Решение № 1388 от 05.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.а при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно дело № 20245330202395 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-1030-007714/15.01.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С. Б. И., ЕГН:********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят се явява и се представлява от процесуален представител – адв. К. П.. Жалбата се поддържа и се прави същото искане. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото молба – становище, Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като не претендира разноски, а при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.12.2023г. около 20:23 часа жалбоподателят И. управлявал в гр.

Пловдив по бул. „Шести септември“ лек автомобил „КИА К5“, с рег. №***, чужда собственост. На кръстовището на бул. „Шести септември“ с бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ бил спрян за проверка от полицейските служители Н.

В. Х. – *** и К. Г. И.. Повод за спиране на лекия автомобил било обстоятелството, че двамата полицейски служители възприел, че жалбоподателят И. управлява МПС - то без да ползва обезопасителен колан по време на движение, при наличие на такъв. За установеното при проверката бил съставен

АУАН, серия GA №1174614/13.12.2023г., в който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В законоустановения срок не било депозирано и писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя Н. В. Х. и на свидетеля по акта К. Г. И., които съдът приема за обективни, достоверни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С оглед на наличните и кредитирани от съда доказателства по делото, включително и процесния АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсата на 2 доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата достоверност, съдът приема за безспорно установено извършено от И. нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Правилно е установено и доказано виновно поведение и неизпълнение от страна на И. на задължението му като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

При така установеното и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата правилно и законосъобразно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Наложената глоба е определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи на корекция от страна на съда.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице хипотезата на чл.137а, ал.2, т.4 от ЗДвП, изключваща задължението за използване на предпазния колан. Посочената законова разпоредба позволява на водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място, да не използват обезопасителен колан. Съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.4 от ЗДвП е трайна, че тя следва да се прилага стриктно, а не да се тълкува разширително.

Следователно водачът ще може да се ползва от диспозицията на правната норма, позволяваща му правомерно да отложи използването на обезопасителния колан по време на движение, само при кумулативното наличие на две предпоставки: да превозва пътник и да осъществява превоза в рамките на населено място. От събраните по делото доказателства не се установява при проверката на жалбоподателя от полицейските органи той да е превозвал пътници. В приложената по делото справка от *** е посочено, че е приел и изпълнява редовно заявка от фирмения архив, с детайли на поръчката – посока от спирката срещу площад Съединение, към съдийски квартал, с изисквания – превоз на животно в клетка. Не се установява обаче в действителност изпълнение на посочената заявка, а от тук и реалното превозване на пътници с таксиметровия автомобил. Аргумент в тази посока е и обстоятелството, че АУАН е бил подписан от нарушителя без никакви възражения в посока на осъществяване на таксиметров превоз на пътник в 3 рамките на града.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения. Процесното деяние не представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя /същият е многократно наказван за нарушения на разпоредби на ЗДвП, включително и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления/, поради което степента на лична обществена опасност на дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№23-1030007714/15.01.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С. Б. И., ЕГН:********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4