излага се и това, че работодателят не е оформил трудовата книжка на работника и не му е заплатил никакво обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението на ищцата, да я възстанови на заемА.та преди незаконното уволнение длъжност, да осъди работодателя да заплати на ищцата обезщетение за времето на оставянето й без работа (но не повече от шест месеца), вследствие на незаконното й уволнение, да осъди ответното дружество да заплати на пълномощника на ищцата дължимо адвокатско възнаграждение за оказА. от него безплатна помощ на ищеца за процесуално представителство и съдействие, да допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която е уважена исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ до уважения от съда размер.

Претендира сторените по делото съдебни и деловодни разноски, адвокатско възнаграждение.

Съдът е дал ход на исковата молба по реда на чл.131 ГПК /изпратен е препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника/.

В предвидения от закона срок такъв не е депозиран от стрА. на ответника.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат, който поддържа изложено в молбата и моли исковете да бъдат уважени.

Ответната стрА. не се явява и представлява.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

По реда на чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ като е увеличил размера на същата до сумата от 3 297 лева.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа стрА. следното:

Като доказателства по делото са приети приложените към исковата молба доказателства, а именно болничен лист от 09.11.2023 г., медицинско направление от 24.10.2023 г., Епикриза от отделение по Анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „Югозападна болница“ ООД гр. П. от 28.10.2023 г., Заповед № 6 от 23.10.2023 г. за прекратяване на трудовия договор, Разпореждане № 013-00-1328-1 от 01.11.2023 г. издадено от НОИ, ТП-Благоевград, болничен лист първичен от 09.11.2023 г., служебна бележка от Дирекция“ Бюро по труда“ гр. П., Декларация за материално и гражданско състояние.

По делото като доказателства са приети и Удостоверение за декларирани данни изх.

№ 010192400399002/29.01.2024 г. издадено от НАП, ТД-София, Справка-данни за осигуряване по ЕГН за период от 01.11.2022 г. до 31.01.2024 г. на Р. Д. К. и копие от трудова книжка на ищцата К..

Пак по делото в качеството на свидетел е разпитан П.К., съпруг на ищцата, който заявява, че ищцата била уволнена м.октомври 2023 г. Сочи, че последно била на работа на 21 октомври 2023 г. и се прибрала, а на другия ден като стА.ла била цялата подута, отишли на доктор и я вкарали в болницата за лечение. Посочва, че лично той откарал болничния лист на работодателя, но те му казали, че нищо не им трябвало и съпругата му повече да не отива на работа. Дали му в един плик, парите, който й дължали и му казали, тя повече да не отива на работа.

Въз основа на изложеното от фактическа стрА. на спора, съдът излага следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 , т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № 6 от 23.10.2023 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал. 1, т. 12 КТ, ищцата да бъде възстановена на заемА.та преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на Р. К. сумата от 3 297 лв., представляваща обезщетение за времето на оставянето й без работа, следствие на незаконното й уволнение, считано от 23.10.2023 г. до 05.03.2024 г., ведно със законната лихва.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.

С доклада по делото, съдът е съобщил на страните релевантните за иска факти, както 2 и е разпределил доказателствената тежест за същите между страните. Указал е на ответника, че следва да докаже законността на атакувА.та заповед.

Фактическият състав на прекратяването на едно трудово правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ ("обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор") включва кумулативно следните елементи: 1 - възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е стА.ло невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните по договора и 2 - да е налице безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.

По правило законността на уволнението се оценява с оглед наличие на основанието за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед настъпилите впоследствие обстоятелства.

Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е стА.ло невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо (вж. Решение № 218 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 984/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 634 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 1330/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС).

В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

Не е спорно между страните в настоящото производство, че между същите е било налице безсрочно трудово правоотношение, в рамките на което ищцата (като служител) е заемала при ответника (като работодател) длъжността "мияч".

Безспорно е също така, че считано от 23.10.2023 г. посочената трудово-правна връзка е била прекратена със Заповед № 6 от 23.10.2023 г. на управителя на ответното дружество, като в заповедта било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Посочената заповед била връчена на ищцата Р. К. на 23.10.2023 г., видно от посоченото в същата, но това обстоятелство противоречи на изложеното от разпитания в качеството на свидетел съпруг на ищцата, на който когато отишъл да занесе болничния лист на Р. дали някакви документи и заплатата й.

Във връзка със заявените в исковата молба възраженията за незаконност на уволнението, които очертават и предмета на делото, съдът приема следното:

Следва да се подчертае, че прекратяването на трудово-правната връзка не се опорочава от липсата на връчване на предизвестие, независимо, че основанието, на което се базира конкретното уволнение, предвижда отправяне на такова. Нужно е да се отбележи също така, че връчването и оформянето на заповедта са обстоятелства, които не са включени във фактическия състав, пораждащ потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор.

Основателни обаче се явяват доводите на ищцата, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се явява немотивирА.. Аргументите за този извод са следните:

Уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е законно, ако е упражнено от работодателя, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е стА.ла невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните. При това положение следва да се установи, че след сключване на трудовия договор между страните са възникнали обективни пречки, непреодолими за и от страните по вече възникнало трудово правоотношение, неподвластни на тяхната воля, които пречки създават едно нова обстановка, при която реалното изпълнение на договора е стА.ло невъзможно.

Процесната заповед, според първостепенната инстанция се явява немотивирА., тъй като в нея не е посочено, какво възпрепятства ищцата, за да заема длъжността по трудовото правоотношение, което обстоятелство трябва обективно да съществува и да прави напълно невъзможно същата да изпълнява трудовите си задължения.

Действително, прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е безвиновно, но това не е равнозначно на освобождаване от задължението на работодателя да посочи конкретните обстоятелства, които са формирали волята му за 3 прекратяване на трудово-правната връзка, тъй като само в рамките на изложените мотиви съдът може да извърши преценка за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране.

В оспорената заповед работодателят не е посочил фактическите обстоятелства, довели до обективна невъзможност ищцата да изпълнява задълженията си, а само е цитирА. бланкетно законовата разпоредба. Следователно липсата на описание на обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е основание за признаване на уволнението за незаконно, дори и само на това основание.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се явява основателна.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е с обуславящо значение за другите два иска по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ . За основателността на тази претенция в тежест на ищеца е да докаже надлежно упражнено преобразувателно право по същата норма, да е налице уважен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, съвпадение между длъжността, от която ищецът е уволнен и тази, на която иска да бъде възстановен, както и ако трудовото правоотношение е срочно, да не е изтекъл срокът по същото.