Решение № 47 от 21.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Варна, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Ели К. Т.а като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20213001000585 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 260128/28.06.2021год. по описа на ВОС, съдът е :

Осъдил „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: 121265177 с адрес гр.

София ул. Света София № 4, ет. 5 да заплати на СП. Й. Н., , на осн. чл. 493 и чл. 497 КЗ за причинените щети от водач на МПС с ДКН В5307ВМ, застрахован по полица № BG/23/117000952018/27.03.2017г за задължителна застраховка гражданска отговорност при ПТП настъпило на 04.12.2017 год. в гр. Провадия, следните суми: 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане (черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък временно опасна за живота, контузия на главата, разкъсноконтузна рана на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош) и психически дискомфорт и емоционален стрес, прерастнали в тревожнодепресивно разстройство на адаптацията: 16.50 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за снабдяване с медицинска документация за доказване на увреждането,ведно със законната лихва за забава върху тези две главници от 27.07.2018г.

(изтичане на срок за произнасяне по предявена претенция): Осъдил е „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна, следните суми: 850лв., представляваща дължима по делото държавна такса по основателни претенции, на основание чл.78 ал.6 от ГПК: 200.07лв., представляваща авансирани от бюджета разходи за допуснати експертизи по основателна претенция, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК:

1

Отхвърлил е претенциите на СП. Й. Н., за присъждане на обезщетения за същите неимуществени вреди от същото застрахователно събитие за горницата над 20 000 до претендирани 35 000лв: Осъдил е ищцата да заплати на „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, сумата 1015.24 лв., представляваща част от направените от ответника по делото разноски, съразмерно на отхвърлена част от претенцията, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.

Производстото е образувано по въззивна жалба от „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ" АД –ответник па т.д.№ 1486/2018год. на ВОС чрез процесуален представител, срещу частта от решението, с което исковете са уважени.

Считат решението за неправилно- поради необоснованост и незаконосъобразност на същото, по изложени съображения. Твърди се, че по делото е доказано наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.

Същата е пресичала на необозначено за това място, което е в нарушение на чл.113 ал.1 ЗДвП, но съдът е направил извод, че нарушението не е провокирало необичайно повишаване на риска. Оспорва този извод, като сочи, че което и да е неправомерно пресичане на пътното платно, повишава риска за здравето на пресичащия, така и за останалите участници в движенито. Освен това, твърди също, че пешеходката има задължение да се съобразява с останалите участници в движението и най-вече с приближаващия я автомобил. За това счита, че е налице съпричиняване на осн. чл.51 ал.2 ЗЗД. Изложени са съображения и срещу размера на определенотообезщетение. Телесното увреждане е напълно възстановено, а констатираните от СПсЕ психически разстройства, според вещото лице се дължат на липсата на предприето лечение по повод на тези състояния.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен, като недоказан, в евентуалност-присъденото обезщетение да бъде намалено.

С писмен отговор на процесуален представител насрещната страна, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

От ищцата е постъпила насрещна жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 20 000лв. до претендираните 35 000лв., като счита същото за неправилно, поради противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Решението е необосновано в обжалваната част, понеже съдът не се е съобразил в цялост с вида и интензитета на получените травми, продължителността на тяхното лечение.

Сочи, също, че според вещото лице, още са налице симптоми повлияващи на освидетелстваната, и същата още не е достигнала до състоянието си от преди ПТП. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново с което искът да бъде уважен в предявения размер. С писмен отговор на процесуален представител на насрещната страна, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са 2 допустими.

В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват чрез процесуалните представители на страните. В подкрепа на изразеното становище е постъпила и писмена защита от процесуалнияя представител на „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: 121265177.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното, относно обжалваното решение:

Производството е образувано по искова молба по чл. 498 ал. 3 КЗ предявена от СП.

Й.

Н., ЕГН

**********, срещу „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: 121265177 с адрес гр. София за заплащане на следните суми:

Обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане (черепномозъчна травма, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък временно опасна за живота, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош) и психически дискомфорт и емоционален стрес, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на обезщетението: Обезщетение в размер на 16.50 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за снабдяване с медицинска документация, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на обезщетението Ищцата твърди, че като пешеходец е претърпяла на 04.12.2017 год. в гр.

Провадия е ПТП, предизвикано от водача на МПС -л.а. „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 208 ЦДИ“ рег. № В5307ВМ, застрахован от ответното застрахователно дружество за риск „гражданска отговорност” по задължителна застраховка. От ПТП ищцата получила средна телесна повреда (черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в дясната теменно-слепоочна област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки). Лечението й е проведено в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била изследвана по спешност и хоспитализирана в неврохирургично отделение за периода 04.12.11.12.2017год.. Твърди, че след провеждане на терапия и изписване от лечебното заведение се възстановявала бавно и изтърпяла силни болки в лява гръдна половина, където понесла контузия на гръдния кош, продължително напрежение и силно главоболие, световъртеж и гадене. След инцидента била силно стресирана. Излага, че телесните наранявания и преживения стрес от произшествието, влошили социалния й живот, намалили способността й да излиза извън жилището си и нарушават ритъма й на живот. Излага, че негативните изживявания, предизвикани от ПТП продължават и до днес, при спомена за случилото се. Твърди също, че и понастоящем я обзема тревога, когато е в близост до лек автомобил и излиза от дома си само когато се налага.

Ответното застрахователно дружество е оспорило претенцията, като прави възражение за съпричиняване на вредите. Сочи че пешеходката в 3 нарушение на правилата на ЗДвП е прекосила пътното платно на място, където няма данни да е налице пешеходна пътека или светофарна уредба, като не е положила и необходимата грижа да се увери, че прекосяването на пътното платно може да се извърши безопасно. Счита, че приносът на пострадалата е основание за съществено намаляване на размера на застрахователното обезщетение. Оспорва и понасяне на душевните страдания с посочения интензитет и продължителност. Оспорва размера на поискания паричен еквивалент като го счита несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваното решение:

Страните не спорят относно следната фактическа обстановка.

Ищцата СП. Й. Н. като пешеходец на 04.12.2017 год. в гр. Провадия е претърпяла ПТП, предизвикано от Ю. М. Ю. като водач на МПС -л.а.

„МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 208 ЦДИ“ рег. № В5307ВМ, застрахован от ответното застрахователно дружество за риск „гражданска отговорност”. От ПТП ищцата получила средна телесна повреда, изразяваща се в черепномозъчна травма – контузия на мозъка в дясната теменно-слепоочна област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно контузна рана.

Лечението й е проведено в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била хоспитализирана в неврохирургично отделение за периода 04.12.11.12.2017год.

С влязло в сила решение по НОХД 90/20г. по описа на ПРС, водача Ю.

Ю. е признат за виновен за извършено деяние покриващо фактическия състав на престъплението по чл. 343 ал.3 б. „а“ пр. 2 вр. ал.1 б. „б“ пр.2 НК довело до възникване на ПТП и причиняване на ищцата на средна телесна повреда изразяваща се в черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в дясната теменно-слепоочна област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Според цитираното решение, при управление на МПС, ПТП е възникнало в резултат нарушените от водача Ю. М.. За това съдът приема за категорично доказано, че телесните увреждания са резултат именно от удара на тялото на ищцата в управляван от застрахования водач автомобил.

За установяване на настъпилия вредоносен резултат ищцата е представила и се позовава на медицинската документация от проведено лечение(история за заболяването при проведено болнично лечение вкл. образна диагностика на главен мозък). Във връзка с предмета на спора, са допуснати СМЕ, СПсЕ и САвТЕ.

Според неоспореното заключение на съдебно медицинската експертиза, при процесното ПТП на 04.12.2017г. ищцата е получила следните телесни увреждания:

Ищацата е получила: черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в 4 дясната теменно-слепоочна област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Съдебният лекар излага, че диагностициране раната на главата и черепномозъчната контузия, същите са били лекувани консервативно в клиниката по неврохирургия до овладяването на отока и кръвоизлива под мозъчните обвивки. Същевременно експертът заключава, че мястото на удара по главата точно съотвества на съприкосновение с автомобила, като при това е можело да се понесат и удари в горна половина на тялото по височина,по крайници и гръден кош, корем, които обаче не са били тежки и не са документирани при лечението. Вещото лице е сочи също, че е обичайно в рамките на седмица да продължи наблюдението на пациента с мозъчна травма, като типичните й симптоми -главоболие, отпадналост, нарушена координация и загуба на равновесие изискват пълен покой в лежащо положение на пациента и постепенно се повлияват от терапията за 2 – 3 седмици. Пълното отпадане на последиците от кръвоизлива, проявяващи се с главоболие и виене на свят при пациентката е отнело до 4-5-6 месеца, като към настоящия момент физиологията е възстановена изцяло и вещото лице констатира само белег в окосмената част на главата при прегледа на ищцата.

Според вещото лице след получаване на травмата пострадалата в рамките на два-три месеца е била в състояние на замайване, загуба на равновесие и е имала нужда от помощ от трето лице.

Назначената по делото съдебно-психологическа експертиза, също неоспорена от страните, е дала заключение, че след ПТП ищцата е изживяла ретроградна амнезия като последица от мозъчната травма, обхващаща период от време, преди острото начало на патологичен процес, последвал възстановяване на съзнанието (когато са се проявили физиологичните симптоми). Следващият период на адаптация на личността към стресогенното събитие се е характеризирал с типични психопатологични симптоми за продължително протичища смесено тревожна –депресивна реакция, като тревожност, безпокойство, напрежение и гняв, чувство за несправяне със ситуацията, страхови фиксации. Такова състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство нарушава социалното функциониране на личността и не би възникнало без значимо стресово събитие, каквото е ПТП, като типичното му проявление настъпва до месец, като на този етап към момента на освидетелстването (повече от три години след ПТП) все още са констатирани тревожност и страхова фиксация към нов инцидент, които снижават увереността на личността и намаляват импулса да излиза от дома си.