Решение № 134 от 28.05.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. гр. Добрич, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г. Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500136 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАДгр.София,уточнена с молба вх.№4098/23.12.2024 г. по описа на КРС /на лист 65 от делото на ДОС/,срещу решение №58/13.05.2024 г. по гр.д.№269/2023 г. на Каварненския районен съд в частта,с която са отхвърлени исковете по чл.422, вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД на въззивника срещу И. М.

П. с ЕГН **********,с адрес гр.К.,ул.„*** за установяване дължимост на договорна лихва в размер на 790,14 лв за периода от 25.07.2022 г. до 20.01.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 45,49 лв за периода от 25.07.2022 г. до 15.02.2023 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №90/2023 г. по описа на РС-Каварна,респ. въззивникът е осъден да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на пълномощниците на И. М. П. адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство съобразно отхвърлените искове срещу нея.

Подадена е и частна жалба от адв.Е. К. К. в качеството й на пълномощник на И. М. П. срещу определение №308/07.08.2024 г. по гр.д.№269/2023 г. на Каварненския районен съд,с което е оставена без уважение молба на частната 1 жалбоподателка за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,като се осъди ищецът по делото „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на адв.Е. К. 4,20 лв-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по иска за главница;480 лв-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по иска за възнаградителна лихва;480 лвадвокатско възнаграждение за процесуално представителство по иска за обезщетение за забава.

Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение въззивникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр.София изразява становище за неправилност на решението в атакуваните му части поради нарушение на материалния закон.Първоинстанционният съд приел,че договорена лихва от 41,15 % надвишавала в противоречие на добрите нрави повече от три пъти законната лихва за забава.Цената на отпуснат потребителски кредит намирала най-точен и пълен израз не чрез дължимата лихва,а чрез величината ГПР,изразяваща общите разходи по кредита за потребителя.След изменението на ЗПК от 23.07.2014 г.,с което се въвеждал законоустановен размер на ГПР до пет пъти размера на законната лихва,вече била изоставена съдебната практика,съгласно която при възнаградителна лихва,надвишаваща трикратния размер на законната лихва,клаузата за договорна лихва се явява нищожна.Чрез въвеждането на ал.4 и 5 на чл.19 от ЗПК се целяло да се установят границите на точния измерител на всички разходи по кредита,в това число и на договорната лихва като компонент на ГПР.В съответствие с цитирана нова съдебна практика се налагал изводът,че не е несъвместима с морала и добрите нрави лихва,която след включване в разходите на потребителя води до ГПР в размер,допустим от закона.Първоинстанционният съд приложил неправилно материалния закон,прогласявайки клаузата за възнаградителна лихва за нищожна,респ. и самия договор за нищожен.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните му части и за уважаване на исковете относно договорна лихва и лихва за забава.Наведено е възражение за прекомерност на изплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение с искане за намаляването му в случай на присъждане на такова.

В писмен отговор въззиваемата И. М.П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба,настоява за потвърждаване на 2 първоинстанционното решение в обжалваните му части,като излага подробно становище по същество на спора при преповтаряне на доводите си в първоинстанционното производство.Претендира присъждане на разноски за въззивното производство и адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения й адвокат на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

В частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК адв.Е. К. навежда доводи за незаконосъобразност на същото,като претендира отмяната му и уважаване на молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане в полза на адвоката на основание чл.38 ал.2 от ЗА на целия дължим размер адвокатско възнаграждение.Били предявени три обективно кумулативно съединени иска,като за защитата по всеки от тях адвокатът имал право на възнаграждение.Цитира се обилна съдебна практика в тази насока.Размерът на възнагражденията следвало да бъде съобразен с минималните размери по Наредба №1/2004 г.

В писмен отговор на частната жалба насрещната страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр.София изразява становище за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на атакуваното определение.Намира,че съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и да присъди възнаграждение,равностойно на положения от адвоката труд.Цитирани са множество решения на СЕС,обосноваващи възможността съдът да присъди възнаграждения и под нормативно установения минимум.Навежда се,че И. П. не е лице от кръга по чл.38 от ЗА,имащо право на безплатна адвокатска защита,предвид получаваните от нея доходи и налично имущество.Същата не била и роднина на адвокатите.Адв.К. не била надлежно упълномощена от П. по делото,тъй като не било представено изисканото от страната в оригинал пълномощно.

Като постави на разглеждане депозираните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Въззивната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е редовна като отговаряща на изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК.Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 22.05.2024 г.,а жалбата срещу решението на КРС е подадена чрез куриер на 03.06.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 05.06.2024 г./.Жалбата е процесуално 3 допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.

Частната жалба срещу определение №308/07.08.2024 г. е подадена от адв.Е. К. в рамките на указания от КРС едноседмичен срок за обжалване /жалбоподателката е уведомена за определението на 20.08.2024 г.,а частната жалба е подадена по електронна поща на 27.08.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок,редовна и изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на определението по чл.248 ал.3 от ГПК.

По въззивната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу решение №58/13.05.2024 г. по гр.д.№269/2023 г. на Каварненския районен съд в частта,с която са отхвърлени исковете по чл.422, вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД на въззивника срещу И. М. П. с ЕГН **********,с адрес гр.К.,ул.„*** за установяване дължимост на договорна лихва в размер на 790,14 лв за периода от 25.07.2022 г. до 20.01.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 45,49 лв за периода от 25.07.2022 г. до 15.02.2023 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №90/2023 г. по описа на РС-Каварна:

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими установителни искове.По същество в атакуваната част е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№269/2023 г. на КРС е образувано по повод искова молба с вх.

№2209/14.07.2023 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК,чл.430 от ТЗ,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 срещу И. М. П. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“*** за установяване,че ответницата дължи на ищеца вземанията-предмет на заповед за изпълнение на 4 парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №41/28.02.2023 г.,издадена по ч.гр.д.№90/2023 г. на Каварненския районен съд,а именно сума в размер на 3 510 лв-главница по договор за потребителски кредит №***/09.06.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-24.02.2023 г. до окончателното й изплащане;сума в размер на 790,14 лв-договорна лихва по цитирания договор за периода от 25.07.2022 г. до 20.01.2023 г.;сума в размер на 45,49 лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 25.07.2022 г. до 15.02.2023 г.Ищцовото дружество е претендирало и присъждане на сторените от същото разноски в заповедното и исковото производство.

Изложено е в исковата молба,че установителните искове са предявени след проведено заповедно производство,подадено от длъжника възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение и дадени на заявителя-кредитор указания от заповедния съд за предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение.Вземанията произтичали от сключен на 09.06.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и И. М.

П. договор за потребителски кредит №***,по силата на който банката предоставила на ответницата сума в размер на 3 510 лв.Съгласно чл.10 от договора общото крайно задължение на П. възлизало на 8 322,66 лв,която сума била разсрочена на 60 погасителни месечни вноски.Уговореният между страните лихвен процент бил в размер на 41,15 %,а предоставената сума кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски,всяка включваща два компонента:главница и договорна лихва.Длъжникът преустановил плащанията по договора,считано от 25.07.2022 г. за повече от три месечни вноски съгласно погасителния план,а именно вноски с падежи 25.07.2022 г.,25.08.2022 г,25.09.2022 г.Считано от 20.01.2023 г.,настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.16.2. от договора и уведомление,връчено лично на длъжника.

В писмения отговор на исковата молба ответницата П. е оспорила исковете изцяло,като е навела възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради нарушение на разпоредбите на ЗПК-чл.11 ал.2;чл.11 ал.1 т.10,11,12 във връзка с чл.22 от ЗПК,както и чл.11 ал.1 т.20,23 и 24 от ЗПК.Отделно е противопоставила възражение,че уговореният лихвен процент от 41,15 % бил в противоречие с добрите нрави,което водело до 5 недействителност на целия договор на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.Позовала се е на изтекла погасителна давност за част от вземанията.Настояла е за отхвърляне на исковете изцяло,включително и за претендираната главница,поради предявеното от ищеца единствено договорно основание за възникване на вземанията без отправено искане за връщане на сумата на основание чл.55 от ЗЗД.

С постановеното решение първоинстанционният съд е уважил частично иска относно главницата до размер от 3 491 лв,като го е отхвърлил в частта за горницата от 3 491 лв до 3 510 лв,и е отхвърлил на основание чл.23 от ЗПК изцяло исковете относно договорната лихва и обезщетението за забава.

Въззивната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е насочена само срещу първоинстанционното решение в частта,с която са отхвърлени исковете относно договорната лихва и обезщетението за забава.

Установява се от приложеното ч.гр.д.№90/2023 г. на КРС,че е налице пълна идентичност между заявител и длъжник в заповедното производство и ищец и ответник в настоящото исково производство,между вземаниятапредмет на издадената заповед по чл.417 от ГПК №41/28.02.2023 г. и тезипредмет на исковото производство.Установителните искове са предявени в рамките на преклузивния срок по чл.415 ал.4 от ГПК.Предвид горното същите са допустими,респ. решението на КРС в обжалваните части е допустимо.