Решение № 1616 от 09.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1616 гр. Варна, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110107307 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с регистрационен вх.№ 40388/21.05.2024 г. предявена пред РС Габрово от ищеца А. Г. Г., ЕГН ********** чрез адв.С. Й. от АК -П. против ответното дружество „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. С Определение № 799/27.05.2024 г. РС Габрово е прекратил висящото пред него производство ,образуваното по исковата молба на Ал.Г. - гр.д. № 850/2024 г., като е разпоредил изпращане на делото по подсъдност на РС Варна и след влизане в законна на определението на РС Габрово производството по гр.д.№ 850/2024 г.по описа на РС Габрово е било изпратено във ВРС, заведено под номер на искова молба 47774/13.06.2024 г. и номер на гражданско дело 7307/2024 г. по описа на РС Варна, 42-ри състав.

Ищецът е основал исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти :

Ал. Г. твърди, че на 06.11.2023 г. между него и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит № 958127. Съгласно договореното ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 1000 лв., за срок от 31 месеца, платим на 53 вноски по 9.33 лв. и 26 вноски по 43.50 лв. ГПР по заема бил 62,37 %, а ГЛП във фиксиран размер от 48 . Общата сума за плащане била в размер на 1177.65 лв. Седмица по-късно ищецът заплатил 111.99 лв. на 15.11.2023 г. за пълно погасяване на заема. Ищецът сочи в исковата си молба, че чл.5 от договора предвиждал за заемополучателя задължение в 3 дневен срок от усвояване на кредита да предостави обезпечение, отговарящо на следните условия : „1. Поръчителство на 1 или 2 физически лица които отговорят кумулативно на условията: имат осигурен доход общо най-малко 7 пъти размера на МРЗ за страната; в случай на 2 поръчители - размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е поне 4 пъти МРЗ за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредит към банка или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход и 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заема и обезпечаващ задължение в размер на 2 пъти общата сума за плащане по договора за заем , включваща договорената главница и лихва. „

1

Сочи се, че съгласно чл. 11 от Договора се начислявала неустойка в размер на 775.35 лв., която се разсрочвала за срока но договора, като по този начин от описаните по-горе вноски се получавала нова такава във фиксиран размер, а именно 63 лева.

По този начин общата дължима сума по договора била в размер на 1953 лв.

При така изложените твърдения ищецът счита, че клаузата на чл.11, с която е договорена неустойка и нейния размер , следвало да бъдат включени в ГПР по заема, което не било налице, поради което и било нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК и договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Алтернативно ищецът счита клаузата за неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Доводите си за недействителност на целия договор и клаузата на чл. 11 ищецът е обосновал с твърдение, че са нарушени императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че неустойката е разход по кредита и излиза извън присъщите и функции като препраща към практика на различни районни съдилища.

В исковата си молба предявена пред РС Габрово ищецът е заявил за разглеждане установителен иск за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит, като желае след прогласяване на нищожността съдът да осъди ответника да му заплати 111.99 лв. получена без основание по ДПК № 958127 ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.05.2024 г. Алтернативно - ищецът желае при неуважаване на главните искове съдът да постанови решение по силата на което да прогласи нищожността на чл.11 от ДПК № 958127 предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 775.35 лв., а след прогласяване на нищожността на чл.11 от ДПК съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 100 лв. като получена без основание по ДПК 958127 ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -21.05.2024 г.В подкрепа на исканията си ищецът е обективирал доказателствени искания.

Исковата молба е била трикратно уточнена и пояснена от ищеца в изпълнение от дадените от настоящия съдебен състав указания.

В първата уточнителна молба ищецът е пояснил, че на дата 15.11.2023 г. е извършил предсрочно и пълно погасяване на усвоения кредит, заплащайки сумата от 1111.19 лв., което било видно от представената разписка от кредитора. Повторени са твърденията, че в ГПР не е включена неустойката и че така сумата за връщане става 1953 лв., поради което и счита договора за недействителен, сезира съда с искове:

- установителен за прогласяване на нищожността на ДПК 958127 на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, след което сезира съда с иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 111.99 лв. представляваща недължимо платена сума по недействителен ДПК 958127/ 6.11.2023 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

-евентуално - установителен иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.11 от ДПК № 958127 предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 775.35 лв., след което и желае да бъде уважен осъдителния иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 60 лв., представляваща недължимо платена по нищожен чл.

11 от ДПК 958127 от 6.11.2023 г.

Във втората си уточнителна молба пред РС Варна, ищецът е изразил становище във връзка с искането на ответника по чл.213 ГПК и прецизирал отделните искове с които сезира съда, но в предпоследен вариант.

В третата си молба пред РС Варна /л.57/ ищецът е отстранил нередовността в исковата си молба, като е приел че прави изменение на размера на единия от исковете си от 60 лв. на 100 лв. и е формулирал исканията си по см. на чл.127 , ал.1 т.5 ГПК, като молбата препраща към втората подадена пред РС Варна уточнителна .

Ищецът е предявил следните главни искове:

1. Установителен иск - с искане да бъде прогласен за недействителен ДПК № 958127 от 06.11.2023 г. на основание чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради противоречие със закона;

2. Осъдителен иск - след прогласяване на недействителността на договора за кредит, 2 ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 111.99 лв. представляваща недължимо платена и получена без основание сума по недействителен договор за потребителки кредит № 958127/ 06.11.2023 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда , на осн. чл. 55, ал. 1, пр.1-во, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД .

3.В условия на евентуалност - при неуважаване на главните искове, - моли на осн. чл. 26, ал. 1, пр.1-во ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК, да бъде прогласена нищожността на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 958127 от 06.11.2023 г. предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 775.35 лв. поради противоречие със закона,

- след което и на основание чл. 55, ал. 1, пр.1-во ЗЗД да бъзе осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. представляваща недължимо платена и получена без основание сума по нищожен чл.11 от ДПК № 958127/ 6.11.2023 г.

4. В условията на евентуалност и при неуважаване на главните искове и осъдителния иск по предходната точка

-моли на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал.

5 ЗПК да бъде прогласена нищожността на чл. 11 от ДПК 958127/6.11.2023 г. предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 775.35 лв. поради заобикаляне на закона -след което и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща недължимо получена без основание сума по нищожен чл.11 от ДПК № 958127/6.11.2023 г.

5. В условията на евентуалност при неуважаване на главните и евентуални искове по предходните точки , моли на осн. чл.26 ,ал.1 пр.3 ЗЗД

-да бъде прогласена нищожността на чл. 11 от ДПК № 958127/6.11.2023 г. предвиждащ заплащане на неустойка от 775.35 лв. поради противоречие с добрите нрави, - след което и на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв. представляваща недължимо платена и получена без основание сума по нищожен чл. 11 от ДПК № 958127 от 6.11.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Н. , У., М.“, код по БУЛСТАТ ***, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********, email:

***, със съдебен адрес : *** е депозирало отговор на предявената искова молба, заведен във ВРС с рег.вх.№ 64 999/12.08.2024г. Видно от титулната част на отговора на искова молба, същият отговор е подаден от ответника и по гражданско дело № 6916/2024 г. по описа на РС Варна 33 гр. състав .

В законоустановения едномесечен срок от получаването на депозираните от А. Г. Г., ЕГН **********, искови молби, въз основа на които са образувани горепосочените граждански дела срещу ответното дружество, представлявано от адв. Х. Г. е подало отговор по чл. 131 ГПК, за да изложи в най-ясна степен твърденията за злоупотреба с право при образуване на 2 отделни производства.

Предявените искове ответника намира за недопустимо заведени, нередовно предявени, а по същество -неоснователни.

Ответника намира настоящото производство като самостоятелно заведено за недопустимо поради това, че правото на иск било упражнено от ищеца при условията на злоупотреба с право. Твърди, че в рамките на един ден от ищеца били подадени настоящите 2 /две/ искови молби срещу ответното дружество с една единствена цел: да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Въпреки че ищецът имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба идентичните си искове и претенциите си за недействителност на отделни договорни клаузи, той образувал две с целта да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски.

Ответника намира процесуалното поведение на ищеца за очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК. Съобразно установената съдебна практика съдът сочи ответника, че е 3 длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право, в който смисъл цитира и съдебна практика и желае съдът да противодейства на извършената злоупотреба с право, а именно:

В отговора на искова молба ответникът отправя искането на осн. чл. 213 ГПК да бъдат съединени цитираните по-горе дела в едно производство и да бъде постановено едно общо решение по тях. При преценка на искането ответникът моли съдът да обърне внимание, че идентичността между делата е твърде съществена, за да се гледат в отделни производства, чиято единствена цел е генериране на все по-високи разноски за ответното дружество. Към момента на подаване на отговора на искова молба, сочи ответника, че делата са на един и същи етап, твърденията, аргументите и оспорванията - идентични, предявени напълно идентични искания, процесуалните представители и на двете страни бил едни и същи. Най-съществената прилика между делата била, че обстоятелствата на които се основават исковете са еднакви, поради което спорният предмет и правният въпрос, по които следва да се произнесе съдът е един по две производства. А именно нищожна ли е уговорката за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и нищожен ли е договорът в цялост поради това, че съдържа такава уговорка.