Решение № 10672 от 21.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10672 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110130937 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ.

Ищецът С. С. Й. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника /фирма/, считано от 06.11.2017 г., по силата на което е изпълнявал длъжността „...“. Твърди, че на дата 07.06.2019 г., след като приключил смяната си по изпълнение на превоз на пътници на трамвайна линия № 4 в кв. ....“ от 04.55 ч. до 12.35 ч., е паркирал шофирания от него съчленен автобус в гаража на база „...“, и при слизане от предната врата се е подхлъзнал и паднал на асфалта, до превозното средство. Сочи, че е ударил главата си в областта на дясната вежда като усетил и силна болка в лявата ръка. Почувствал и болка в кръстта, която към този момент обаче все още била поносима. Излага, че на мястото е срещнал прекия си началник – К. Г., който видял уврежданията на ищеца и му препоръчал да отиде веднага на лекар. В исковата молба се твърди, че след като напуснал работното си място, ищецът се прибрал вкъщи за да си отпочине, надявайки се, че злополуката не е нещо сериозно. За негово съжаление обаче, Й. сочи, че болките се усилили, включително и тези в лявата му ръка и кръста, а главоболието му станало нетърпимо. Поради това посетил, заедно със съпругата си, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където бил прегледан, а раната на дясната му вежда била обработена. Тъй като се установило пукване на лявата му ръка, се наложило закупуване и поставяне на шина за обездвижване и му било препоръчано проследяване от личния лекар и специалисти, при условията на амбулаторно лечение. Допълва, че болките не отшумели, въпреки, че изпълнявал всички предписания на лекарите, като от 16.07.2019 г. до 1

21.07.2019 г. се наложила и хоспитализацията му в УМБАЛ „Св. Йоан Кръстител“. Бил в отпуск до 25.12.2019 г. като през целия период сочи, че е провеждал рехабилитация и мануална терапия за своя сметка. Заявява, че е заплатил и консултация с невролог, както и проведено в периода от 26.10.2020 г. до 05.11.2020 г. балнеолечение в ... баня в размер на 150 лева, като стойността на останалото лечение и престой била заплатена от Здравна каса.

С оглед настъпилата пандемия, започнал да работи при ответното дружество на смени, считано от началото на 2020 г. Ищецът сочи, че с Разпореждане № 23440/14.06.2019 г. НОИ – ТП - гр. София инцидентът бил признат за трудова злополука на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Заявява, че не е получил обезщетение за настъпилата трудова злополука, като вследствие на същата търпи имуществени и неимуществени вреди, които счита, че следва да му бъдат репарирани. Ето защо, С. С. Й. моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, състоящи се в болки и страдания от травматично нараняване на лявата му ръка, наложило имобилизация, от разкъсната рана на лицето, от появила се травматична дискова херния и остатъчна перонеална пареза в ляво /с основна диагноза: увреждане на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулапатия/, които вреди са възникнали вследствие на трудова злополука, настъпила на 07.06.2019 г.; сумата в общ размер на 2800 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между нетното възнаграждение, което би получавал ищецът, ако не е бил в болничен, и обезщетението за временна неработоспособност, което е получил за периода от 07.06.2019 г. до 25.12.2019 г.; сумата в общ размер на 1540 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарствено лечение за периода от 22.07.2019 г. до 01.06.2021 г.; сумата в размер на 40 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен от ищеца преглед за консултация с невролог, проведена на 17.08.2020 г.; сумата в размер на 150 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в доплащане на храна по време на проведено балнеолечение за периода от 26.10.2020 г. до 05.11.2020 г.; сумата в размер на 180 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разход за закупуване на „подсилен Лумбален колан“, ведно със законната лихва върху гореописаните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.06.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

Ответникът /фирма/ оспорва предявените искове като неоснователни. Навежда възражение за съпричиняване от ищеца на настъпилите вреди, доколкото същият не е изпълнил разпореждането на прекия си началник да посети незабавно лекар, а се е прибрал вкъщи и по този начин е влошил здравословното си състояние. Заявява, че ищецът е проявил груба небрежност при провеждане на своето лечение, като е създавал предпоставки същото да продължи по-дълго и да се направят по-големи разходи от необходимото. Оспорва, че претендираните от ищеца имуществени вреди са доказани като действително сторени разходи, както и счита, че размерът им е силно завишен. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

2

Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 200, ал. 1 и ал. 3 от КТ:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, представляваща разликата между трудовото правоотношение, което би получил и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряван /чл. 200, ал. 3 от КТ/.

Предвид това, правопораждащите претендираното право елементи на фактическия състав са: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото, 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, като увреждането да е настъпило: по път за работа, при или по повод на изпълнение на възложената от работодателя работа; при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя; по време на почивка, прекарана в предприятието и т.н.; 3/ настъпване на вреда – неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от травматичното увреждане /за иска за обезщетение за неимуществени вреди/, както и имуществени вреди, включително пропуснатата полза, представляваща разликата между трудовото правоотношение, което би получил и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване; 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредата.

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че твърдяната злополука представлява трудова такава, установена по административен ред, включително че към момента на настъпване на злополуката е бил в трудово правоотношение с ответника, настъпилите вреди, както и всички обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващи факти /умишлено самопричиняване на злополуката/ или правонамаляващи такива /съпричиняване при условията на груба небрежност/.

С Определение № 7612 от 31.10.2021 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещ се от доказване обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение към сочената дата на трудовата злополука.

От представеното по делото като писмено доказателство Разпореждане № 23440/14.06.2019 г., издадено от НОИ – ТП – София град, се установява, че настъпилият на 07.06.2019 г. инцидент е квалифициран като трудова злополука от НОИ – гр. София на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. С това разпореждане, издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО и необжалвано от ответното дружество в законоустановения срок, се приема, че 3 злополуката е станала по време и във връзка с извършваната работа – паркиране на автобус в гараж, като при излизане от автобуса, пострадалият се подхлъзва по стълбите и пада на земята, което е причинило повърхностна травма на предмишницата, неуточнено на дясната му ръка.

Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото производство. Ето защо спрямо законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в административното производство по издаването му. Ето защо и доколкото разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила, гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността му/, че на 07.06.2019 г. е настъпило увреждане на ищеца по време и във връзка с извършваната работа и по описания в разпореждането начин, като същото съставлява трудова злополука.

От изложеното е видно, че са се осъществили фактите, включени във фактическия състав на вземането – налице са вреди в резултат от внезапно увреждане на здравето, настъпило при действието на трудов договор, сключен с ответното дружество, и признато по надлежния ред за трудова злополука.

Спорен между страните е въпросът, налице ли е основание за изключване или намаляване отговорността на работодателя с оглед поведението на С. С. Й. във връзка с настъпване на събитието.

Правоизключващо основание не е налице – увреждането не е причинено умишлено от пострадалия, поради което не е налице основание за приложението на разпоредбата на чл.

201, ал. 1 от КТ.

По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, съдът намира следното:

За да бъде намалено обезщетението при трудова злополука, в тежест на работодателя е да установи такова поведение на пострадалия, при което последният не е положил дори грижата, която и най-небрежният полага /в този смисъл р. от 19.10.2005г. по гр.д. № 1202/2003г. на ВКС, ІІІ г.о./. Груба небрежност е налице, когато работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати. Именно в самонадеяното му поведение и неговата нереална субективна представа за обективната действителност се изразява неговата груба небрежност. Не се установи по делото, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със своята груба небрежност, като е подценил реалната опасност и надценил своите възможности да се справи с непосредствения риск. Този извод на съда се подкрепя и от изслушаните по делото и кредитирани две съдебно-медицински експертизи, вещите лица по 4 които в последното открито съдебно заседание от 22.02.2023 г. заявяват, че в случай, че пострадалият /ищецът/ се забави с час и половина да потърси медицинска помощ, това не би било обстоятелство, което да доведе до влошаване на неговото състояние и до увеличаването на разходите за неговото лечение, тъй като отокът след една такава травма си е оток и болките са си налице, като те не са спешно и неотложно състояние, а се лекуват амбулаторно. Вещите лица констатират, че ищецът не е имал необходимост от спешни медицински грижи, след като е претърпял травмата. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките, които да обусловят приложението на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ и възражението на ответното дружество в тази насока е неоснователно.

Видно от представените от ищеца касови бележки и фактури, същият е направил доказани разходи във връзка със злополуката в общ размер от 269,96 лв., от които: 150 лева за доплащане за храна при проведено балнеолечение, 79,96 лева за лекарствени продукти и 40 лева за преглед и консултация с невролог. По отношение на претендираната от ищеца сума в размер на 2800 лева за разликата между нетното възнаграждение, което би получавал ищецът, ако не е бил в болничен, и обезщетението за временна неработоспособност, което е получил за периода от 07.06.2019 г. до 25.12.2019 г., сума за горницата над 79,96 лева до пълния предявен от 1540 лева за разходи за лекарствено лечение за периода от 22.07.2019 г. до 01.06.2021 г., и сума в размер на 180 лева за разход за закупуване на „подсилен Лумбален колан“, съдът намира, че същите са недължими като недоказани по делото. От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че разликата между изплатените на ищеца обезщетения за временна неработоспособност за периода от 07.06.2019 г. до 25.12.2019 г. в размер на 9963,23 лева, и изчисленото нетно трудово възнаграждение в размер на 9763,86 лева, което би получил ищеца през процесния период ако не е бил в болничен за трудова злополука, формират разлика в размер на 199,37 лева за периода от 07.06.2019 г. до 25.12.2019 г., представляващо получено обезщетение за временна неработоспособност в повече. С оглед на това, неоснователна се явява претенцията на ищеца, че му се дължи сумата в общ размер на 2800 лева като разлика.